Здравето на момичетата в ранна възраст е от съществено значение за тяхното бъдеще като здрави жени. Въпреки това, темата за гинекологичните прегледи при деца и юноши често остава подценявана или избягвана, поради липса на информация или ненужно притеснение. Консултацията с детски гинеколог е ключова за ранното диагностициране и превенция на потенциални проблеми, както и за изграждане на здравословна връзка със собственото тяло.

Детският гинеколог е специалист, който е обучен да работи деликатно и професионално с най-младите пациенти, предоставяйки им грижа, съобразена с тяхната възраст и физическо развитие. От инфекции и вродени аномалии до въпроси за пубертета и хормоналните промени, по тези и още теми разговарям с д-р Диана Христова, главен асистент към Катедра по Акушерство и гинекология, практикуващ в единствения за страната специализиран кабинет по детско-юношеска гинекология в Медицинския център към СБАЛАГ "Майчин дом".

Д-р Христова, какви са най-честите гинекологични състояния при децата и подрастващите, с които се сблъсквате в практиката си?

В детско-юношеската гинекология условно се разграничават три основни периода: период на новороденото - от раждането до края на първия месец след това, следва полово спокоен период или типично детски - от края на периода на новороденото до началото на пубертета, и след това пубертетно-юношески период.

През всеки един от трите периода се наблюдава специфична патология произхождаща от анатомо-физиологичните особености на новороденото, детето и подрастващото момиче.

През първите месеци след раждането най-често се диагностицират различни малформации на външните гениталии, както и "хормонална криза на новороденото", която се проявява със слузесто, понякога примесено с кървенисти жилки изтичане от влагалището. Това състояние не представлява медицински проблем. Дължи се на преминали трансплацентарно майчини хормони към плода, които постепенно се излъчват от организма на новороденото.

В типично детския период най-често срещаните гинекологични проблеми са свързани с възпаления на вулвата и влагалището, които са последица от по-често боледуване от респираторни инфекции в тази възраст и грешки в хигиената. Децата неволно пренасят патогените посредством ръцете. В тази възраст често се диагностицират алергични вулвити, като последица от контакта на кожата и лигавиците с перилни препрати, измивни гелове и най-често - памперси; синехия на малките срамни устни, което представлява състояние на срастване на свободната повърхност на малките срамни устни една за друга; травми в тази област; по-рядко - чужди тела (най-често във възрастта между 3 и 5 години), кръвотечения от гениталиите, свързани с преждевременен пубертет и изключително рядко - тумори.

В пубертетно-юношеския период организмът на детето анатомично и физиологично се доближава до състоянието му при жена в репродуктивна възраст. Най-често срещаната патология в тази възраст са възпаления на влагалището, менструални нарушения, вродени заболявания, Поликистозна болест на яйчниците и функционални кисти на яйчниците.

На каква възраст е препоръчително момичетата да посетят гинеколог за първи път?

Първи профилактичен преглед трябва да бъде извършен няколко седмици след раждането на детето. В това време се обяснява на родителите за правилната хигиена, за състоянията и заболяванията в тази област - как да не допускат появата им и кога да доведат детето на консултация. Следващите профилактични прегледи могат да се случват на интервал от 2-3 години, при липса на оплаквания. Необходимо е да бъде извършен профилактичен преглед и в началото на пубертета, при появата на развити вторични полови белези или при първата менструация в живота на момичето. Важно е да се обясни необходимостта от водене на менструален календар, хигиена на менструацията - подходящи дамски превръзки и измивни гелове. Обръща се внимание на това какво представлява нормалният менструален цикъл, неговата продължителност и нормална кръвозагуба по време на менструация.

Какви са най-честите симптоми, които родителите не бива да пренебрегват?

При първия профилактичен преглед на родителите се обяснява на какво да обърнат внимание и кога е необходимо да се извърши консултация с гинеколог, а именно при всяко нещо, което буди притеснение - подутина показваща се от влагалището, неясен обрив, кървене в периода на новороденото.

При здравото момиче в детския период изтичане от влагалището не би трябвало да има, т.е. всяко течение трябва да се възприема като патологично и да се търси неговата причина. В голяма част от случаите самите деца съобщават за дискомфорт в областта на външните полови органи.

Задължителна консултация се извършва при кървене от гениталиите в детския период. При поява на вторични полови белези, каквито са развитие на двете млечни жлези, окосмяване и миризма при изпотяване.

В пубертетно-юношеския период трябва да се извърши консултация, когато:

- Липсват развити вторични полови белези (развитие на гърди и окосмяване) до 13 годишна възраст и първа менструация до 15 годишна възраст.

- Чести и обилни менструации, които са на интервал по-кратък от 21 дни. Тук трябва да се направи уточнение, че менструалният цикъл се брои от първи ден на кървенето до следващ първи ден.

- При предходни редовни менструални цикли липса на менструация за по-дълъг период от 3 месеца.

- Промяна в теглото, поява на повишено окосмяване и тежко акне, съпроводено с нередовни менструални цикли.

- Неясни болки ниско в корема съпроводени или не с гадене, повръщане и менструални нарушения.

- Силни болки по време на менструация, които водят до нарушаване качеството на живот и отсъствие от училище.

Какви превантивни мерки могат да се вземат за поддържане на детското гинекологично здраве?

Хигиената е от изключително значение за поддържане на детското здраве. Използват се Ph-неутрални измивни гелове, кремове без съдържание на цинков оксид или други сушащи съставки в областта на половите органи. Важно е приучаването на детето да ползва гърне, колкото се може по-рано. Бельото да бъде от памучна материя, широко и удобно. Правилното бърсане е изключително важно и трябва да се насърчават децата сами да го правят, за да се създадат правилни навици.

В пубертета е важно да се води менструален календар, правилна хигиена на менструацията, т.е. използване на подходящи дамски превръзки и измивни гелове. Обръща се внимание на това какво представлява нормалният менструален цикъл, неговата продължителност и нормална кръвозагуба през менструацията.

От изключителна важност е спазване на правилен и пълноценен хранителен и двигателен режим.

Какво представляват кистите при деца и подрастващи, и колко често се срещат? Какви са основните причини за поява на кисти в детска и юношеска възраст?

Овариалните кисти могат да се появят в единия или и в двата яйчника, като могат да бъдат еднокамерни или многокамерни формации с различно по характер съдържимо. Размерите им варират според вида на кистата.

Фоликуларните кисти на яйчниците са сравнително чести при фетуси (по време на вътреутробното развитие) и новородени. Те се увеличават по честота с напредване на гестационната възраст и при някои усложнения на бременността (напр. захарен диабет, прееклампсия, Rh-изоимунизация). Сред живородените бебета от женски пол, честотата на клинично значими кисти на яйчниците е 1 на 2500. Спонтанно обратно развитие на фоликуларните кисти в тази възраст обикновено отнема от 6 до 12 месеца. Феталните и неонаталните овариални кисти най-вероятно възникват от овариална стимулация от майчини и фетални трансплацентарно преминали хормони, въпреки че патогенезата е неясна.

По-големият процент на яйчникови кисти, диагностицирани по време на детството и юношеството, са доброкачествени, но в редки случаи могат да бъдат и злокачествени.

В детска възраст кисти на яйчниците се диагностицират рядко и най-често са случайна находка. Повечето прости кисти на яйчниците при децата са свързани с неуспех на обратното развитие на яйчников фоликул, персистиращ още от вътреутробното развитие. Когато има признаци на преждевременен пубертет и ехографски данни за киста на яйчника, детето подлежи задължително на допълнително диагностично уточняване.

По време на пубертета най-висока честота имат функционалните яйчникови кисти, които могат да се появят в хода на менструалния цикъл и най-често са резултат от незрялост на регулаторните механизми и променящите се хормонални нива. Функционалните яйчникови кисти са два вида - фоликуларни кисти и кисти на жълтото тяло. Фоликуларните кисти са резултата на не случила се овулация, при което растящият фоликул не се пука в средата на менструалния цикъл, за да се освободи яйцеклетката, а продължава да расте. Вторият вид функционални кисти са кистите на жълтото тяло, които се диагностицират във втората половина на менструалния цикъл. След настъпване на овулацията на мястото на фоликула се образува жълто тяло. Неговата функция е да произвежда и освобождава прогестерон - хормон "пазещ" нормална бременност, ако такава настъпи. При неслучила се бременност жълтото тяло претърпява обратно развитие. Когато под влияние на хормоналните стимули жълтото тяло нарасне значимо, се образува киста на жълтото тяло. В по-големия процент от случаите функционалните яйчникови кисти (с размер над 30 мм) на изискват лечение, а претърпяват обратно развитие в рамките на следващите менструални цикли.

Какви са симптомите, които може да сигнализират за наличието на киста?

При деца в предпубертетна възраст кистите на яйчниците често се представят като асимптомна коремна маса, нарастваща коремна обиколка или случайна находка по време на ехографско изследване. Когато са налице симптоми те включват болка в долния квадрант на корема. Ако кистата е голяма, може да се появи подуване, често или задържане на урина, запек, или усещане за пълнота на корема.

Момичетата с хормонално активни кисти може да имат преждевременно развитие на гърдите и/или вагинално кървене, т.е. при признаци на преждевременен пубертет.

Кистите на яйчниците при юноши могат да бъдат асимптомни (открити случайно) или свързани с менструални нарушения, или болка ниско в корема. Големите кисти могат да причинят често уриниране, запек или усещане за натиск в долната част на корема (описван също като тежест в таза).

Винаги ли кистите изискват лечение, или някои могат да изчезнат сами?

В по-голямата част от случаите функционалните яйчникови кисти претърпяват обратно развитие в рамките на два до три менструални цикъла. При наличие на субективна симптоматика и размери на кистата над 30-40 мм могат да бъдат използвани хормонални препарати - гестагени и нискодозирани орални контрацептиви, за да се ускори процеса на обратно развитие.

Кога е необходимо оперативно отстраняване на киста?

Индикации за оперативно отстраняване на яйчникова киста са:

- Киста, която се задържа повече от три менструални цикъла и не се повлиява от хормонална терапия.

- Киста, която устойчиво увеличава размера си.

- Размер над 60 мм се явява относителна индикация за оперативна намеса.

- При настъпили усложнения, каквито могат да бъдат усукване на яйчника или кървене, вследствие руптура (спукване).

- При клинични, параклинични данни и данни от образни изследвания, които сочат за малигнен процес на яйчника.

Какви методи се използват за диагностициране на кисти при деца?

Методите, които се използват в диагностичния процес на яйчниковите кисти са: подробно снемане на анамнеза от родителите и от пациента, физикален преглед, параклинични изследвания (ПКК, хормонални изследвания, туморни маркери) и образна диагностика - трансабдоминална ехография. Където е възможно се предпочита трансвагиналният достъп за ехографска оценка на яйчниковите кисти. В помощ на диагностичния процес и решението за оперативна интервенция влиза в съображение използването на ядрено-магнитен резонанс.

Кога се предприема медикаментозно и оперативно лечение, и кога пациентът остава за наблюдение и проследяване?

Терапевтичният подход зависи от клиничната картина и резултатите от параклиничните и образни изследвания. В по-голямата част от случаите яйчниковите кисти претърпяват обратно развитие и не изискват медикаментозна терапия. Където такава е показана, се предписват хормонални медикаменти - гестагени и/или нискодозирани орални контрацептиви съобразени с възрастта на пациента.

Оперативно лечение се предпочита в случаите с персистираща повече от три месеца яйчникова киста, клинични, параклинични и данни от образна диагностика сочещи малигнен (злокачествен) процес, както и при настъпили усложнения.

Какви рискове могат да крият кистите, ако не се лекуват навреме?

Рисковете свързани с наличие на яйчникова киста са: възможност за усукването (торзия) на засегнатия яйчник; разкъсването на кистата и кръвоизливът са важни усложнения, характерни главно за кистите на жълтото тяло. Тези усложнения могат да се проявят с остра тежка едностранна болка в долната част на корема, като могат да бъдат съпроводени с гадене и повръщане, и изискват спешна оценка.

Какви съвети бихте дали на родителите, ако детето им бъде диагностицирано с киста?

Съветът ми към тези родители е да извършат консултация със специалист по детско-юношеска гинекология.

Профилактиката, ранната диагностика и адекватното лечение на заболяванията във всеки един период в детско-юношеската гинекология са от изключителна важност за предотвратяване на сериозни проблеми в зряла възраст - менструални нарушения, инфертилитет, стерилитет, нарушено качество на живот.

 

ИЗБРАНО