Онкологията на бъдещето е вече настояще. Защо пациентът, а не болестта, трябва да е на първо място?
Проф. д-р Асен Дудов за постиженията в лечението на рака, предизвикателствата пред онкологията и битката с дезинформацията в ерата на персонализираната медицина.
"Като председател на Българското онкологично научно дружество и представител на UICC за България, за мен е от първостепенно значение в нашата страна да има онкологични грижи на световно ниво - от превенцията и ранното откриване, през диагностиката, лечението и проследяването". Това заяви проф. д-р Асен Дудов на дискусия, посветена на темата "Какво ни обещава бъдещето в лечението на рака." Събитието бе проведено по повод Международния ден за борба с рака в началото на февруари, а ето и темите, които именитият професор засегна.
Проф. Дудов, разкажете ни първо малко за историята на Международния съюз.
Когато през 1933г. във Франция възниква Международния съюз за контрол върху рака (UICC), след това започват различни инициативи, свързани с активността с този съюз, касаещи диагностиката - едно от най-големите предизвикателства. По-късно, с напредване на възможностите за лечение, или по-скоро дългите години с тяхната недостатъчност, акцентът е бил в това да се търсят нови терапии. Това са били времена, в които единствено химиотерапията е съществувала като възможност за лечение. След това усилията на UICC бяха до голяма степен насочени към лъчелечението, което сега вече е толкова застъпено и достъпно навсякъде, че вече не говорим така често за него.
Може би ще ви се стори невероятно, но преди 15 години, когато се говореше за рак на белия дроб, имаше много обсъждания, свързани с това дали тази болест, която приключваше една година след поставяне на нейната диагноза, трябва изобщо да се лекува с тези методи, които се използваха тогава - химиотерапията. Дали това няма да е просто едно тежко влошаване на качеството на живот на пациентите, дали те не трябва да останат само на симптоматично и палиативно лечение, но вече 25 години по-късно виждате каква изключителна промяна е настъпила - не само че вече не обсъждаме трябва ли да се подлагат пациентите на лечение, а младите колеги не могат да повярват, че подобни теми са били част от нашето професионално ежедневие.
А днес какви са темите?
Въпросът Ви ме подсеща за разговор с пациентка, която в много напреднал рак на белия дроб започна лечение с прицелна терапия и вече е в ремисия 7-ма година. На 7-мата година тази жена направи една мозъчна метастаза, която, благодарение на активното проследяване, беше засечена и в последствие направена радиохирургия. Тъй като болестта, макар и след 7 години, беше напомнила за себе си, жената се поколеба дали да продължи със същата прицелна терапия, която при нея доведе до този фантастичен резултат, но след дълги разговори се разбрахме да не правим излишни промени, защото извън централната нервна система тя нямаше никакво разпространение, а някои от прицелните терапии не преминават кръвно-мозъчната бариера и нямаше смисъл едно прекрасно работещо лечение да се променя. Но вижте какви дебати и какви въпроси сега стоят пред нас! Аз ви казвам честно - не съм вярвал, че ще имам възможността в рамките на моя живот да се случи такава драматична промяна с една от най-тежките локализации на рака, която приключваше преди да отмине година от диагнозата на пациентите, появяващи се при медицинските онколози в един напреднал, метастатичен стадий.
Разбира се, инициативите на Международния съюз не изчерпват единствено рака на белия дроб. Търсят се нови възможности в диагностиката, лечението, в проследяването на болните и в грижата след активното лечение, както и на тези, на които, за съжаление, не можем да предложим някакви съществени терапевтични възможностите. UICC започна да си поставя 2-3 годишни цели за постигане, като тазгодишната ще продължи до 2027 и е с надслов "Обединени в своята уникалност." Това идва да ни покаже, че всеки пациент има своя уникалност. Че той е различен не само като човешко същество и понякога съвкупност от редица други заболявания, а и че всеки тумор е строго индивидуален - с различен генетичен профил и характеристика, и това трябва да стимулира нас, лекарите от различни специалности, да работим заедно.
Другата цел, която си е поставила тази най-елитна в грижата си за раково болните организация, е да изведе пациента, а не болестта, на първо място. Защото досега като че ли повечето усилия бяха към една или друга локализация от тези на практика 200 различни болести, обединени под името "рак". Тоест, да се изведе пациентът, индивидуалното човешко същество, към нещо, към което трябва да се подходи също строго индивидуално в името на още по-добрия резултат и да добием още по-хуманно отношение към хората с тази болест.
На какво място стои страната ни в борбата срещу рака и как, в световен план, се развива заболеваемостта?
Очакванията ни към 2030 година ракът да изпревари съдовата болест се оказаха не съвсем коректни, защото той изпревари съдовата заболеваемост много преди това. Ракът безспорно вече е първенец и това определя неговото огромно значение. И ако ние сме от т.нар. "облагодетелстван" половин милиард от човечеството, който получава наистина уникални терапии, не трябва да забравяме, че на нашата планета има места, където нямат възможност дори за най-елементарни грижи; за обезболяване на огромния брой болни.
Когато тълкуваме заболеваемостта от близо 20 млн годишно и смъртността, с нейните смазващи 10 млн, трябва да имаме предвид, че тази цифра не касае само Европа, САЩ и Канада, но и всички онези държави, които разполагат с по-малък ресурс за здравеопазване - страни, в чиито форуми се дискутират истински стряскащи неща от рода на това как да бъдат обезболени пациентите в техните терминални стадии, как да се приложи елементарна грижа при кръвоизливи от нелекувани тумори и т.н. Но това е действителността и ние трябва ясно да я осъзнаваме. Естествено, че винаги се намират основания да се оплакваме и има какво още да се желае, но не трябва да забравяме, че по отношение на технологиите за диагностика и лечение на рака, България е на едно водещите места, защото всички те са достъпни за нашите пациенти. Има ги! И това си личи и спрямо резултатите при пациентите. Те самите стават все по-активни, (даже понякога твърде активни!), защото често идват с претенциите да бъдат лекувани по един или друг начин, с едно или друо лекарство, с една или друга технология. Това е следствие на големия обем достъпна информация.
Информацията не е ли нож с две остриета?
Точно това ми беше мисълта - понякога информацията идва от източници, които имат едно условно ниво на достоверност. Мен лично много ме удовлетворява съпътстващата инициатива на UICC за борба срещу дезинформацията. Дезинформацията залива отвсякъде пациентите. Започва да пълзи по-лошо от онкологично страдание по всички социални мрежи и канали, и като резултат тази дезинформация взима не по-малко жертви от самата болест. Затова колективите и организациите - членове на UICC са си дали сметка, че трябва да бъдат много по-конкретни. Вече се дават якти и точни инструкции за това какво е редно и какво не при пациентите, болни от рак.
Можете ли да дадете конкретен пример?
Ами веднага ще кажа - захарта. На прага на силите си съм да обяснявам, че захарта няма никакво отношение към рака, че още през 2000 г човешкият геном се разчете. При тази група болести нито захарта има отношение към рака, нито витамин В12, нито приема на минерална вода, освен, че като се спре на един човек окончателно захарта, която храни мозъка, му се намаляват когнитивните функции. Такива хора по-трудно се концентрират, липсата на въглехидрати (захари) ги прави по-нервни, обърква се Циркадният ритъм на сън и бодърстване, и всъщност това лишение нанася едни щети, които са напълно излишни и отежняващи състоянието на пациента. От друга страна ние се опитваме да ги разберем, защото те не са длъжни да имат всички познания и като попаднат на някои форуми, които знаете как подробно ползват, дори с неправилна терминология, една наукообразна форма на изразяване, се подвеждат, че всичко това е толкова страшно и трябва да се "изхвърли". Да не говорим за още по-тежките лишения - да не ядат месо! Един пациент, който изведнъж спира месото, захарта, който е имал определен начин и стил на живот и изведнъж го променя драстично, често става причина да не можем да започнем лечение. Например, белите му кръвни телца падат много бързо, показателите на отделителната система се влошават... - Взимаш ли нещо? - Не! - Има ли нещо, което си променил в ежедневието си? - Не! - едни такива леко уклончиви отговори. Но тъй като ние сме се научили много да разпитваме, и като обясним, че не можем да започнем лечение поради някакъв клинико-лабораторен фактор, те започват: - Ами аз от няколко месеца си пия урината, и то сутрешната, понеже тя е най-лековита...
Това, което казвате, е драстично...!
Така е, но не идва само от интернет. Най-ужасното е, че има едни книжни издания, които се четат предимно от хората на възраст, защото те предпочитат този начин на информация - напечатани на такава хартия, на каквато и романите не излизат. Говорим за една скъпа хартия с безумни илюстрации, със страници изпълнени с всичките тези къде магически, къде нерационални форми на човешко поведение, които изключително пречат на нашето лечение. Така или иначе добре сме се прочули, за да може 25 години след разбирането на определени факти UICC да се занимава в текстовете си с приема на захар, с това, че пациентите могат да правят физиотерапия, могат да влизат в минерални води и че Витамин В12 не стимулира рака. Случва се на наши болни, преминали през тежко лечение, да се налага физиотерапия. От там ги връщат, защото не могло да се прави физиотерапия на онкологични пациенти!!!
Усилията Ви за достъп до коректна информация на всеки пациент е напълно разбираема, но как мотото на Съюза "Обединени в своята уникалност" се "превежда" на езика на ежедневната ви работа с пациента?
Това, за което досега говорих, също е част от нашето ежедневие, което считам за изключително важно наравно с това, което трябва да правим за болните в чисто лечебния процес. Обръщайки се към тях като към хора със специфични и индивидуални потребности, ние трябва да имаме и уникален и индивидуален подход както в лечението, така и в грижата, която ги съпътства. Пациентите, както всички останали, имат различни потребности, различен начин и модел на социализация - по-затворени, които не искат да бъдат непрекъснато водени насила на разни места, на които нямало да мислят за болестта си и обратното - хора, които са силно социално ангажирани. На тях пък трябва да се обяснява, че трябва да останат активни; че няма страшно да се срещат с хора; че един грип няма да ги "събори"; че за да поддържат имунитета си буден, трябва да бъдат сред хора. Ежедневната ни среща с хиляди и милиони вируси и бактерии поддържа имунитета ни буден, но и че имунитета ни, ако мога така да го нарека - за "кашляне и кихане", - няма нищо общо с противотуморния имунитет.
Също така жените трябва да бъдат окуражавани, когато имат някакви козметични дефекти в следствие на лечението, като падане на коса и др. Има толкова съвременни начини това да се преодолее и би трябвало ние, като общество, да бъдем по-активни и подкрепящи, по-зрели и да не се вторачваме "по български" в една жена, която е без коса и е решила да не си сложи перуката или перуката й се е разместила...
Както технологиите в областта на диагностиката и лечението промениха съдбата на раково болните, така персонализираната терапия най-после стана факт, след като близо цял век си говорихме за "вълшебните куршуми", които "прелитат" и избирателно поразяват тумурните клетки. Така че прицелните терапии, имуно-онкологичното лечение, различните малки молекули с техния уникален механизъм на действие промениха съдбата на болните от рак и ние трябва да им помогнем те да бъдат активни в това да се доверят на нас, лекуващите им лекари, колкото и малко време да имаме понякога за провеждане на такива разговори.
Проф. Дудов, ролята на лекуващият лекар като че ли става все по-широкообхватна. Във Вашата специалност борбата срещу болестта я водите заедно с пациента, неговото семейство, но в това присъстват и всички други фактори на влияние, които трудно подлежат на контрол в дългосрочен план. Има ли достатъчно воля, време и сърца за тази деликатна, почти интимна връзка лекар-пациент, към която апелирате?
Така трябва да бъде и това се стремим да постигаме, но трябва да се има предвид и нещо друго, което е твърде тревожно: голяма заплаха пред човечеството ще се окаже недостигът на медицински персонал и то не само по отношение на сестрите, но и при лекарите. Това само след 4 - 5 години ще създаде огромни проблеми в лечението на много болести, вкл. и рак. Знаете, че обучението по медицина изисква много години - следване, придобиване на специалност, работа с хора, които страдат. Съвременното общество създава хора, които искат по-бързо да генерират полза от своето образование, тоест, да се реализират. Това в медицината не става бързо, и се наблюдава все по-голямо отдръпване от медицинското образование и медицинската практика. За съжаление, това ще бъде предизвикателство, което няма да се преодолее бързо и лесно, колкото и да разчитаме на изкуствения интелект. Той наистина ни помага и тепърва ще ни помага много, но няма как да замени изцяло нашата работа.