Това сочи изследване, направено по проект, подкрепен от Оперативна програма "Административен капацитет", съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд, научи БТА от експерти, участвали в проекта.
Сред причинителите на стреса при съдиите са обема на делата, симетрията в разпределението и неритмичността на трудовото натоварване. Според специалистите други фактори са натискът за вземане на важни решения в неблагоприятна психосоциална атмосфера и изолация.
Експертите са на мнение, че резултатите от изследването трябва да се предоставят за незабавно обсъждане на ръководството и членовете на Съюза на съдиите в България и на тази основа да се изработи становище и план за действие, с които да бъдат запознати ВСС и Министерството на правосъдието.
Данни от изследването сочат, че българските съдии, както и колегите им в другите страни-членки на ЕС и в САЩ, изпитват нарастващо ниво на трудово-професионален стрес от делата, които гледат основно за престъпления срещу личността, срещу деца, сексуални престъпления и престъпления, извършени по особено жесток начин или привличащи засилено обществено и медийно внимание. Експертите, правили изследването, са на мнение, че характеристиките на съдебното производство като продължителността, прекъсванията на делата оказват сериозен източник на хронично напрежение и могат да станат причина за т. нар. прегаряне.
Българските съдии нямат системно развиван и поддържан имунитет и действаща защитна система от програми за овладяването на последствията от хроничния трудово-професионален стрес, сочи изследването. Те са свръх загрижени за затаяването и дори отричането на собствените си проблеми и тревоги в справянето си с трудово-професионалния стрес. Това пасивно-защитно поведение ги прави особено уязвими при търсенето на ранна и своевременна професионална и институционална помощ и способства за хронификацията на нерешаваните им проблеми със стреса. Според изследването съдиите водят относително изолиран живот и причина за това е спецификата на професията. Основното предизвикателство в борбата с трудово-професионалния стрес на българските съдии е на организационно-управленско ниво.
Експертите са на мнение, че трудово-професионалният стрес при съдиите в България може да се окаже мощен фактор, който ще продължи да провокира устойчиво нарастване на заболеваемостта и риска за физическото и психичното здраве, за социалната реализация и професионалната компетентност.