От ПП-ДБ внасят законопроектите за реформа в службите за сигурност, обявиха на брифинг в парламента Кирил Петков и Атанас Атанасов. На този етап обаче отпада идеята за сливането на военното с цивилното разузнаване, защото не среща подкрепа. 

Кирил Петков пък изведе основната причина за внасянето на законите за спецслужбите - сигурността на границите, миграционните потоци и информационната сигурност, с една дума - Шенген и обвърза това с вдигане на ветото от Австрия и Нидерландия.

"Ето защо днес входираме законите за службите със сигурност", обяви Кирил Петков. Според него службите трябва да бъдат реформирани, а доверието към тях повишено.

Същевременно Петков коментира и нежеланието на ГЕРБ да застане зад тези законови промени.

"Едновременно с това знаем, че колегите от ГЕРБ в момента показват непълна готовност в този момент на подкрепят законите. Надявам се да променят това виждане, защото се надяваме Шенген да е толкова голям приоритет за тях, колкото и за нас. Един от големите приоритети, за да подкрепим това правителство заедно, беше влизането ни в Шенген. Надявам се да не се изчаква да дойде ротацията, за да можем да предвижим въпроса за Шенген", коментира бившият премиер.

По-рано лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов заяви, че не вижда нужда да бъдат сменяни шефовете на службите, както и че не смята, че темата е на дневен ред в момента насред миньорската стачка и в изборна кампания. Борисов подчерта още, че в момента е изключително високо доверието на партньорите ни към нашите служби. Той беше категоричен в прогнозата си, че и други партии няма да подкрепят промените в службите за сигурност в този момент.

"Това ще се говори след изборите, сега има много по-належащи неща за вършене. Да не ни провокират с внасяне на законите, ако ги внесат, ние няма да ги подкрепим", коментира в Пловдив Бойко Борисов. И припомни, че в службите работят кадри, назначавани при кабинета "Петков" и при служебните правителства на президента. 

Атанас Атанасов пък заяви, че законопроектите засягат промяна в начина, по който се управляват отделните звена, а този въпрос бил обсъждан неколкократно.

"На този етап този законопроект за сливане на службите не го внасяме, защото няма подкрепа, но не се отказваме от него - да има един разузнавателен орган", посочи Атанасов.

Законовите промени предвиждат нов механизъм за избор на ръководствата според това дали те се оглавяват от председател, който е военнослужещ, или цивилен.

"Има два механизма, в зависимост дали началникът, който ще бъде предлаган, ще бъде военнослужещ или цивилен. Ако той е от генералитета, трябва да отиде при президента, ако е цивилен, това нещо трябва да стане в Народното събрание", обясни Атанасов.

По отношение на агенциите - ДАНС, ДАТО, ДАР, предложението трябва да идва от Министерски съвет, а изборът да е от Народното събрание, добави бившият шеф на парламентарната комисия за спеслужбите. 

"За да има баланс, изборът да става в Народното събрание, и то след изслушване в ресорните комисии" каза още той.

Той уточни, че спазването на политическияя неутралитет е заложено е във всички закони. И разкритикува шефа на ДАНС Пламен Тончев.

По думите на Атанасов председателят на ДАНС си е позволил "да наруши своя политически неутралитет". Недопустимо е председатели на специални служби да изразяват политически позиции", категоричен е депутатът от ДБ и лидер на ДСБ по повод позицията на ДАНС, че псевдоексперти, непознаващи работата на контраразунаването, му дават оценки.