Синодът остро критикува новия, внесен от вън, подход в стратегията за детето
Като "грижовна майка" за народа църквата проявява "траен и нестихващ интерес" към децата, заяви Светият синод
Светият синод подкрепя инициативата на Министерския съвет на Република България, чрез усилията на експертите от Държавната агенция за закрила на детето, да се разработи, предложи за обществено обсъждане и приеме от държавните институции нова Национална стратегия за детето (НСД), определяща основните насоки и приоритети на обществената и държавна политика за закрила на детето за следващия период от 2019 до 2030 година. Това се казва в становище от Светия синод на БПЦ-БП за проекта на стратегията за детето.
Още по темата
От Светия синод приветстват подхода на откритост и публично обсъждане на подобни важни стратегически документи на държавната политика с участие на представители на гражданското общество и възможността за открита дискусия върху основните приоритети и бъдещи мерки на тази жизненоважна за цялото общество държавна стратегия и политика за детето и семейството в Република България. Националната стратегия за закрила на детето следва да обхваща основните приоритети и мерки на държавната политика, които налагат обединяване усилията на компетентните институции на държавата и цялото гражданско общество.
Като особено важен стратегически и политически документ, който има отношение към всяко българско семейство, бъдещето на децата и на цялата българската нация, тази стратегия следва да обхваща най-важните приоритети за развитие на обществото и семейството чрез прилагане на всички форми на сътрудничество, синхрон и координация на държавните органи с образователните институции, граждански структури, родителски общности и заинтересовани лица в процеса на консенсусно обсъждане, изработване и прилагане на политики за преодоляване на кризисните фактори за демографски срив, насърчаване на раждаемостта, подкрепа за семейството и закрила на децата, се посочва в становището.
В него се отбелязва, че Българската православна църквата през последните години следи с повишено внимание проблемите на обществото и семейството, и проявява траен и нестихващ интерес към въпросите на духовно-нравственото възпитание и религиозното образование на децата и младежите, както в семейството, така и в днешното училище. Като грижовна майка за българския народ тя споделя тревогите и притесненията на много родители и педагози от съвременните проблеми на възпитанието на децата в нашето общество и следи със загриженост състоянието на днешното семейство, въпросите за правата и интересите на детето в семейната среда и училището, проблемите на децата в риск и промените в държавните и международни стандарти за родителска грижа и закрила на децата в риск.
Според БПЦ в стратегията се лансират "международни стандарти за закрила на детето", които влизат в противоречие с основни принципи на българското законодателство, като създават предпоставки децата да се третират от държавните социални служби по защита на правата на детето като самостоятелна страна при упражняване на граждански и човешки права извън обхвата на установените права на родителите или техните настойници. В този "нов подход", който е залегнал в концептуалната рамка на проекта за стратегия, се вижда залагане на условия за едно бъдеще, в което българското семейство и българският родител, както и българското училище и българският учител, още по-сериозно ще бъдат възпрепятствани да оказват своето благотворно възпитателно въздействие върху личностното развитие и духовно израстване на децата и учениците, тъй като ще бъдат лишени от авторитетното съдействие на най-важния и пръв стожер във възпитанието и образованието на подрастващите - семейството.
Философията на проекта за НСД се основава върху някои възприети принципи и политики на други европейски държави и се ръководи основно от идеологически конструкти, свързани с политиката за "овластяване на детето" и извеждане на грижите за неговата личност и интереси извън отношенията с родителите в семейството. Тази идеологическа основа на предложената стратегия детерминира основните принципи, приоритети, политики и мерки за закрила на детето като измества основните акценти от семейната среда, към практики и мерки, които променят фокуса на внимание на държавната политика към интервенция в семейството на професионалисти по детски грижи и изместване на ролята на родителството.
Необходимо е да се прецизират мерките за закрила на детето с цел да не се допуска колизия с родителските права поради наличието на дисбаланс в предложения модел между правата на детето, правата на родителите и правата на семейството, което може да провокира противопоставяне между родители и деца, и да доведе до неблагоприятни последици на разрушаване на взаимоотношенията в семейството и на утвърдения от традицията и закона модел на българското семейство. В сегашния вариант на проекта за стратегия е налице тенденция за подценяване на семейството като общност от генетично, емоционално и духовно свързани лица, съотговорни за личностното развитие и благопреуспяване на детето и за общото щастие в семейния живот, заявяват от Светия синод.
И изтъкват, че мерките за закрила на детето от различните видове насилие и тормоз в семейството не следва да водят до държавна политика за омаловажаване на семейството и обезценяване на родителските права в процеса на възпитание на децата, а до целенасочена подкрепа за семейството и родителите, насочена към тяхното отговорно отношение и адекватна грижа за децата в семейната и училищна среда. В сегашния модел на стратегията липсват заложени принципи и приоритети за подкрепа на родителите за придобиване на капацитет за изпълняване на техните родителски права и задължения за отглеждане на децата в семейството, като се презюмират властови отношения между родители и деца, и недобросъвестност от страна на родителите и неспособност за адекватна грижа и защита правата и интересите на децата.
Търсенето на средства за борба със случаи на физическо и психическо насилие от страна на родители над деца не бива да води до генерално стесняване на родителските правомощия у нас. Повечето български родители са добри и отговорни родители и не е справедливо те да бъдат ограничавани и заплашвани заради вината на малък процент безотговорни родители, които проявяват ниска загриженост или дори агресия спрямо децата си поради различни социално-психологически причини или слаб родителски капацитет.
Проектът на стратегия трябва да отчете, че закрилата над родителските права е в интерес и на самото дете. При възникването на някакъв проблем, свързан с детето, тези, които са го родили, отглеждат го и го възпитават, в никакъв случай не бива да бъдат вкарвани в ролята на "първи обвиняеми" и "виновни по презумпция". Още по-малко стратегията следва да допуска отделяне на детето от родителите му при недостатъчни, нееднозначни и противоречиви данни за тормоз в семейството спрямо детето, се посочва в становището от Светия синод, пълният текст на което е публикуван в сайта на Българската патриаршия.