Отбелязваме 145 г. от приемането на Търновската конституция

Днес е и професионалният празник на съдебните служители

09:57 | 16 април 2024 | Редактор : Елза Тодорова 2 530 Снимка: БТА

Днес се отбелязваме 145 години от приемането на Търновската конституция. Тя е приета от Учредителното народно събрание, свикано в Търново на 10 февруари 1879 г. и закрито в деня на приемането ѝ - 16 април 1879 г., припомнят от отдел "Справочна" на Българската телеграфна агенция.

Конституционни промени

До 1991 г. денят се отбелязва на 4 декември като Ден на Конституцията и на юриста съгласно Решение 38 на Бюрото на Министерския съвет от 1979 г. На 16 април се отбелязва по инициатива на Съюза на юристите в България и след Решение 56 на Министерския съвет от 12 март 1991 г., когато е обявен за Ден на Конституцията и професионален празник на българските юристи. С Решение 879 на Министерския съвет от 16 декември 2010 г. денят е обявен и за професионален празник на съдебните служители.

Основен проект за изработването на Търновската конституция е Органическият устав, изготвен през 1878 г. от Съдебния отдел при ръководството на Временното руско управление. Конституцията съдържа 22 глави и 169 члена. Тя спазва основното изискване на Берлинския договор от 13 юли 1878 година новата държава да бъде наследствена и конституционна монархия, с народно представителство. Народното събрание е Обикновено народно събрание и Велико народно събрание. Начело на изпълнителната власт е монархът, под чийто контрол работи министерски съвет, съставен от министър-председател и министри, които се назначават и освобождават от монарха.

В Търновската конституция се полагат и основите на местните органи на власт и управление на базата на самоуправлението на общините. С нея се определят и символите на държавата - знаме и герб. Второто Велико народно събрание от 1 юли 1881 г. в Свищов суспендира Конституцията, като дава на княза поисканите от него пълномощия да управлява страната седем години по свое усмотрение. Търновската конституция е изменена на 15 май 1893 г. от IV Велико народно събрание (3-17 май 1893 г., Търново), което въвежда князът и престолонаследникът му да носят титлата "Царско Височество", както и на 11 юли 1911 г. от V Велико народно събрание (9 юни-9 юли 1911 г., Търново), когато са приети наложените от обявяването и признаването на България за независимо царство на 22 септември 1908 година изменения на конституцията.

Търновската конституция не е спазена през 1943 г., когато след смъртта на цар Борис III е избрано регентство от Обикновено народно събрание, а не от Велико народно събрание, както е според чл. 27. Търновската конституция действа до 6 декември 1947 г., когато влиза в сила Конституцията на Народна република България.

Честванията в страната

По случай 145 години Търновска конституция чествания ще има във Велико Търново. Програмата започна с молебен в катедралата "Рождество на Пресвета Богородица".

Честванията ще се пренесат в Дома на Търновската Конституция - музей "Възраждане и Учредително събрание", където в 10:30 часа започва открит урок за първия български основен закон, приет на 16 април 1879 г. Лектори ще са историците проф. д-р Милко Палангурски, проф. д-р Пламен Павлов и проф. д-р Петко Петков, предаде "Фокус".

Точно в 12:00 часа на обяд на паметната плоча пред музея ще бъдат поднесени цветя, а веднага след това на площада пред историческата сграда започват изпълненията на Професионален фолклорен ансамбъл "Искра".

По традиция, както при всеки един празник във Велико Търново, ще има и прожекция на аудио-визуалния спектакъл "Царевград Търнов - звук и светлина", която ще е от 20:30 часа.

През цялата седмица жителите и гостите на Велико Търново могат да разгледат изложбата "145 години Търновска конституция", която е подредена пред Факултета по изобразително изкуство.

Президентът: Търновската конституция е израз на държавнически подход, да не позволяваме да се принизява

"На днешната дата с благодарност си спомняме за далновидността, политическата мъдрост и чувството за отговорност на участниците в Учредителното събрание, които преди 145 години приеха Търновската конституция и положиха основите на възроденото ни отечество, заявява президентът Румен Радев в приветствието си по повод днешния Ден на българската Конституция и професионален празник на юристите.

Радев посочва, че 16 април 1879 г. е рождената дата не само на българския конституционализъм, но и на стремежа за развитието на България като правова държава. Той отбелязва, че свободният и демократичен дух на народа ни е бил въплътен в първата ни конституция от общественици, сред които се открояват имената на Петко Каравелов, Петко Славейков, Драган Цанков, д-р Константин Стоилов, Григор Начович, Тодор Икономов, Марко Балабанов и много други. "Тяхното начинание е пример как се отстоява българската идентичност и суверенитет. То е урок за политическа и юридическа зрялост и за съзнанието, че законите се правят от народа и за народа, а в това дело няма място за безименно авторство и безотговорност", подчертава държавният глава, цитиран от прессекратариата на държавния глава.

В приветствието си Румен Радев добавя, че нарушенията и дори суспендирането на Търновската конституция не са успели да заличат непреходното ѝ значение за развитието на страната ни. "Днес, когато отбелязваме знаменитата дата, нека си припомним държавническия подход, издигнат от нашите предшественици, и да си пожелаем повече да не позволяваме на никого да го принизява", отбелязва той.

Президентът пожелава на българските юристи и съдебни служители да устояват на всекидневните изпитания и да останат верни на благородното си призвание да са стожер на законността.

Министър Павлова: Законност и справедливост не са кухи фрази

"В дни като днешния за пореден път заявяваме и напомняме, че законност и справедливост не са кухи фрази" - с тези думи служебният правосъден министър Мария Павлова честити Деня на Конституцията и юриста.

От усилията, почтеността и професионализма на всеки от нас зависи отстояването на демократичната и правова държава, посочва тя, цитирана във фейсбук страницата на ведомството.

Преди 145 г. народните представители от Учредителното събрание във Велико Търново приемат първия основен закон на възродената българска държава и полагат темелите на новата демокрация.

В преамбюла на действащата Конституция народните представители от Седмото Велико Народно събрание издигнаха във върховен принцип правата на личността, нейното достойнство и сигурност и прогласиха решимостта си за създаване на демократична, правова и социална държава, казва Павлова.

"Да пазим Конституцията, на нея се основава държавното управление"

Преподавателят по Конституционно право във Великотърновския университет "Св. св. Кирил и Методий" гл. ас. д-р Христо Орманджиев коментира пред БТА, че "трябва да пазим Конституцията, защото нa нея се основава държавното управление. Държавата зависи от всички нас и от поведението ни". Той отбеляза, че е нужна повече човечност и морал, защото "има усещане за несправедливост в хората". Според Орманджиев това усещане би се притъпило, ако гражданите видят уважение към закона и към Конституцията.

На въпрос доколко все още е основополагаща ролята на Конституцията и поставена ли е тя под заплаха д-р Орманджиев отговори, че Конституцията винаги е била основополагащ закон, а тази ѝ роля следва и от това, че нормите ѝ имат непосредствено действие и гражданите могат да се позовават на нейните разпоредби без да използват разпоредбите на други закони.

Според него не може да се твърди, че има отявлени виждания и действия, които да са насочени против Конституцията. По думите му, когато има сезирания по нейните разпоредби да бъдат обявявани за противоконституционни, това не е заплаха, а нормален конституционен процес.

Във връзка с последните промени в Конституцията и основателни ли са съмненията, че в частта им за съдебната власт повечето са противоконституционни преподавателят определи измененията като "твърде интересни", най-малкото от конституционна гледна точка, касаещи служебното правителство, непрекъсваемостта на мандата на Народното събрание и мандатите на главния прокурор и председателите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд.

"Най добре ще каже Конституционният съд", каза той и припомни, че има образувани две дела във връзка с промените, които са обединени в едно. Делото, което е по искане на народни представители е срещу почти всички изменения в основния закон. Орманджиев отбеляза, че тече срокът за събиране на правни мнения от 35 юристи и на такива от заинтересовани страни.

Според преподавателя има логика да се забави гласуването на проекта за нов Закон за съдебната власт, докато не се произнесе Конституционният съд по измененията в основния закон, за да "има съобразяване с текущата актуалност на законодателството". Орманджиев посочи, че според него не се спира съдебната реформа с удължаването на срока за обществено обсъждане на Закона за съдебната власт.

ИЗБРАНО