МОН умува да премахне част от материала по математика от учебниците

Нашата учебна година е най-къса, каза просветнит министър, който държи училището да започва на 7 септември

Снимка: istock by Getty Images

МОН умува да премахне част от материала по математика от учебниците

Нашата учебна година е най-къса, каза просветнит министър, който държи училището да започва на 7 септември

12:01 | 22 май 2022 | Редактор : Ива Капкова 325 16496 Снимка: istock by Getty Images

Премахване на част от материала по математика от учебниците на българските ученици, както и "качването" на някои уроци и теми в по-горни класове - това обмислят в МОН след прегледа на учебните програми и учебното съдържание, съобщи просветният министър Николай Денков по БНР.

Управленската коалиция

"Оттук нататък въпросът е как да оправим програмите", посочи Денков.

"Примерно, в математиката част от материала като че ли може да бъде сменен съществено и даже премахнат, без от това да загубят учениците. Друга част от материала трябва да се премести в по-горни класове", категоричен е проф. Денков. Министърът каза също, че в материалите по физика, математика, химия, биология трябва да се търсят по-прагматични обяснения с примери и с това, което децата могат да си представят.

"Вече имаме ясни заключения къде са най-големите проблеми и ще положим много усилия да ги променим", обеща той.

По повод резултатите от организираната от Министерството на образованието и науката електронна анкета сред учениците във връзка с прегледа на учебните програми, министър Денков коментира, че математиката е била очаквана като проблем, но в хода на обсъжданията и анкетите е станало по-ясно къде са проблемите - в определени класове и учебници. Той посочи също, че много тежък е преходът от обобщените предмети като "Човек и общество", "Човек и природа" към разделените предмети - история и география, химия и физика. Общите се приемат много по-добре от децата, дори единият от тях - "Човек и природа", се оказва много интересен за тях, след разделянето се оказва, че това са от най-проблемните предмети. Това е един от изводите, който не беше очевиден отначало, коментира просветният министър. Като друг проблем той посочи и много академичния стил на учебниците.

"Нашата учебна година е най-късата спрямо всички останали държави в ЕС, включително и в съседните страни, и разликата е значителна - с една четвърт по-малко от средната като задължителни часове за обучение на децата", коментира още Николай Денков.

Той продължава да държи на идеята си учебната година у нас да започва на 7 септември от 2023 година.

"Нашите деца учат месеци по-малко отколкото техните връстници, много трудно е да се навакса тази разлика, коментира той. Затова идеята е да се започне седмица по-рано, примерно на 7 септември, и да има по-ритмичен цикъл учене-ваканция, примерно да има ноемврийска ваканция, както има в много от държавите, да е по-дълга междусрочната ваканция.

Освен това да има допълнително две седмици в края на 1 до 6 клас, които да бъдат използвани за затвърждаване на материала, за проектно обучение, за излизане сред природата, обясни министърът. Това означава от 1-ви до 3-ти клас да учат до 15 юни, а от 4-ти до 6-ти клас - до 30 юни, уточни той.

Относно обучението на децата на украинските бежанци у нас, Николай Денков каза, че последната информация е, че родителите на малко на 1300 деца са подали заявка да бъдат включени в българското училище.

От тях 523 вече са включени в образователния цикъл, а за останалите проблемът е свързан с ваксинационния цикъл. Той посочи, че украинското министерство на образованието е създало всеобхватна система, чрез която онлайн учат всички украински деца, независимо в коя държава се намират.

"Ако войната продължи, за следващата година без особен проблем бихме могли да поемем всички деца в училищната мрежа", коментира просветният министър. Той посочи, че по отношение на детските градини проблемът е по-особен и в момента се работи за създаване на родителски кооперативи - и за украинските, и за българските деца.

ИЗБРАНО