Вярвам, че успяхме да постигнем амбициозната задача - да градим мостове и да бъдем медиатор, който води конструктивен диалог, да сме резултатно ориентирани. Това заяви министър Лиляна Павлова по време на Пленарната среща на Конференцията на комисиите по европейските въпроси на парламентите на Европейския съюз /КОСАК/.

Българското председателство работи по всички теми от европейския дневен ред, каза Павлова. Не само върнахме темата Западни Балкани в европейския дневен ред, но я направихме дългосрочно необратима, с ясна посока, че Западните Балкани имат едно единствено място и то е в Европа, отбеляза тя.

Българското председателство работи усилено и предложи нов подход и нова философия за решаване на проблема с миграцията - подход, базиран на превенция и съчетание на отговорност и солидарност, заяви Павлова. Тя посочи, че е постигнато много и в социалното измерение. Според нея споразумението за командированите работници е един от най-големите успехи на българското председателство. С директивата установихме принципа на единното заплащане за един и същи труд във всяка една от държавите-членки, каза Павлова. Предстои следващият дебат и нелеки разговори - за пакета мобилност, и там трябва да се намери решение, което да защити интереса на всички превозвачи в съюза, посочи министърът. Работихме изключително много по пакета за услугите, постигнахме съгласие по законодателното предложение, свързано с регулираните професии, каза тя.

По време на българското председателство беше определена датата на евроизборите, успяхме успешно да приключим преговорите по регламента за статута и финансирането на европейските политически партии и фондации, постигнахме съгласие по осъвременяване на изборното право в ЕС, каза Павлова. По думите й новите правила имат за цел засилване участието на гражданите в изборния процес и повишаване осведомеността, зачитане на изборните традиции в държавите-членки и предотвратяване на незаконното гласуване.

Свършихме много работа в сектор Финанси и икономика с приемане на досиетата насочени към пакета за намаляване на риска в банковия сектор, както и директивата за предоставяне на по-големи възможности за националните органи за конкуренция, отбеляза Павлова.

Снимка: БТА

Постигнахме общ подход по пакета Киберсигурност, включително със съгласието за изграждане на агенция по киберсигурност, която да даде гаранции за сигурността на гражданите и на бизнеса, посочи тя.

Българското председателство ще се запомни с думите бъдеще, шанс, европейска перспектива, свързаност на Балканите, коментира и вицепремиерът и министър на външните работи Екатерина Захариева на заключителното събитие - пленарната среща на КОСАК.

Захариева отбеляза, че предстои критична и изключително важна седмица от 25 до 30 юни. Тя посочи, че на 26 юни предстои Съвет по общи въпроси, който ще разгледа и доклада по разширяване. Очаква се и българското председателство полага всички усилия да има заключения и да се вземе решение за започване на преговори с нашите приятели в Скопие, след решаването на спора за името, както и позитивен тон и препоръка и за нашите приятели в Тирана, каза Захариева.

Тя призова националните парламенти да подкрепят европейския стремеж на Македония и Албания. По думите й следващата реална възможност предвид предстоящите избори за Европейски парламент и формирането на новата Европейска комисия ще е през 2020 г. и то при позитивно развитие на нещата. Започването на преговорите не означава край на преговорите, подчерта Захариева. По думите й 26 юни е много важна дата за стабилността на целия ЕС.

Снимка: БТА

Екатерина Захариева поздрави за куража външните министри на Македония и Гърция и премиерите на двете страни за подписването на договора за името на Македония.

Македонският министър на външните работи Никола Димитров отбеляза, че неговата родина минава през седмици и месеци, които ще останат в историята. Той посочи, че 17 юни е бил исторически ден. В известна степен това беше инвестиция в бъдещето, посочи той и отбеляза, че са инвестирали в приятелство с Гърция. Донякъде това дължим на подкрепата на българските приятели, с контактите и политическото ръководство на министър-председателя Борисов и министър Захариева, каза Димитров. Той апелира за помощ и от националните парламенти на страните от ЕС. Ние сме на вратата на НАТО и на ЕС от много години и искаме най-после да намерим ключа, посочи той. Не искаме утре европейско членство, защото не сме готови, просто искаме достъп до най-добрия инструментариум за реформи и това е процесът на присъединяване, добави Никола Димитров.

Председателят на комисията по европейски въпроси към хърватския парламент Домагой Милошевич отбеляза, че страната му ще поеме ротационното европредседателство на Съюза през 2020 г. и европейската перспектива на Западните Балкани ще остане във фокус. Хърватия е особено заинтересована да подпомогне Босна и Херцеговина, каза Милошевич. Той потвърди, че при хърватското европредседателство също се планира среща на върха ЕС-Западни Балкани. Свързаността на Западните Балкани не трябва да замества присъединяването им към ЕС, на свой ред подчерта Домагой Милошевич.