Предстоят промени в учебни програми, сред акцентите и българското национално самосъзнание

Образованието трябва да бъде водеща национална цел, ако искаме държавата ни да се развива, категоричен е президентът Румен Радев

12:21 | 28 март 2023 | Редактор : Лилия Чалева 101 4618 Снимка: БТА

Образованието трябва да бъде водеща национална цел и ако искаме държавата ни да се развива успешно, трябва да заложим на силно образование. Това заяви президентът Румен Радев на кръгла маса по проблемите на образованието - "Образованието - ключ към историческата памет, родолюбието и просветеното общество", която се провежда под неговия патронаж.

Още по темата

Той изтъкна, че не се повдига темата за издигането на образованието в стратегически национален приоритет.

"Всеки ден слушаме за Шенген, еврозоната, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), инфлацията, доходите, необходимостта от инвестиции и висококвалифицирана работна ръка. Но в сферата на обществения и политически дебат не се разгръща темата за основния носител на просперитета на нацията - децата и младите хора на България", коментира държавният глава.

Държавният глава постави въпроса за съдържанието на учебниците и учебните помагала по ключовите предмети като български език и литература, история.

"Дали младите хора ще могат да устояват на предизвикателствата на бъдещето, ако в учебниците по история нашата история се пренаписва или се подлага на насилствена забрана", каза още той и добави, че е важно да бъде отговорено на тези въпроси.

"Какво ще правим с нашите учебници и програми по тези, пак казвам, важни дисциплини. Ще бъдат ли те бизнес за някой, средство за прокарване на определено влияние на други или държавата трябва да се ангажира най-отговорно с тези процеси на разработване и отпечатване на тези учебници", каза още президентът.

По думите му отново сме в предизборна кампания и тя отново ни кара да погледнем с интерес и да се замислим за стратегическите цели на България. Според него от тази водеща национална цел зависи реализирането на всички останали цели. "Образованието е ключът към успеха на всеки отделен човек, към разгръщането на неговия талант и потенциал, към един по-добър живот", добави Радев.

По време на форума министърът на образованието съобщи, че резултатите от анализа на учебните програми предстои да бъдат оповестени, а проектите за промени в тях да бъдат обнародвани за обществено обсъждане.

Във форума участват президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, университетски преподаватели, учители, представители на синдикалните и работодателските организации в образованието.

Какви промени планира МОН в учебните програми

Министър Пенов отчете, че като цяло сериозни възражения срещу учебните програми няма. Дори по редица предмети, включително по история и цивилизации, не се предлагат никакви промени, каза министърът. Прегледът показа, че се смесват учебна програма, която задава очакваните резултати, и учебник (авторска реализация и избор на конкретни факти, задачи, казуси за усвояване на учебното съдържание).

Най-честите искания по всички предмети са за увеличаване на броя на часовете или атаки защо не се учи всичко или не се учи подробно, без да се отчита, че увеличаването на часовете по един предмет означава намаляване по друг и че средното училище няма за цел да представи цялото знание, както в университет, а само да научи младите хора преди всичко да са горди българи, мислещи, функционално грамотни и конкурентоспособни личности, каза министърът.

Той припомни, че в началото на тази година българският парламент прие промени в Закона за предучилищното и училищното образование, бяха допълнени целите, които образованието трябва да постига, обхватът на безплатните учебници бе разширен от първи до 12-и клас, включително.

Трябва да поставим ясно въпроса дали образованието постига целите, които му бяха поставени с тези законови промени, а именно - "съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност, и новото допълнение - "българското национално самосъзнание", обърна се министърът към участниците във форума.

Той посочи, че и досега "съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност", като цел и като реализация на образователния процес, присъства от детската градина до края на средното образование в стандартите и в учебните програми през редица предмети.

Изследванията показват, че у нас делът на часовете за изучаване на роден език и литература и на обществени науки сумарно е по-висок от други страни в ЕС. Министър Пенов изрази притеснение от факта, че с навлизането на изкуствения интелект ще се търси баланс между информацията, предоставяна от различни платформи, и съдържанието на учебниците. Това е тема, която вече се обсъжда на различни дискусионни форуми, подчерта той.

Основните дисциплини в училище, които са свързани с целта "съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание", са история и цивилизации, български език и литература, и география и икономика.

Проф. Пенов посочи, че едновременно с въвеждането на STEM обучение, трябва да се осигурят средства и за качествено обучение и по предмети, свързани с хуманитарните науки, защото именно те създават спойката в обществото въз основа на която хората живеят заедно и споделят общата си съдба.

"Лично аз направих опит и зададох въпроси в чатбота с изкуствен интелект CHAT GPТ, свързани с историята на България и произведения на български автори, а това може да направи и всеки ученик, който борави с интернет", каза проф. Пенов.

Проф. Пенов подчерта, че Министерството на образованието и науката (МОН) използва и други механизми за постигане на основните цели на предучилищното и училищното образование. Той съобщи, че през тази година се обсъжда предлагането на нови национални програми, насочени към "съхраняване и утвърждаване на българската национална идентичност и българското национално самосъзнание". Такива са Националната програма "Неразказаните истории на българите" и Националната програма "Български образователни маршрути" (ученици ще посещават музеи, изложби, галерии), продължава и програмата "Роден език и култура зад граница", както и за изучаване и съхраняване на традициите и историите на българската армия (съвместна между МОН и Министерството на отбраната).

Как може да се постигне патриотично възпитание?

Националната идентичност, отбелязвайки, че тя се изгражда с преподаването на история, българска литература и география. Имам чувството, че през последните 30 години изоставихме втората функция на образованието - възпитателната. Училището трябва да научи младите хора не само да придобиват знания и умения, но и трябва да ги възпитава в ценности, подчерта проф. Искра Баева.

В изказването си проф. Баева говори за националната идентичност, отбелязвайки, че тя се изгражда с преподаването на история, българска литература и география. Имам чувството, че през последните 30 години изоставихме втората функция на образованието - възпитателната. Училището трябва да научи младите хора не само да придобиват знания и умения, но и трябва да ги възпитава в ценности, подчерта проф. Искра Баева.

Тя отбеляза, че националната идентичност е основата на съществуването на народите, но тя не е единствената. Ние сме европейци и имаме също европейска идентичност. Имам чувството, че в първите години на прехода твърде много време обръщахме на европейската идентичност и малко изоставихме националната идентичност, каза проф. Баева.

Като университетски преподавател по история, проф. Искра Баева постави и въпроса за това как може се постигне патриотично възпитание.

Много е добре, че Министерството на образованието и науката започна преразглеждане на учебните програми и смятам това за ключово за бъдещето на нацията, заяви акад. Атанас Семов. Той коментира, че "със сегашните скопени от всякакво национално чувство учебни програми и учебници българската нация е обречена, и не някога, а в рамките на едно поколение". И затова подех инициативата да върна България в българското училище, заяви акад. Семов и уточни, че тя цели не само преработване на учебните програми и на учебниците, а осмисляне на ролята на училището.

В българското училище все още има патриотичен дух, благодарение на изключителните български учители, но това, което постигат българските учители, е въпреки учебните програми и въпреки учебниците, коментира акад. Атанас Семов. Той заяви, че след като е започнал това начинание, са му се обадили много учители от цялата страна.

В действащите учебни програми по никакъв начин не се цели формиране на национална идентичност у учениците, още по-малко на национална гордост и съвсем пък не на дълг пред героите на нацията и нейното бъдеще, коментира акад. Семов.

ИЗБРАНО