Найден Тодоров: Гневът на артистите е основателен, но "седмица без култура" би била прострелване в крака
Начинът на субсидиране на сценичните изкуства не се е променил, но започнем ли да говорим за музеи или галерии, става още по-страшно, коментира бившият министър на културата
"Човек вижда нещата по по-страшен начин, когато седне в министерския стол. Това, което прави цялото нещо страшно не е, че има нерешими проблеми, а че те са прекалено много и човек не знае откъде да започне. Откъдето и да започнеш, останалите питат - "а защо не започна от нас?", коментира бившият служебен министър на културата Найден Тодоров по БНТ.
Според него гневът на артистите е основателен, но определи намерението им за протест под формата на "седмица без култура" като прострелване в крака, тъй като сценичните изкуства работят на делегиран бюджет, т.е. финансирането се получава спрямо приходите им от публика. Когато се обяви седмица без култура, хората, от които зависят средствата, ще намалят субсидията, артистите ще получат по-малко пари, а публиката ще остане без култура, посочи бившият министър.
Коментърът му е повод отправеното миналата седмица предупреждение на двата синдиката - КНСБ и КТ "Подкрепа", и съсловните организации в областта на културата, че ще организарат през октомври протест под формата на една седмица без културни събития в България - без театрални и музикални спектакли, без концерти, седмица със затворени галерии, музеи, читалища и библиотеки, ако не бъдат изпълнени исканията им бюджетът на Министерството на културата за 2023 година да не се орязва с планираните 37 милиона лева, както и да се увеличи субсидията за културните институти в цялата страна. При приемането на бюджета за 2024 г. настояват 1% от Брутния вътрешен продукт да е за сектор "Култура", като посочиха, че през 2021 година приносът на културните индустрии към БВП е бил 6%, а са получили обратно от държавата едва 0.5 процента.
Проблемите в културата са трупани с десетилетия и един от тях е финансирането, но той не е основен, коментира още Найден Тодоров. Според него със сега наличните средства може да се създаде "псевдонормалност", ако те се разпределят по различен начин. Не пожела обаче да коментира как трябва да се разпределят, защото това е политически въпрос.
"Смятам, че всяка една система може да работи, стига хората в нея да я разбират и да искат тя да бъде приложена правилно".
Начинът на субсидиране на сценичните изкуства не се е променил, но започнем ли да говорим за музеи или галерии, става още по-страшно, коментира той.
За Тодоров големият проблем е, че хората от всички сфери на културата в България са не повече от 10 000 души и много малка част от обществото се интересува от тях.
Заяви, че не му е оказван политически натиск относно казуса с Народния театър, а основният фактор там е бил общественото мнение.
"Много хора идват при мен - едните ми казват: "уволни този", другите - "уволни другия". Не съм имал политически натиск, но съм имал натиск от страшно много хора и в двете посоки. Първо отказах да подпиша акт, с който щеше да бъде освободен Александър Морфов, после отказах да подпиша вече съвсем незаконен акт, с който да бъде освободен директорът".
Според Найден Тодоров министърът на културата не може да заема страна в подобен спор, защото именно той е човекът, който подписва заповедите за освобождаване на директори на театри. Изрази мнение, че театрите трябва да се управляват сами.
"Ако някой си представя, че културните институции в България са извън нея и в тях се случва нещо затворено, това не е така. В културните институции работят хора, които са част от нашето общество и всичко, което се случва в обществото, се случва и при тях. Аз ги възприемам като един умален модел на това общество, в този смисъл тези скандали са нещо, което не е непознато и вероятно няма да е последно".