Денков: От ден 1 гасим пожари, наследени от служебния кабинет (видео)
"С това ще разбия мита, че служебните правителства работят безупречно, като противопоставяне на редовните правителства", каза премиерът на пресконференция, в която участват и петима министри
"От първия ден се налага да гасим пожари в много от министерствата. Работата по тях отнема много енергия и време от работата на екипите във ведомствата. Става дума за милиарди левове щети и за сериозно забавени действия и реформи. С това ще разбия мита, че служебните правителства работят безупречно, като противопоставяне на редовните правителства" - това каза на пресконференция в Министерския съвет премиерът акад. Николай Денков. Констатираните пропуски ще бъдат предадени на съответните контролни органи, и ако щети в особено големи проблеми бъдат потвърдени, кабинетът "Денков" ще ги предаде на прокуратурата.
"Изминаха 60 дни, откакто беше сформирано това правителство. Обикновено едно редовно правителство има 100 дни, за да може да стартира успешно своята работа в пълен обем. Ние ги нямахме, тъй като още първия ден беше поискана нашата оставка от една от парламентарно представените сили. Затова трябваше да стартираме максимално бързо работата във всички сектори и резултатите от тази работа са видими", започна Денков.
Кабинетът е приел детайлна управленска програма, но за съжаление в подготовката ѝ министрите се сблъскали с редица проблеми, наследени от предишното правителство.
Като пример за добре свършена работа от служебните министри Денков посочи само бившия правосъден министър Крум Заров, чиито законопроекти са помогнали да стартира успешно законодателната програма на това НС. Като добър пример за работата на последния кабинет "Радев" премиерът посочи и свършеното по детската болница.
Той обаче изброи много повече проблеми, отколкото добри примери. Сред тях невнесеният в срок проект на предложение за редовен бюджет, забавяния по реформите, касаещи ПВУ, прехвърлянето на дейността за медицинска помощ по въздух към Държавния авиационен оператор и много други. По думите му в някои от случаите ставало дума за очевидни управленски грешки, в други - за нарушения в правилата.
- Служебното правителство е нарушило Закона за бюджета, като не е представило в срок, който беше до ноември миналата година, предложение за редовен бюджет. След което е представило бюджет с дефицит 6.4%, който се оказа раздут дефицит и причините, за което тепърва ще се установяват.
- По Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) има изключително сериозно забавяне - реформи и инвестиции, които е трябвало да бъдат завършени до миналия декември, а всъщност са изпълнени наполовина. Това е довело до риск средствата по ПВУ да не бъдат получени през 2023 г.
- При медицинските хеликоптери - служебното правителство закри търговското дружество и прехвърли дейността към Държавния авиационен оператор, който няма право да извършва тази дейност. Сега процесът трябва отново да се рестартира. Трябва отново да се създава търговско дружество, което да поеме дейността. И още: служебното правителство е сбъркало къде да прави оперативните площадки, където трябва да престояват хеликоптерите.
- Пловдивският панаир - служебното правителство не е направило нищо, за да спре неговото прехвърляне. В момента се търсят възможности то да не бъде осъществено, или, ако това не може да бъде направено, поне да се запази дейността му.
- Другите проблеми по думите на Денков са свързани с Държавната консолидационна компания, неремонтираните язовири, изчезналите над 600 млн. лв, ПАВЕЦ "Чаира".
В регионалното министерство (МРРБ) за три дни - между 5-7 юни, АПИ оценява и входира над 30 000 страници, подадени заявки за текущ ремонт и поддръжка на Републиканската пътна мрежа за 4 млрд. лв за следващите четири години. "Можете ли да си представите как се оценяват тези страници за три дни?", попита Денков. Министърът е направил проверка и е установил, че част от условията при заданията са незаконосъобразни и това му е дало основания да прекрати поръчката. Сега ще има обжалвания и ще бъде поставено под риск изпълнението на тези дейности, посочи премиерът.
И продължи с изброяването на тежкото наследство.
- Половин година толтаксите на превозвачите са отложени от служебното правителство.
- Проблеми има и във ВиК проектите по Оперативна програма "Околна среда", инхаус възлаганията по АМ "Хемус", висящите поръчки в АПИ, отворени оферти за 600-700 млн. лв за основни ремонти по Републиканската мрежа, по които не са предприети никакви действия. Нищо не е направено и по АМ "Струма".
- Неясноти в законите - Законът за устройството на територията - за нетърпимост към незаконните строежи, Законът за пътищата, Законът за водоснабдяване и канализация.
- В Министерството на енергетиката - още в края на миналата година се е появила информация в медиите, че вече са загубени 200 млн. лв заради неподадени териториални планове за регионите Стара Загора, Кюстендил и Перник. Денков каза, че България е в риск да загуби 1.6 млрд. лв, ако до края на годината тези териториални планове не бъдат приети. "Нищо не е направено от служебното правителство", каза още премиерът.
- Проблем е и договорът с "Боташ". Под прикритието на търговската тайна се оказа, че има сключен договор с много неизгодни и неравнопоставени клаузи за България по отношение на газопреносните системи между България и Турция. "Турската фирма получава достъп до българския и европейски пазар, без обратното да е вярно. Нямаме достъп до турския пазар. Задавайки служебното правителство дългосрочен договор за 13 години, задължава държавата за стотици милиарди лева годишно, дори и България да не внася заложените количества газ", изтъкнаха от редовния кабинет.
"Описаните проблеми засягат много милиарди левове, които най-малкото са под риск, а някои от тях са загубени. Предвид характера им, някои от тях ще бъдат представени на контролните органи, за да се види има ли щети в особено големи размери. Ако да - ще бъдат препратени на прокуратурата", каза още Денков.
С изброеното той подчерта и нуждата от регулярен контрол върху работата на министерствата. И даде за пример, че служебният енергиен министър Росен Христов не е идвал в парламента и не е отговарял на повечето от зададените към него въпроси.
"В последните седмици анализатори представиха захаросана картина как служебните кабинети едва ли не работят безупречно по повод на предложените промени в Конституцията. Ние реално имаме тези проблеми като държава и ако не ги решим, ще страдат гражданите и бизнеса. Затова те трябва да са ясни. Ние не сме хората, които създават напрежение, но няма как да премълчим проблемите, които по неизвестни за мен причини се премълчават от отсрещната страна, за сметка на постоянни атаки", посочи министър-председателят на въпрос дали с изложеното "обявява война" на президента.
В пресконференцията участваха и петима министри - на финансите Асен Василев, на икономиката и индустрията Богдан Богданов, на енергетиката Румен Радев, на транспорта и съобщенията Георги Гвоздейков и на регионалното развитие и благоустройството Андрей Цеков.
Миналата седмица правителството анонсира пет основни приоритета, залегнали в изработената от управляващите Програма за управление на България за периода от юни т.г. до декември 2024 г., която беше приета от кабинета на 26 юли, припомня БТА.
- Първият приоритет е присъединяване на България към Шенгенското пространство до края на 2023 година
- Вторият приоритет е присъединяване към еврозоната от 1 януари 2025 година
- Третият приоритет на правителството е овладяване на инфлацията,
- Четвъртият и петият са реформите и проектите от Националния план за възстановяване и устойчивост, както и прозрачност при управлението на общинските проекти.
Всичко това по думите на Денков обаче се забавя, заради наследството на служебния кабинет.
Извън темата, по която беше обявена пресконференцията, попитан за смяната на статута на Паметника на Съветската армия в София, Денков каза, че са изпълнили "това, което иска от нас Столичният общински съвет". "Вчера прехвърлихме собствеността към областния управител, от там нататък областният управител ще вземе решение, обсъждайки със СОС", заяви премиерът. Вчера на свое заседание Министерският съвет прие решение, с което статутът на мемориалния комплекс в Княжеската градина се променя от имот публична държавна собственост на имот частна държавна собственост.
Решенията
Знаем кои са следващите законопроекти, ключови за нас, например този за антикорупционната комисия. Имаме уверението на ръководството на Народното събрание, че те ще бъдат от първите, с които ще започне работа парламентът в началото на септември, заяви премиерът Николай Денков. "Много пъти съм подчертавал, че Министерският съвет и Народното събрание трябва да работят в пълен синхрон, за да успеем да си свършим работата", каза той.
И даде пример с два законопроекта, които, по думите му, са ключови за изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост, но не са били гласувани и внесени в парламента от предходното правителство.
"Единият е Законът за енергетиката, а другият е Законът за обществените поръчки. Редовното правителство подготви и двата. Единият е публикуван за обществено обсъждане, така че всеки може да го види. Другият беше приет на вчерашното заседание на правителството и ще бъде внесен в Народното събрание. Имаме непрекъснат контакт с ръководствата на парламентарните групи, които подкрепят правителството, за да подредим правилно във времето законопроектите, които трябва да приеме Народното събрание", каза премиерът.
Финансовият министър Асен Василев пък посочи, че са си поставили за цел заедно с ръководството на парламента, до края на септември всички закони по Плана за възстановяване и устойчивост, свързани с второ плащане, да бъдат приети.
Василев отбеляза, че една голяма част от законите вече бяха приети от парламента. Част от законите са приети на първо и чакат второ четене, а част от законите, които не бяха даже разработени като Закона за енергетиката, са разработени и качени за обществено обсъждане с идеята да влязат в началото на септември в парламента, посочи министърът.
Министър Василев каза още, че в ускорени срокове се работи по останалите мерки, които не са законодателни, така че всички или почти всички да са готови до края на септември. Става въпрос за мерки, свързани например с комисията за енергиен преход, нейният доклад да бъде изготвен и публично обсъден, част от възлаганията, които са забавени, да бъдат направени или разработени, съответните поръчки да бъдат пуснати по Плана за възстановяване и устойчивост, отбеляза той.
Това би ни позволило, ако към края на септември сме готови с по-голямата част от условията за второ плащане, да поискаме второ плащане и да го получим в рамките на годината, каза Асен Василев. Той добави, че работата с парламента е изключително интензивна и важна в този процес.
Относно средствата, които страната очаква по Плана за справедлив преход за въглищните региони, Асен Василев каза, че се работи изключително интензивно по нова версия на плана, която да бъде обсъдена с хората в региона. Той добави, че целевата дата е към края на септември тази нова версия да бъде готова и изпратена към Европейската комисия, така че да можем до края на годината да имаме одобрен и приет план и да не се загубят средства. Министърът каза още, че няма връзка между предоговарянето и второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост. Второто плащане не съдържа елементи, които парламентът иска да бъдат предоговорени. Единствените енергийни елементи, които второто плащане съдържа, е докладът на комисията за енергиен преход, което не е част от това, което парламентът е заложил, отбеляза Василев. Той каза, че елементите, които се предоговарят, са от трето плащане нататък. Така че ние можем да си изпълним всички ангажименти по второ плащане, без да нарушим решението на парламента, тъй като те не влизат в колизия, и да си получим средствата, и паралелно да върви предоговарянето, което ще отнеме по-дълъг период от края на септември, каза Асен Василев.
Проблемите, които бяха свързани с неправилното бюджетиране, вече са решени, каза още министър Василев. Той добави, че страната има бюджет, който е адекватен, с 3 процента дефицит, запазени и надградени социални плащания и без увеличение на данъчната тежест.
Новите ръководства на НАП и Агенция "Митници" за последните малко под 60 дни успяха да съберат около 2 млрд. лв. повече приходи, отколкото държавата направи разходи, посочи Василев. Заварихме хазната на дефицит от 1,2 млрд. лв., в момента е на излишък от 500 млн. лв и това показва, че всъщност тези средства винаги са били, въпросът е бил да се съберат данъците, коментира финансовият министър.