В наши дни изкуствените подсладители са навсякъде - в диетичните напитки, нискокалоричните храни, протеиновите барове и дори в някои медикаменти. Но дали всички те са безвредни? Изкуствените подсладители често се рекламират като по-здравословна алтернатива на захарта, но нови изследвания показват, че не всички заместители на захарта действат по един и същи начин върху организма. Някои от тях могат да имат неочаквани и потенциално вредни ефекти върху метаболизма и сърдечносъдовата система.

Различен химичен състав - различно въздействие

Някои подсладители, като аспартам, се разграждат в организма до съставки като фенилаланин, метанол и аспарагинова киселина, които могат да имат неврологично и метаболитно въздействие. Други, като сукралозата, преминават през организма без да се разграждат, но последните проучвания сочат, че тя може да нарушава чревната микрофлора.

Как аспартамът влияе на здравето?

Едно от най-новите проучвания, проведено в Швеция, поставя под съмнение безопасността на аспартама - един от най-популярните изкуствени подсладители, използван в диетични напитки, дъвки и нискозахарни храни. Аспартамът, който е около 200 пъти по-сладък от захарта, се продава и под търговските наименования нутрасуит, Equal и Sugar Twin.

Експериментът, в който мишки са приемали еквивалента на три кенчета диетична газирана напитка дневно, разкрива тревожни последици: Развитие на по-големи и по-мазни артериални плаки, което увеличава риска от инфаркт и инсулт; повишени нива на възпаление, което е ключов фактор в развитието на сърдечносъдовите заболявания и усилена инсулинова реакция, която вероятно е основната причина за натрупването на артериални плаки.

Във въпросното проучване на мишките е давана храна, съдържаща 0.15% аспартам всеки ден в продължение на 12 седмици - еквивалент на около три кенчета диетична газирана напитка дневно при хора. Екипът установява повишаване нивата на инсулин, което води до натрупване на артериални плаки - процес, известен като атеросклероза. Изследователите установяват, че имунният сигнал CX3CL1 е особено активен при стимулиране от инсулин.

"Тъй като кръвта преминава през артериите със силен и устойчив поток, повечето химикали биха били бързо отмити от изпомпването на сърцето", споделя водещият на изследването Ихай Цао от Каролинския институт в Стокхолм. "Изненадващо, CX3CL1 не се отмива - той остава прилепнал към вътрешната обвивка на кръвоносните съдове. Там действа като примамка, улавяйки преминаващите имунни клетки." Според изследователя много от тези уловени имунни клетки са известни с това, че засилват възпалението на кръвоносните съдове.

През 2023 г. Световната здравна организация официално класифицира аспартама като "възможен канцероген", а все повече научни данни предполагат, че дългосрочната му употреба може да бъде свързана с увеличен риск от сърдечносъдови заболявания и метаболитни нарушения.

Тези открития подчертават колко важно е критичното отношение към изкуствените подсладители. Въпреки че те често се приемат за безвредна алтернатива на захарта, доказателствата сочат, че някои от тях могат да имат сериозни последици за здравето.

Естествените подсладители

Изборът на естествени подсладители като стевия или еритритол може да бъде по-безопасен подход за поддържане на добро здраве. Те се считат за по-"естествени" алтернативи, имат по-слабо влияние върху инсулиновите нива и метаболизма, което ги прави предпочитан избор за някои хора. Но и те не са напълно лишени от неагтивни ефекти върху организма - при честа и висока консумация могат да причинят раздразнение на червата и промени в микробиома.

Риск за здравето: Дали "нулеви калории" означава "нулев риск"?

Дълго време изкуствените подсладители се възприемаха като здравословна алтернатива на захарта, но съвременните изследвания показват, че някои от тях могат да имат непредвидими последици за метаболизма. Например, дългосрочната употреба на определени подсладители е свързана с повишен риск от инсулинова резистентност, възпалителни процеси и дори сърдечно-съдови заболявания.

Важен е и въпросът дали изкуствените подсладители успяват да "излъжат" мозъка - някои проучвания предполагат, че те могат да усилят апетита и да доведат до повишен прием на калории, вместо да помогнат за контрол на теглото.

Тъй като изкуствените подсладители не са еднакви, правилният избор зависи от индивидуалните потребности на всеки човек. Хората с диабет може да предпочетат подсладители, които не повишават нивата на кръвната захар, докато други може да се насочат към естествени алтернативи, за да избегнат потенциалните рискове от синтетичните варианти. Затова не можем да слагаме "под един знаменател" всички подсладители - необходимо е критично мислене, осведоменост и умереност в консумацията им.