Неразбрана емоционалност - синдром на Аспергер

Болести, кръстени на техните откриватели

Снимка: iStock by Getty

Неразбрана емоционалност - синдром на Аспергер

Болести, кръстени на техните откриватели

07:03 | 12 август 2024 | Автор : Анелия Николова 6 12341 Снимка: iStock by Getty

Синдромът на Аспергер носи името на австрийския педиатър и психиатър Ханс Аспергер, който първи описва състоянието през 1944 година. Роден през 1906 г. в Австрия, Аспергер проявява интерес към медицината и психиатрията от ранна възраст. В своето изследване, което публикува по време на Втората световна война, той описва група от деца с поведение и черти, които се различават значително от типичните. Тези деца имат нормално или високо ниво на интелигентност, но изпитват значителни затруднения в социалното взаимодействие и комуникация.

Здравето ни

Аспергер нарича тези деца "малки професори" поради техните дълбоки познания и интензивен интерес към специфични теми, въпреки че не разбират напълно социалните норми и не реагират както повечето хора на емоциите на околните. Описанието на Аспергер остава в сянка до 1981 г., когато британската психиатърка Лорна Уинг възражда интереса към работата му и предлага терминът "синдром на Аспергер"като диагноза.

Синдромът на Аспергер аутизъм ли е?

Синдромът на Аспергер е разстройство от аутистичния спектър (РАС), което се характеризира със затруднения в социалните взаимодействия, необичайно поведение и интереси, повтарящи се ритуали и рутини и/или сензорна чувствителност.

Тези хора често имат трудности с разбирането на социални сигнали като изражения на лицето, тон на гласа и език на тялото. Те може да имат затруднения в изграждането и поддържането на приятелства, тъй като често не разбират социалните правила и норми. Много често проявяват интензивни интереси към специфични теми или дейности, които могат да изглеждат странни или необичайни за другите. Хората, страдащи от синдром на Аспергер могат да говорят с часове за темата, която ги интересува, без да осъзнават, че другите може да не споделят същото ниво на интерес.

Необходимостта им от рутина и последователност в ежедневието им могат да ги направят тревожни или объркани, ако графикът им или средата, в която пребивават внезапно се промени. Подобна тревожност често може да засили и чувствителността им към сензорни стимули като светлина, звук, вкус и тактилност (докосване).

Как се диагностицира синдромът на Аспергер?

Диагностиката на Синдрома често е сложна, тъй като симптомите могат да варират значително между отделните индивиди и могат да бъдат погрешно тълкувани като други състояния. Диагнозата обикновено се поставя чрез клинично наблюдение и оценка от психиатър или психолог , които наблюдават поведението на индивида и го сравняват със други подобни състояния; въпросници за специфични поведения и черти, както и събиране на информация в ранното детско развитие, включително езикови умения и социални взаимодействия.

Синдромът на Аспергер не се лекува, а се модифицира

Няма медикаменти за синдрома на Аспергер, тъй като той не се счита за болест, която може да бъде "излекувана". Вместо това, терапиите се фокусират върху развитието на социални умения, справяне със специфични предизвикателства и подобряване на качеството на живот. Основните подходи включват поведенческа терапия, с която се развиват умения за справяне в социалните взаимодействия и предизвикателства, трудова терапия, с която се подпомага развитието на практически умения и адаптиране към ежедневните задачи и различни групи за социални умения. Чрез тях хората със Синдрома могат да се учат и практикуват социални взаимодействия в безопасна и подкрепяща среда.

5 мита за синдрома на Аспергер

Разбирането и опровергаването на митовете за синдрома на Аспергер е ключово за осигуряване на адекватна подкрепа и приобщаване на хората в социалния живот. Чрез обучение, осведоменост и отворен диалог може да се помогне за разширяване на разбирането и създаване на по-приемлива среда на живот на страдащите от синдром на Аспергер, независимо от техните индивидуални особености

Мит 1: Хората със синдром на Аспергер не изпитват емоции

Един от най-често срещаните митове е, че хората със синдром на Аспергер не изпитват емоции или не са в състояние да разберат и реагират на емоциите на другите. Това е далеч по-вярно за психопатиите, чиито представители се учат да имитират емоции съзнателно, заради практическата им полза в обществото. Противно на тях, хората със синдром на Аспергер изпитват емоции, но тяхното изразяване може да бъде различно от обичайното. Те могат да имат затруднения с разпознаването на социални сигнали и емоционални нюанси, което понякога пречи на разбирането на емоционалната им реакция от страна на другите. Въпреки това, те могат да чувстват същия спектър от емоции като всеки друг човек.

Мит 2: Хората с Аспергеров синдром са гениални

Често се смята, че хората със синдром на Аспергер са изключително интелигентни или дори гении с невероятни умения в конкретни области. Въпреки, че някои от тях действително могат да проявят изключителни способности в определени области (например математика или музика), това не е общо правило. Интелигентността сред различните представители на Синдрома варира значително и не всеки от тях притежава специални таланти.

Мит 3: Състоянието е форма на аутизъм, който не е сериозен

Някои хора погрешно вярват, че Синдромът на Аспергер е просто по-лека форма на аутизъм и не представлява сериозен проблем, но макар и част от аутистичния спектър, той си има своите уникални черти, например съхранен нормален интелектуален капацитет и езиково развитие. Състоянието на такива хора може да има сериозно влияние върху живота им, ако те не бъдат подкрепени адекватно.

Мит 4: Те не могат да създават и поддържат връзки

Съществува вярването, че хората със синдром на Аспергер не могат да създадат и поддържат успешни междуличностни връзки или романтични отношения. Макар и в общия случай да се нуждаят от допълнителна подкрепа и разбиране от партньорите си, практиката доказва, че те могат да имат дълготрайни и удовлетворяващи връзки. Ключът за това е в комуникацията и в разбирането на нуждите и предизвикателствата на партньора.

Мит 5: От синдром на Аспергер страдат само деца и той не продължава в зряла възраст

Синдромът на Аспергер не е само детско състояние и децата не "израстват" от него с възрастта. Той продължава и в зряла възраст. Възрастните с Аспергер могат да продължат да изпитват трудности със социалните умения и адаптация, но също така могат да се научат да се справят с предизвикателствата и да използват своите силни страни.

С какво може да се обърка синдромът на Аспергер?

Най-често синдромът на Аспергер може да бъде объркан с обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) заради повтарящите се поведения и нуждата от рутини.

Социална тревожност е друго често бъркано състояние, заради трудностите в социалното взаимодействие, които те изпитват.

Синдромът на Аспергер продължава да бъде обект на изследване и разбиране. Въпреки че предизвикателствата на хората с този синдром са реални, те също така притежават уникални способности и таланти, които заслужават признание и подкрепа. Терапията и подходящото разбиране могат значително да подобрят живота на тези индивиди, като им позволяват да постигат заложения в тях потенциал.

ИЗБРАНО