Това е темата за териториалното разширение на България през първата половина на 9-ти век, коментира пред журналисти доц. Пламен Митев - председател на изпитната комисия и декан на Историческия факултет, цитиран от БТА.

Между две теми избират да пишат днес кандидат-студентите на изпита по история на България в СУ. Те са "Териториално разширение и централизация на България през първата половина на 9-ти век" и "Обществено-политическа дейност на Георги Раковски (1821-1867)".

Доц. Митев предположи, че всички кандидати, които са писали през април по първата тема и са се поучили от пропуските и грешките си, сега биха се представили по-добре. Според него "и двете теми са приятни", защото са свързани със събития и личности, добре познати от българската история.
Темата за Раковски е доста приятна, защото неговата личност е и симпатична и добре позната на българите, отбеляза председателят на изпитната комисия.
Доц. Митев каза, че очаква по-високи резултати да бъдат получени по тази тема, но смята, че повече кандидат-студенти ще предпочетат да пишат по темата за средновековието, защото българското средновековие винаги е било по-привлекателно за кандидатите.

В темата за териториалното разширение на България през първата половина на 9-ти век кандидатите трябва да пишат за управлението на Крум, Омуртаг, Маламир и Пресиян, или за представителите на една нова династия в развитието на българската държава, обясни доц. Митев.
Той добави, че в темата основните събития са свързани с укрепването на държавата, с нейното териториално разширение, като трябва да се обърне специално внимание на вътрешната политика на Крум и Омуртаг, насочена към създаване на модерно законодателство. Във външната политика акцентът трябва да бъде върху отношенията на България с франките, с Византия и за политиката на новата династия към южните славяни.

Предварително желание за участие в днешния изпит са заявили 1810 кандидат-студенти, но практиката показва, че на самия изпит се явяват поне със 150-200 души по-малко, каза председателят на изпитната комисия. Доц. Митев коментира, че в последните три-четири години кандидатите по история на България в СУ са между 1700 и 1900, и това е в резултат на "демографската картинка, характерна за нашето общество".

Проверителите имат "класически" критерии и на първо място в изпитната работа ще се оценяват историческите факти, ще се изисква и историческо мислене - уменията да се анализира и оценява, също много важна е и грамотността на кандидат-студентите, заяви доц. Митев.