Медици и жители на Ловеч излязоха на пореден протест заради неясното бъдеще на местната болница и опасността тя да бъде затворена заради тежкото финансово състояние и продължаващото напускане на специалисти.

В 17.00 часа - както бяха планирали, Близо 200 протестиращи - лекари и жителите на Ловеч, блокираха движението по главния път София-Варна в района на пътен възел Абланица за час. На място се образуваха колона от автомобили и в двете посоки.

Демонстрантите разпънаха огромен транспарант на главния път София-Варна, на който пише: "Спасете болницата в Ловеч, не ни обричайте на смърт!".

Те настояват премиерът Бойко Борисов да дойде в Ловеч и да обсъди на "кръгла маса" с медиците, с жителите на града и с общинските съветници оздравителен план, който да спаси Ловешката болница.

Протестиращите настояват също и прокуратурата най-сетне да осветли договорите, които са довели болницата до това състояние, както и да се търси отговорност от виновните за тежката финансова криза в здравното заведение.

"Болниците във Враца и Ловеч са приоритетни, те са областни болници и задължително трябва да продължат да съществуват - дали точно в този вид на този етап не мога да отговоря, но основните структуроопределящи клиники и отделения ще продължат да съществуват, защото са единствени на територията на съответната област." Това увери заместник-министърът на здравеопазването Жени Начева по-рано по БНР.

Според Начева принос за сегашното състояние на двете болници има неглижирането на просрочените задължения и на договорите, които са били сключени преди няколко години за съвместна дейност в ущърб на държавните болници.

"Това, което се опитваме да направим ще направим е оздравителните планове, които сме изготвили за двете лечебни заведения да проработят, но за целта е необходимо да се постигне оптимален баланс в диалога с кредиторите. И на двете места сме го постигнали този оптимален баланс. Ще потърсим отговорност (предприели сме действия в тази посока) на лицата, които са довели до това финансово състояние двете лечебни заведения", посочи Жени Начева.

Трябва да върнем доверието на лекарите от двете болници в системата и мисля, че ще постигнем диалог. Когато им обясним къде са проблемите и как ще ги адресираме, мисля, че ще се успокоят, допълни Начева.

Тя отбеляза още, че държавата е инвестирала в двете лечебни заведения в апаратура и допълни, че е оптимист за намирането на лекари въпреки тежката демографска ситуация: "Няма как държавата като принципал да инвестира в лечебни заведения, които смята да закрива и които смята за неперспективни."

Ръстът в здравеопазването е значим, но на ниво лечебни заведения е много важно какви правила определят техните ръководители за разпределяне на средствата, получавани за извършената и отчетена дейност по линия на НЗОК, категорична бе Жени Начева.

Националната здравна карта е в процес на публично обсъждане, което ще приключи следващата седмицата, припомни още заместник-министър Начева. На критиките, че Министерството на здравеопазването не се е вслушало в оценките на консилиумите по места за разчетите по картата Начева отговори:

"Много трудно е да се постигне баланс между първична и специализирана извънболнична помощ, в рамките на болничната помощ, при толкова много договорни партньори на Касата - над 16 хиляди и над 340 лечебни заведения за болнична помощ, с които Касата има договор. Когато специалистите на областно ниво са видели данните, каквито са отчетени от миналата година, а ние сме взели реално отчетена статистическа информация, на някои места може да има неточности, но на други места това е истинската, реална картина на нещата, каквито сме ги констатирали. Ако в дадена област дадено легло се откаже недостатъчно, първо има заделен резерв за легла за спешна медицинска помощ. Освен това многократно подчертахме, че с изключение на интензивните легла се допуска промяна, приемане на пациенти на друг вид легла, ако реални медицински потребности наложат тази необходимост. Националната здравна карта не би следвало да се свежда само до брой легла. Тя е "снимка" както на настоящите, така и на бъдещите намерения за инвестиции."

Според Начева принос за сегашното състояние на двете болници има неглижирането на просрочените задължения и на договорите, които са били сключени преди няколко години за съвместна дейност в ущърб на държавните болници.

"Това, което се опитваме да направим ще направим е оздравителните планове, които сме изготвили за двете лечебни заведения да проработят, но за целта е необходимо да се постигне оптимален баланс в диалога с кредиторите. И на двете места сме го постигнали този оптимален баланс. Ще потърсим отговорност (предприели сме действия в тази посока) на лицата, които са довели до това финансово състояние двете лечебни заведения", посочи Жени Начева.

Трябва да върнем доверието на лекарите от двете болници в системата и мисля, че ще постигнем диалог. Когато им обясним къде са проблемите и как ще ги адресираме, мисля, че ще се успокоят, допълни Начева. Тя отбеляза още, че държавата е инвестирала в двете лечебни заведения в апаратура и допълни, че е оптимист за намирането на лекари въпреки тежката демографска ситуация:

"Няма как държавата като принципал да инвестира в лечебни заведения, които смята да закрива и които смята за неперспективни."

Ръстът в здравеопазването е значим, но на ниво лечебни заведения е много важно какви правила определят техните ръководители за разпределяне на средствата, получавани за извършената и отчетена дейност по линия на НЗОК, категорична бе Жени Начева.

Националната здравна карта е в процес на публично обсъждане, което ще приключи следващата седмицата, припомни още заместник-министър Начева. На критиките, че Министерството на здравеопазването не се е вслушало в оценките на консилиумите по места за разчетите по картата Начева отговори:

"Много трудно е да се постигне баланс между първична и специализирана извънболнична помощ, в рамките на болничната помощ, при толкова много договорни партньори на Касата - над 16 хиляди и над 340 лечебни заведения за болнична помощ, с които Касата има договор. Когато специалистите на областно ниво са видели данните, каквито са отчетени от миналата година, а ние сме взели реално отчетена статистическа информация, на някои места може да има неточности, но на други места това е истинската, реална картина на нещата, каквито сме ги констатирали. Ако в дадена област дадено легло се откаже недостатъчно, първо има заделен резерв за легла за спешна медицинска помощ. Освен това многократно подчертахме, че с изключение на интензивните легла се допуска промяна, приемане на пациенти на друг вид легла, ако реални медицински потребности наложат тази необходимост. Националната здравна карта не би следвало да се свежда само до брой легла. Тя е "снимка" както на настоящите, така и на бъдещите намерения за инвестиции."