ГЕРБ и БСП в лют спор "Кой краде повече"

Има кражби при строенето на пътища, смята Гечев, крадецът вика дръжте крадеца", отговори му Лиляна Павлова

11:02 | 9 май 2019 | Редактор : Георги Брандийски 164 8144 Стопкадър от "Здравей, България"

В разгорещен спор влязоха кандидатите за евродепутати от ГЕРБ и БСП Лиляна Павлова и Румен Гечев на тема "Кой повече краде от еврофондовете" в ефира на Нова телевизия.

Европейски избори 2019

"Крадецът вика дръжте крадеца", каза Павлова след обвинение на Гечев за злоупотреба с европейски пари. Депутатът от БСП припомни за лошите, но скъпи пътища и къщите за гости, които взривиха общественото мнение през последния месец.

"Вие фалирахте държавата, сринахте българската държава, как имате наглостта да говорите за кражби", ядоса се Павлова. Тя припомни за ограбената банкова система и спрените еврофондове по времето на Орешарски.

От страна на ДПС в дебата участва Илхан Кючук.

"През последните 5 години работих в европейския парламент и получих оценката на моята политическа партия. Заедно с колегите от ДПС през последния мандат, а и не само през него, защитавахме много смислени каузи и работихме за интереса на българските граждани и целия ЕС", заяви Илхан Кючюк.

"Вярвам, че с моя над 20-годишен опит и като експерт, и като политик, именно в европейските политики, европейските фондове и програми имам какво да допринеса, представлявайки България в ЕП, да работим за България, да направим по-добър стандарта за живот в България, да реализираме добри европейски политики, защото Европа за мен е България", заяви Лиляна Павлова от ГЕРБ.

Стопкадър от "Здравей, България"

"ЕС заема ключова роля в световната икономика и световната политика. Но пред ЕС има много сериозни предизвикателства, основно икономически - нисък икономически растеж, проблеми в Еврозоната, социална поляризация. Необходима е смяна на икономическия модел. Моят опит, почти 30-годишен на преподавател по икономическа политика в УНСС, във Франция, Великобритания, Гърция, публикациите ми и опитът ми като политик ми дават възможност да допринеса за българското представяне", заяви Румен Гечев от "БСП за България".

Доходите на българите

"Темата за доходите е най-често задаваният въпрос от хората в селата и градовете. Това е и темата, която казах - жизненият стандарт. Това е най-наболелият въпрос. Чрез европейските политики и с европейските фондове, да повишим стандарта на живот е възможна кауза, с работни места, които имат висока добавена стойност в индустрията, производството", заяви Лиляна Павлова.

"Трябва да се промени инвестиционната политика в България и ЕС, тъй като хората основателно поставят въпроса за жизнения стандарт. Няма как България, когато чуждите инвестиции намаляха 10 пъти или 1000% от 2009 година досега, да очакваме висока динамика на растежа и на стандарта на живот. Няма как да се повишава стандартът на живот, след като последните 10 години бяха провалени крупни инвестиционни проекти, които можеха да донесат на България милиарди левове, които да бъдат разпределени и да донесат повишение на жизнения стандарт. Въпросът за болниците - ние сме единствената страна в света, в която болниците са търговски дружества ", заяви Румен Гечев.

"С този растеж определено България не може да достигне средните европейски нива. Това трябва да бъде една от целите. Въпросът е как да го направим. ДПС предлага план за ускорено догонващо развитие. Явно е , че настоящата икономика и инвестициите, които са в значително ниско ниво сравнение с 2009 година не допринасят за по-добрите доходи на българските граждани. Ние предлагаме да се инвестира активно във високи технологии, там където има висока добавена стойност. Второто нещо е биотехнологиите", заяви Илхан Кючюк.

Възможно ли е евродепутат да повишава доходите или това е популизъм? Възможна ли е единна европейска минимална работна заплата?

"Звучи привлекателно, но е популизъм. Не може в Люксембург, където за 2017 г. минималната работна заплата е 1999 евро, а за България - 235 евро, да има изравняване и то още от утре. Няма как да стане. Това трябва да се остави в ръцете на националните икономики. Затова предлагаме ръст, който се основава на 2 неща - инвестиране във високи технологии, там, където има висока добавена стойност, да се инвестира в производството, да се инвестира в интелигентна икономика. Това ще допринесе за голяма покупателна способност", каза Илхан Кючюк.

"Всички се стремим доходите - заплатите и пенсиите, да стигнат средноевропейското ниво. Това е безспорен приоритет. Въпросът е как? Безспорно е популистко да кажем, че изравняваме минималната заплата в Европа. Искаме го, но трябва да го направим с ръста на икономиката. Терминът "минимална работна заплата" не съществува в повечето европейски държави. Защото ако утре кажем на едно българско предприятие: "От утре правите заплатите 1500 евро", те на следващия ден ще освободят своите работници. Тогава нивото на безработица от 4%, каквото достигнахме в момента, ще нарасне на 50% и ще загубят работните си места, ще се случи крах на българската икономика. Предлагаме поетапно увеличаване на доходите. Вярвам, че тези 44 г. (Според БАН именно толкова време е необходимо, за да догоним по доходи ЕС - бел.ред.) са преодолими да бъдат рязко съкратени, именно когато привличаме високотехнологични сектори, когато привличане индустрия, която да работи, която да създава работни места, които са високоплатени. И вече имаме такава ниша и вече имаме такава индустрия, която работи - секторът на информационните и комуникационните технологии. Това е секторът, който вече дава заплати, средни до европейските. Това е секторът, в който младите хора се връщат да работят в България. В сектора на автомобилопроизводството - 220 нови предприятия са отворили в Бългрия работни места. Това е посоката на развитие - индустриализацията", заяви Лиляна Павлова.

"В ЕС болшинството от страните имат минимална работна заплата. Даже Германия, която нямаше, от миналата година направиха промени и въведоха минимална работна заплата. Но това е решение на отделните страни. Не знам кой в България е развивал тезата, че трябва да изравняваме минималната работна заплата и пенсия с Европа по абсолютни величини. Разговорът е съвършено различен. Ние настояваме за еднакъв стандарт при формирането на минималната работна заплата, на средната работна заплата и на минималната пенсия въз основа на техния процентен дял в БВП - е един обективен показател. Ако сравните динамиката на производителността на труда - най-важният показател, и растежа на работната заплата, ще видите, че в нашата страна по този показател заплатите и пенсиите изостават в проценти от БВП. Затова искаме да се въведе методика на еднакъв процентен подход при формирането на заплатите. Разбирането, че ако в България има ниски заплати, ще идват инвеститори, е абсолютно погрешно. Това, че ако има ниски заплати в България, българската икономика ще бъде конкурентноспособна е абсолютно погрешно и опровергано от фактите. Страните с най-високите заплати имат най-висока конкурентоспособност ", заяви Румен Гечев

ИЗБРАНО