Летейки от Солун към остров Лесбос, и да не си вярващ, ще станеш, толкова е красиво от високо и започваш да си фантазираш и да снимаш все пак.

Кацайки на летището в главния град на острова Митилини, започваш да трупаш впечатления от всичко, което ти е различно или интересно за теб, или за фотоапарата...

Още не е разгарът на сезона и от пръв поглед всичко е нормално в града. Интересно е, че няма джипове и за цяр даже, карат се най-вече малолитражни коли, мотори и моторетки. Криза е, не е като у нас...

Вижте снимките >>>

Цялото крайбрежие е опасано с полупразни ресторанти (засега) и гледката е чудесна. Да, ама не, както се казва. Скоро започваме да забелязваме мигрантите, които са почти на всяка крачка. И които са голямата грижа за местните хора и бизнеса тук, а не дай си боже, да тръгнат и към някоя съседна държава...

Карайки към покрайнините, виждаме много вървящи от тях по шосето - с малки деца в ръцете или в колички и разбираме, че са от приемния лагер Кара тепе, където всичко е по-спокойно. На един от близките кейове момиче, с професионално вдигнат крак на отворената врата на колата си, много любезно ни насочва как да намерим лагера Мойра. За вълненията там много се писа съвсем наскоро в световните медии. Пътувайки натам, лесно се ориентираме по върволицата от хора от всякакви националности и цветове, които се движат към лагера.

Нямам разрешение за снимане и затова снимам предимно през прозореца на колата. Говорейки някак си с тях се разбира за проблемите им - липсата на добра храна, хигиената е трудно да се поддържа, а и многото малки деца, които как ли оцеляват тук.

Лагерът е жестоко пренаселен. Направен е за 1600 човека, а тук са повече от 6000...Но снимките май по-добре ще разкажат...

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров

Снимка: Иван Григоров