Синодът остро критикува новия, внесен от вън, подход в стратегията за детето

Като "грижовна майка" за народа църквата проявява "траен и нестихващ интерес" към децата, заяви Светият синод

08:36 | 3 април 2019 | Редактор : Виктор Стефанов 206 5330 Снимка: Българска патриаршия

Светият синод подкрепя инициативата на Министерския съвет на Република България, чрез усилията на експертите от Държавната агенция за закрила на детето, да се разработи, предложи за обществено обсъждане и приеме от държавните институции нова Национална стратегия за детето (НСД), определяща основните насоки и приоритети на обществената и държавна политика за закрила на детето за следващия период от 2019 до 2030 година. Това се казва в становище от Светия синод на БПЦ-БП за проекта на стратегията за детето.

Още по темата

От Светия синод приветстват подхода на откритост и публично обсъждане на подобни важни стратегически документи на държавната политика с участие на представители на гражданското общество и възможността за открита дискусия върху основните приоритети и бъдещи мерки на тази жизненоважна за цялото общество държавна стратегия и политика за детето и семейството в Република България. Националната стратегия за закрила на детето следва да обхваща основните приоритети и мерки на държавната политика, които налагат обединяване усилията на компетентните институции на държавата и цялото гражданско общество.

Като особено важен стратегически и политически документ, който има отношение към всяко българско семейство, бъдещето на децата и на цялата българската нация, тази стратегия следва да обхваща най-важните приоритети за развитие на обществото и семейството чрез прилагане на всички форми на сътрудничество, синхрон и координация на държавните органи с образователните институции, граждански структури, родителски общности и заинтересовани лица в процеса на консенсусно обсъждане, изработване и прилагане на политики за преодоляване на кризисните фактори за демографски срив, насърчаване на раждаемостта, подкрепа за семейството и закрила на децата, се посочва в становището.

В него се отбелязва, че Българската православна църквата през последните години следи с повишено внимание проблемите на обществото и семейството, и проявява траен и нестихващ интерес към въпросите на духовно-нравственото възпитание и религиозното образование на децата и младежите, както в семейството, така и в днешното училище. Като грижовна майка за българския народ тя споделя тревогите и притесненията на много родители и педагози от съвременните проблеми на възпитанието на децата в нашето общество и следи със загриженост състоянието на днешното семейство, въпросите за правата и интересите на детето в семейната среда и училището, проблемите на децата в риск и промените в държавните и международни стандарти за родителска грижа и закрила на децата в риск.

Според БПЦ в стратегията се лансират "международни стандарти за закрила на детето", които влизат в противоречие с основни принципи на българското законодателство, като създават предпоставки децата да се третират от държавните социални служби по защита на правата на детето като самостоятелна страна при упражняване на граждански и човешки права извън обхвата на установените права на родителите или техните настойници. В този "нов подход", който е залегнал в концептуалната рамка на проекта за стратегия, се вижда залагане на условия за едно бъдеще, в което българското семейство и българският родител, както и българското училище и българският учител, още по-сериозно ще бъдат възпрепятствани да оказват своето благотворно възпитателно въздействие върху личностното развитие и духовно израстване на децата и учениците, тъй като ще бъдат лишени от авторитетното съдействие на най-важния и пръв стожер във възпитанието и образованието на подрастващите - семейството.

Философията на проекта за НСД се основава върху някои възприети принципи и политики на други европейски държави и се ръководи основно от идеологически конструкти, свързани с политиката за "овластяване на детето" и извеждане на грижите за неговата личност и интереси извън отношенията с родителите в семейството. Тази идеологическа основа на предложената стратегия детерминира основните принципи, приоритети, политики и мерки за закрила на детето като измества основните акценти от семейната среда, към практики и мерки, които променят фокуса на внимание на държавната политика към интервенция в семейството на професионалисти по детски грижи и изместване на ролята на родителството.

Необходимо е да се прецизират мерките за закрила на детето с цел да не се допуска колизия с родителските права поради наличието на дисбаланс в предложения модел между правата на детето, правата на родителите и правата на семейството, което може да провокира противопоставяне между родители и деца, и да доведе до неблагоприятни последици на разрушаване на взаимоотношенията в семейството и на утвърдения от традицията и закона модел на българското семейство. В сегашния вариант на проекта за стратегия е налице тенденция за подценяване на семейството като общност от генетично, емоционално и духовно свързани лица, съотговорни за личностното развитие и благопреуспяване на детето и за общото щастие в семейния живот, заявяват от Светия синод.

И изтъкват, че мерките за закрила на детето от различните видове насилие и тормоз в семейството не следва да водят до държавна политика за омаловажаване на семейството и обезценяване на родителските права в процеса на възпитание на децата, а до целенасочена подкрепа за семейството и родителите, насочена към тяхното отговорно отношение и адекватна грижа за децата в семейната и училищна среда. В сегашния модел на стратегията липсват заложени принципи и приоритети за подкрепа на родителите за придобиване на капацитет за изпълняване на техните родителски права и задължения за отглеждане на децата в семейството, като се презюмират властови отношения между родители и деца, и недобросъвестност от страна на родителите и неспособност за адекватна грижа и защита правата и интересите на децата.

Търсенето на средства за борба със случаи на физическо и психическо насилие от страна на родители над деца не бива да води до генерално стесняване на родителските правомощия у нас. Повечето български родители са добри и отговорни родители и не е справедливо те да бъдат ограничавани и заплашвани заради вината на малък процент безотговорни родители, които проявяват ниска загриженост или дори агресия спрямо децата си поради различни социално-психологически причини или слаб родителски капацитет.

Проектът на стратегия трябва да отчете, че закрилата над родителските права е в интерес и на самото дете. При възникването на някакъв проблем, свързан с детето, тези, които са го родили, отглеждат го и го възпитават, в никакъв случай не бива да бъдат вкарвани в ролята на "първи обвиняеми" и "виновни по презумпция". Още по-малко стратегията следва да допуска отделяне на детето от родителите му при недостатъчни, нееднозначни и противоречиви данни за тормоз в семейството спрямо детето, се посочва в становището от Светия синод, пълният текст на което е публикуван в сайта на Българската патриаршия.

ИЗБРАНО