9 от 10 души със сърдечен арест умират преди болницата
9 от 10 души със сърдечен арест загиват преди да стигнат до болница.
18
837
Замeстник-министри ще съдействат пациентите да не доплащат устройства за превенция на внезапна сърдечна смърт. Медицинските изделия са безплатни в цяла Европа.
IV Национален конгрес по кардиостимулация и електрофизиология, се проведе в София от 29 септември до 1 октомври с организатор Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ) и Дружеството на кардиолозите.
„В световен мащаб има около три милиона случаи на внезапна сърдечна смърт на година с преживяемост под 1%. В САЩ случаите на ВСС са около 450 000, за Европа – 400 000. За да изясним значимостта на проблема, трябва да отбележим, че общо случаите на знакови заболявания на съвремието като инсулт, рак на белия дроб, рак на гърдата и СПИН едва достигат броя на пациентите, които загиват от внезапна сърдечна смърт. Ето защо този проблем се очертава като убиец №1 сред незаразните заболявания в света”, заяви доц. Кожухаров.
Той посочи, че 80% от случаите на ВСС възниква при хора с коронарна болест на сърцето и че от 90-те години на ХХ в. основният метод за превенция на внезапната сърдечна смърт е имплантирането на кардиовертер-дефибрилатор.
Проучвания показват, че тези устройства намаляват с 30 до 40% смъртността от ритъмни нарушения и общата сърдечна смъртност. Днес в Европа те се имплантират на 500 пациенти на милион население, а в САЩ – на близо 1000 пациенти на милион население. В България обаче се имплантират едва 20 – 25 устройства на година, съобщи доц. Йовев.
Проблемът е, че Националната здравноосигурителна каса реимбурсира частично тези устройства, НЗОК дава 6000 лв и почти същата сума се доплаща от пациента.
„Нещата при нас са катастрофални. Последни сме в Европа по имплантиране на кардиовертер-дефибрилатори, защото пациентите трябва да си ги доплащат. А в цяла Европа, дори и във всички балкански държави тези устройства са безплатни за пациентите”, коментира доц. Йовев.
Един от десет пациента стига изобщо до болнично лечение, останалите загиват.
Д-р Васил Трайков, председател на Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България, обясни какво би могло да се направи за подобряване на преживяемостта при извънболничен сърдечен арест.
„Имплантируемите устройства наистина играят централна роля във вторичната превенция на ВСС, но трябва да помислим и за първичната профилактика. Това е цял континиум от действия, който включва системата на Спешна помощ, на институциите, участие на случайни минувачи, на немедицински персонал, обучение на този немедицински персонал да оказва първа помощ на пациенти със сърдечен арест, инсталиране на външни дефибрилатори на обществени места, които биха могли да се използват за съживяването на тези девет пациента, които по статистика в момента за съжаление загиват и изобщо не могат да се доберат до лечение.
Стана ясно, че и санитарните автомобили на Спешна помощ не са оборудвани с най-съвременната апаратура за спасяване на пациенти в състояние на внезапна сърдечна смърт.
Зам.-министрите на здравеопазването - д-р Мирослав Ненков и г-жа Нейчева обещаха, че ще съдействат да започне пълното реимбурсиране на кардиовертер-дефибрилаторите за най-рисковите пациенти, вече преживели един сърдечен арест.
Д-р Мирослав Ненков обаче поиска обосновано становище за това за колко пациенти на година ще са необходими такива устройства, както и гаранции, че няма да се спекулира с поставянето на ненужни устройства. Зам.-министър Ненков поиска обучители от гилдията за това как да се разпознава ВСС, които да преподават в новата структура за обучение на екипите на Спешна помощ.
Д-р Мирослав Ненков обеща, че 400 линейки ще бъдат оборудвани с модерна апаратура благодарение на 160 милиона лева от европейски фондове. Д-р Ненков помоли обаче да се представи спецификация за нужните дефибрилатори, които да се поставят в линейките.
Зам.-министър Лидия Нейчева пък обясни, че с предлагането на кардиовертер-дефибрилатори на централизираната онлайн платформа за търгове, цените им ще паднат значително. Тя се съгласи, че е страшно много българските пациенти да доплащат 48% от цената на медицинските изделия.
„Ще положим усилия да стартираме пълната реимбурсация на кардиовертер-дефибрилаторите за вторична профилактика на внезапната сърдечна смърт”, заяви Нейчева.
IV Национален конгрес по кардиостимулация и електрофизиология, се проведе в София от 29 септември до 1 октомври с организатор Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България (ССКЕБ) и Дружеството на кардиолозите.
„В световен мащаб има около три милиона случаи на внезапна сърдечна смърт на година с преживяемост под 1%. В САЩ случаите на ВСС са около 450 000, за Европа – 400 000. За да изясним значимостта на проблема, трябва да отбележим, че общо случаите на знакови заболявания на съвремието като инсулт, рак на белия дроб, рак на гърдата и СПИН едва достигат броя на пациентите, които загиват от внезапна сърдечна смърт. Ето защо този проблем се очертава като убиец №1 сред незаразните заболявания в света”, заяви доц. Кожухаров.
Той посочи, че 80% от случаите на ВСС възниква при хора с коронарна болест на сърцето и че от 90-те години на ХХ в. основният метод за превенция на внезапната сърдечна смърт е имплантирането на кардиовертер-дефибрилатор.
Проучвания показват, че тези устройства намаляват с 30 до 40% смъртността от ритъмни нарушения и общата сърдечна смъртност. Днес в Европа те се имплантират на 500 пациенти на милион население, а в САЩ – на близо 1000 пациенти на милион население. В България обаче се имплантират едва 20 – 25 устройства на година, съобщи доц. Йовев.
Проблемът е, че Националната здравноосигурителна каса реимбурсира частично тези устройства, НЗОК дава 6000 лв и почти същата сума се доплаща от пациента.
„Нещата при нас са катастрофални. Последни сме в Европа по имплантиране на кардиовертер-дефибрилатори, защото пациентите трябва да си ги доплащат. А в цяла Европа, дори и във всички балкански държави тези устройства са безплатни за пациентите”, коментира доц. Йовев.
Един от десет пациента стига изобщо до болнично лечение, останалите загиват.
Д-р Васил Трайков, председател на Сдружението по кардиостимулация и електрофизиология в България, обясни какво би могло да се направи за подобряване на преживяемостта при извънболничен сърдечен арест.
„Имплантируемите устройства наистина играят централна роля във вторичната превенция на ВСС, но трябва да помислим и за първичната профилактика. Това е цял континиум от действия, който включва системата на Спешна помощ, на институциите, участие на случайни минувачи, на немедицински персонал, обучение на този немедицински персонал да оказва първа помощ на пациенти със сърдечен арест, инсталиране на външни дефибрилатори на обществени места, които биха могли да се използват за съживяването на тези девет пациента, които по статистика в момента за съжаление загиват и изобщо не могат да се доберат до лечение.
Стана ясно, че и санитарните автомобили на Спешна помощ не са оборудвани с най-съвременната апаратура за спасяване на пациенти в състояние на внезапна сърдечна смърт.
Зам.-министрите на здравеопазването - д-р Мирослав Ненков и г-жа Нейчева обещаха, че ще съдействат да започне пълното реимбурсиране на кардиовертер-дефибрилаторите за най-рисковите пациенти, вече преживели един сърдечен арест.
Д-р Мирослав Ненков обаче поиска обосновано становище за това за колко пациенти на година ще са необходими такива устройства, както и гаранции, че няма да се спекулира с поставянето на ненужни устройства. Зам.-министър Ненков поиска обучители от гилдията за това как да се разпознава ВСС, които да преподават в новата структура за обучение на екипите на Спешна помощ.
Д-р Мирослав Ненков обеща, че 400 линейки ще бъдат оборудвани с модерна апаратура благодарение на 160 милиона лева от европейски фондове. Д-р Ненков помоли обаче да се представи спецификация за нужните дефибрилатори, които да се поставят в линейките.
Зам.-министър Лидия Нейчева пък обясни, че с предлагането на кардиовертер-дефибрилатори на централизираната онлайн платформа за търгове, цените им ще паднат значително. Тя се съгласи, че е страшно много българските пациенти да доплащат 48% от цената на медицинските изделия.
„Ще положим усилия да стартираме пълната реимбурсация на кардиовертер-дефибрилаторите за вторична профилактика на внезапната сърдечна смърт”, заяви Нейчева.