През цялото време на процеса, известен като "Батко и братко", прокуратурата твърдеше, че докато е бил директор на фонда в мандата на кабинета "Станишев", Георгиев сключил осем договора с фирми на братята си Бойко и Емил Георгиеви за над 38 млн. лв.

Според държавното обвинение Георгиев не бил възложител на въпросните поръчки. Това били областните пътни управления. Те са сключвали договорите с фирмите на братята му "Биндер" АД, "Инмат" ООД и гражданско сдружение "Инфраструктурни обекти", предаде БТА.

Заради скандалните роднински поръчки, Брюксел спря временно 116 млн. евро по програми ИСПА и ФАР, въпреки че ремонтите бяха правени с пари от националния бюджет.

ВКС обаче се мотивира:

"Към момента на одобряването обаче, той (етапът, в който се определя изпълнител на обществената поръчка – бел.ред.) вече е приключил с влязлото в сила решение, издадено от ръководителя на съответното областно пътно управление за определяне на конкретния изпълнител на обществената поръчка, подпомогнат от назначената комисия.

При това положение, с последващите действия – полагане на подпис върху щемпел с текст "одобрил", подсъдимият Георгиев нито е определил изпълнителя, нито поначало чрез такива действия, каквито са фактически възведените (одобрил сключването на договори и така определил за изпълнител на обществени поръчки участници, които не могли да участват), е било възможно да бъде заместен правно регламентираният начин за определяне на изпълнител на обществена поръчка
".

Първата присъда "невинен" за Георгиев прочете съдията от СГС Петя Крънчева, припомня БНР.  Мотивът беше, че под спорните договори за ремонти - до подписите на Емил и Бойко Георгиеви, стоял не този на брат им, а на шефовете на различни регионални дирекции на Пътния фонд. Аферата беше наречена "Батко и братко".

След като фондът и Георгиев не са възложители, няма как да е нарушена забраната в Закона за обществените поръчки в тях да участват свързани лица, написа тя.

Междувременно в края на миналата година Веселин Георгиев беше оправдан от Софийския градски съд и по второто дело срещу него, което е за длъжностно присвояване на близо 100 000 лв. от сключени 5 договора. Според обвинението те са за социологически проучвания, които да дадат представа за обществените нагласи към политиката на пътната агенция, ремонтите на пътната мрежа, поддръжка и др., за които са плащани средно по 20 000 лева.