Това е началото на руско-японската война, продължила до 5 септември 1905 година, когато в САЩ е подписан мирен договор между двете страни. Победител е Империята на изгряващото слънце.

Дир.бг припомня историческите събития, определяни като първата голяма война на 20 век.

Всичко започва заради колониални амбиции в Далечния изток. Една от основните цели на Русия по това време е излаз на "незамръзващо“ море и достъп до пристанища, които да могат да работят и през зимата. Пристанището на Владивосток е отворено само през лятото, докато Порт Артур – военно пристанище в провинция Ляотунг (в днешен Китай - б.р.), има възможност за целогодишна работа. В онзи момент то е под руски контрол, след като е взето под наем още през 1888 г. Япония обаче внезапно го напада, разпалвайки военните действия.

В битката участват 15 японски и 12 руски бойни кораба със съпътстващи ги съдове. След обстрела четири руски кораба са извадени от строя, а 150 моряци са убити. Загиват и 90 японски войници, но щетите по корабите са минимални и флотата на Япония блокира пристанището.

Започва обаче сухопътна операция по овладяването на Порт Артур, която продължава около половин година. Кървавите битки вземат нови жертви - десетки хиляди.

Три години по-рано - през 1902 г. японският принц Ито Хиробуми започва преговори с руснаците за Манджурия, почувствал се застрашен заради инвазията им - те строят железопътна линия и пътища, получават и концесии за добив на дърва и въглища по поречията на реките Ялу и Тумен.

В онзи момент Хиробуми не вярва, че Япония може да влезе във война, затова предлага Русия да задържи контрола си над района срещу японски контрол над Северна Корея. Междувременно Великобритания също се намесва в опит да ограничи руското влияние в Пасифика. Подписан е англо-японски пакт, според който при евентуална война на Япония, с който и да е съюзник на Русия, Великобритания ще заеме нейна страна. Този съюз дава свобода на японците.

Така точно преди 114 години - на 8 февруари 1904 г., Япония обявява война на Русия. Цар Николай II е шокиран, руските министри също са убедени, че японците не са подготвени. Осем дни по-късно и Русия обявява война на Япония.

Китайската династия Цин заема японската страна в конфликта, като предлага военна помощ, която обаче е отказана. Въпреки това Юен Шъкай на няколко пъти изпраща хранителни доставки на японските генерали. Участие като наемни войници във военните действия взимат и местни жители на Манджурия.

Основните полета на военните действия са Южна Манджурия и по-специално областите около Ляондунския полуостров и Мукден, както и моретата около Корея и Япония.

Битка при Цушима обаче се оказва решаваща. Японският адмирал Того събира всички налични сили - 4 линейни кораба, 27 крайцера, 21 разрушителя, 37 торпедоносеца и още помощни съдове.

Руският флот пък пристига в Азия през пролетта на 1905 г., значително намалил боеспособността си заради дългото пътуване и невъзможността за ремонти. Адмирал Рожественски разполага с 8 линкора, от които 4 чисто нови дреднаута клас „Бородино“, 3 бронирани бойни кораба, 8 крайцера и 9 разрушителя.

Двата флота се срещат на 27 май 1905 г. Битката започва в 14:00 часа, като още в началните минути мощните батареи на японския флагман „Микаса“ увреждат сериозно няколко руски кораба. Японският флот има сериозно предимство по отношение на далекобойността на оръдията. Директно попадение в муниционния склад на „Бородино“ предизвиква силна експлозия и линкорът потъва за минути заедно с целия екипаж.

Адмирал Рожсественски е ранен от шрапнел и командването е поето от контраадмирал Николай Набогатов. В края на деня руснаците са загубили 4 линкора, докато японците претърпяват само леки повреди.

Адмирал Того вижда своя шанс и през нощта нарежда да бъде нанесен решителен удар върху руснаците. Агресивната атака на торпедоносците и крайцерите  разкъсват руската линия и разпръсват руската флота. На сутринта, виждайки безнадеждната ситуация, контраадмирал Набогатов и подчинените му се предават  на адмирал Того.

Разгромът на руската армия и флот разклащат империята. През 1905 г. държавата е разтърсена от революция и цар Николай не може да се концентрира върху войната. Така той се принуждава да търси примирие.

Американският президент Теодор Рузвелт предлага своето посредничество при мирните преговори, за което печели и Нобелова награда за мир. Сергей Вите води руската делегация, а харвардският възпитаник барон Комура  - японската. Мирният договор е подписан в Портсмут на 5 септември 1905 г. С него Руската империя се задължава да изтегли всичките си въоръжени сили от Манджурия и да признае Корея за сфера на японско влияние. През 1910 г. Япония анексира Корея след слаби протести на международната общност. С друго условие на договора пък  Русия предоставя на Япония своите арендни права върху Порт Артур и преотстъпва южната част на остров Сахалин, който вече е окупирала.

Липсва точна статистика колко са жертвите от войната. Според наличните архиви обаче Япония губи около 47 000 души в битка, които нарастват до 80 000 с тези, починали от болести. Руските жертви са повече - варират от 70 000 до 130 000 души.

Това е първата голяма военна победа на азиатска държава над европейска велика сила. Руската империя губи почти целия си Тихоокеански и Балтийски флот, докато авторитетът на Япония се издига както никога дотогава и тя продължава модернизацията си.

Вижте снимки от бойните действия >>