Очевидно е, че лятото свърши. Дори да се надяваме на няколко топли дни в последващите месеци, може би е време да приберем сандалите и летните джапанки, с които сме кръстосвали по песъчливи морски улици и екзотични дестинации; да изтупаме спомена от засъхналите песъчинки и натрошени миди по стъпалата и да обуем чорапи.

Не знам за вас, но всеки път, когато прибирам летните си обувки, поглеждам с лека тъга краката си. Представям си ги като осъдени от местния Климат страдалци, на които им нахлупват шарени чували на главите и ги напъхват в тъмния зандан "Обувка". При това за цели 7-8 месеца. И не направила още няколко крачки, сякаш ми се струва, че чувам от ниското долу тих протест: "Не щем тук, искаме на спа!".

А знаете ли каква е разликата между затвор и спа? Условията, режимът и грижата.

Условията при затворническите обувки

Тесни, кожени - причиняват мазоли, пришки, убиват, често държат студено или запарват, като образуват гъбички и миришат.

Широки, кожени - държат студено, неудобни, хлопат, спъвате се, краката ви се изпотяват в усилието си да се задържат на едно място, без да се пързалят.

Висок ток и тесни - доброволната инквизиция на жените върху нервната им система и краката. Като резултат - мазоли, изкривени пръсти, кокалчета, счупени нокти, загрубяване на кожата на петите и възглавничките на пръстите, неизбежно водещи до контейнер скъсани чоропогащници.

Маратонки - комфорт до време. С първия сняг се превръщат в кънки, а краката - в замразено месо.

Гумени ботуши - с две думи, кюнци с конденз. По-добре само по чорапи, освен ако не ходите за риба.

Апрески (обратното на гумени ботуши) - акумулиращи печки, чиято основна цел е да разнесат топлината от краката по цялото тяло. Прекрасно, но ако живеете в юрта. Изкуствената вата, с която обикновено са натъпкани, оставят впечатление на краката ви, че ще ги готвите задушени, докато не се окаже, че те вас задушават.

Обувки и ботуши танкове - с това дори не знам как се ходи, но със сигурност ходилата ви се чувстват като поставка на тялото ви. И как иначе, след като не помръдват!

Условията при спа обувките

Спа обувките трябва да са вашия номер, да имат средно висока, огъваща се подметка с ортопедична извивка, по възможност да са от естествена или еко кожа, и да са пригодени за температурните и климатични особености - ако е сняг, да са с естествена вълна; ако е дъжд, да са затворени и импрегнирани; а ако е сухо, може и маратонки, стига да са достатъчно проветриви и да не са лепени с най-евтината суровина в далечна китайска провинция.

Официалните високи обувки и ботуши никога не са за предпочитане, ако питате краката си, но тъй като те са част от женската самоличност, добре е токът извън платформата да не надвишава 6 см, защото може и да сте си обучили стъпалата, но промененият център на тежестта ще изкриви гръбнака ви точно на три места - в областта на кръста, на гърба между плешките и на врата.

Режимът на затворника

При затворническия режим обувките не се сменят. С тях се върви и зиме и лете. И понеже една обувка няма как да се адаптира към условията, адаптира се крака. Ту му е студено, ту горещо, ту джапа в лепкава от процедения дъжд стелка, ту завира от запарения горещ въздух на офисната климатизация. Накрая си създава нещо като втора кожа от вроговени мъртви клетки и му става все тая.

Тези крака обикновено изкарват в същите обувки много часове. Най-малко цял работен, а после малко шопинг, срещи с приятели, преглед на магазинните витрини и накрая, като се отлепят от краката, ходилата се качват на холната гарнитура, за да гледат телевизия. Идилия. Е, някой ще каже, че преди това са се разходили до банята, кухнята, детската и антрето. Но дори не смея да питам с какво. Сигурно с шляпки от рошав полар, правени специално за мастър клас по еквилебристика, ъпгрейднати с онези подметки, които имат способността като се забързаш да ти предложат ръбче точно в средата на петата, където най-боли.

Режимът на спа-клиента

За да се чувстват краката ви като на спа, е добре да имате обувки за всякакви сезони и условия, и едни според условията на вашата работа. Във всеки офис, завод, предприятие и учреждение може да се намери място за един комфортен чифт, с който поне краката ви да не отброяват часовете на работното ви време.

Вкъщи домашните обувки (в случай, че ползвате такива) трябва да държат глезена ви стегнат, а ако са с отворена пета, то кракът ви трябва да е плътно прилепнал за чехъла, за да не се размества подметката. Чорапите с гумени пъпчици са чудесно решение, стига да не вярвате наивно, че ще изолират студа от теракотения под.

Грижата за затворника

За затворника няма грижа! Има баня, тоест, стичаща се от душа вода, отмиваща насапунисаното тяло, която влиза в дискретен контакт с кожата на ходилата. Любопитен факт е, че ако стъпите сух в душ-кабината и се движите само от кръста нагоре, докато се къпете, можете да излезете и със сухи стъпала.

Затворникът обикновено спи с чорапи, даже понякога това са Същите чорапи.

Спа-грижа

На това място се казва: Откъде да започна.

  1. Намирайте време в дълъг ден с обувки, особено ако работите седнали, да разтривате пръстите на краката си. Може да го правите дискретно като събуете едната обувка и качите крак на стола. Ако смятате, че няма да ви го отчислят като официална почивка или размотаване, опитайте и с другия.
  2. Носете памучни или вълнени чорапи. Виждала съм жени да обуват чорап върху чорапогащник, когато носят ботуши. Изглежда странно, но трябва да е обратното. Кожата ви има пори, поема всичко и естествените материи трябва да са близо до нея.
  3. Ако краката ви са уморени и оточни, като се приберете от работа, отпуснете ги за 20 мин. върху повдигната възглавница, за да се оттече събраната лимфа. Стоплете краката си под завивка, ако са премръзнали и направете лек масаж на пръстите.
  4. След лятното слънце и финия пясък, със сигурност кожата на стъпалата вече е суха, лющеща се, петите са нащърбени като от едра шкурка. Ако времето ви внезапно е станало ограничено и джоба, покрай първия учебен ден - изтънял, явно скъпият педикюр не е решение. Но има далеч по-евтини и комфортни варианти, които можете да прилагате дългосрочно, докато гледате любимото си телевизионно предаване.

Като любител и потребител на всякакви козметични продукти с дефинирано и по възможност ограничено приложение (разбирайте помади за всяка анатомична част на лицето и тялото поотделно), не само, че нямам против продуктът за крака, който ползвам да е един, но и много държа той да покрие всичките нужди на краката ми по всяко време. И обяснявам защо: повечето кремове и маски са мазни, трудно попиват и докато чакам първи, втори и трети продукт да попие, краката ми обикновено изстиват. Ако не изчакам кожата ми да абсорбира всичко това, рискувам да се пързалям в чорапите си или тръгвайки боса, да оставя такава мазна диря след себе си, че да трябва да я трасирам подобно на минно поле, което води най-малко до средна телесна повреда. А и с малко дете, чиято скорост на движение е право пропорционална на степента на безумие на случайно хрумнали идеи, това определено не е опция.

Затова искам това, което ще сложа на краката си, да попие бързо, да се нанася лесно, да подхранва, да поддържа естествената влага на стъпалата, да защитава от последващи напуквания, изсушавания и най-вече гъбички, да възстановява бързо всички трудови злополуки на едни ходещи в обувки крака, да прави ходилата ми меки, да премахва грубата кожа, особено на петите, или поне да я подготви така, че работата с помощните средства, като пемза и фина пила, да не ми причинява раменна дислокация на дясната ръка. Много искам, нали? Така е, но пък намерих това, което може да задоволи всички тези изисквания в една симпатична туба възстановяващ крем, която идва от топла Валенсия. Laboratorios BABÉ създава дерматологично тествани продукти, които имат висока поносимост към кожата на краката и са със съобразено Ph, за да пази киселинната мантия, а по този начин да ограничи и достъпа до микроорганизми.

Това, което този възстановяващ крем за крака прави с лекота, е да излющи нежно загрубелия мъртъв слой на кожата, да задържи хидратацията в дълбочина и да създаде защитен филм, благодарение на високото съдържание на урея - цели 10%.

Повечето кремове действат върху кожата като грима върху лицето - правят те по-красив, но не променят чертите. В момента, в който действието на крема се изчерпи, кожата се връща към обичайното си недобро състояние. Причината: клетките не се делят на повърхността, а в дълбочина. В този крем обаче има добавени натурални продукти, които спомагат активната урея да достигне до клетките, да повлияе тяхната репликация и да компенсира дефицитите им.

Снимка: Medical Point

    5. Когато се къпете, отделяйте специално внимание на стъпалата си. Режете ноктите си, докато са меки. Почиствайте грубите кожи с натурална пемза или ги изтърквайте с хавлиена кърпа, след като преди това сте избърсали тялото си. И много моля, забравете рендето! Онази картофобелачка за пети е най-ужасното нещо, което можете да си причините, след горенето на мазоли с течен азот.

    6. За хората с диабет грижата за ходилата трябва да е специална, защото всяко малко разкъсване на целостта на кожата, може да доведе до тежки, а понякога инвалидизиращи усложнения. Затова повърхностния слой на стъпалата трябва да е мек и еластичен. Сухите, напукани пети, твърдите нокти, тесните обувки, мазолите, са често рисков фактор за травма на стъпалата, а от там - и за развитие на инфекции, които трудно се повлияват от лечение. Поради намалената инервация и снижената чувствителност на стъпалата при хора с диабетна полиневропатия, раните по краката може и да не причинят болка. Затова е добре да се оглеждат ежедневно и да се осигури оптимална грижа, свързана с хидратацията и подхранване. И ето и добрата вест: хората с подобен проблем спокойно могат да ползват възстановяващия крем за крака с 10% урея, но НЕ и при вече съществуващи открити рани, защото ще предизвика дискомфорт и щипане. В останалите случаи той ще създаде необходимите условия кожата да стане мека и еластична, с което ще намали риска от рани.

Краката са безмълвни, затова ние трябва да се произнасяме от тяхно име и да отстояваме удобството и комфорта им. Никога не трябва да забравяме, че без стъпалата не можем да мръднем никъде. Това може да го потвърди всяка жена, която си е "стъпвала върху очите" като са й убивали силно обувките. Или онзи малък процент "късметлии" (като моя мъж), които имат шип на петата. И не е за да не се превръщат краката ви в затворници, а вие самите.

Снимка: Medical Point

Материалът се публикува с одобрението на Medical Point