Експерти: Донорството у нас е под средното за Европа

Евро Трансплант няма да реши проблема с донорството, смята доц. Васил Михайлов

Снимка: bTV

Експерти: Донорството у нас е под средното за Европа

Евро Трансплант няма да реши проблема с донорството, смята доц. Васил Михайлов

08:18 | 29 октомври 2018 | Редактор : Лилия Чалева 19 1138 Снимка: bTV

В България честотата на донорството все още под средната за Европа, обясни доц. Васил Михайлов по bTV.

Трябва да се засилят регулаторните функции на Агенцията по трансплантации и тя да може да осъществява контрол на всички пациенти с мозъчна смърт и да се търсят активно донори, посочи и доц. Ивелин Такоров.

Доц. Ивелин Такоров и доц. Васил Михайлов са част от екипа по трансплантология към ВМА. Повече от 10 години след първата чернодробна трансплантация в клиниката, те успяха да докажат, че подобен тип операции не са в сферата на научната фантастика.

Темата с трансплантации стана болезнено актуална след няколко смъртни случая на хора, които починаха, чакайки белодробна трансплантация. Сега се говори за екипи, които ще се обучават не само в операцията, но и в поддържането на живото на пациента.

Виж още Борисов нареди на Ананиев спешни законодателни промени за донорството

В последните години всички донори са от центровете във Велико Търново, Варна и Бургас.

"Влизането в Евро Трансплант няма да реши проблема с донорството. Тази организация е създадена за да могат да си колаборират трансплантационните центрове и ако няма подходящ реципиент в дадената страна, този орган да не се похабява, а да може да бъде трансплантиран на друго място. На всякъде броят на чакащите е много по-голям от броя на донорите. Един донор може да спаси повече от един човешки живот", заяви още доц. Васил Михайлов.

И в момента продължаваме да сме асоцииран член към Евротрансплант, уточни в ефира на БНТ д-р Михаил Христов. Той обясни, че предстои разговор с центъра в Хановер.

В петък установихме контакт с шеф на клиника и като първи разговор постигнахме споразумение да продължим да възвърнем този вариант, който е бил преди и който е спрян пред година и половина. Там трябва да се говори и действа на по-високо ниво, тоест не с лекарите и шефове на екипи и на клиники, а с борд на болници, с директори на болници и от нивото на министерството.

Най-спешните мерки в момента са да се уреди състоянието на болните в листата на чакащите, коментира д-р Христов - "тоест да започне да се управлява тази листа".

Хората в момента, които са в тази листа, не се следят непрекъснато, нямат актуални прегледи, изследвания и консултации, затова сме предприели тази мярка всички да минават през клиника по пулмология и да може да се установи в момента състоянието им какво е - позволява ли трансплантация, ако има нещо, което пречи да се започне да се работи в тази насока, да се премахне тази пречка.

Личен разговор с проф. Клепетко предстои, обясни още д-р Христов.

След една седмица или 10 дни ще има ходене на български трансплантолог във Виена точно при проф. Клепетко, аз също ще отида да говоря и с борда на директорите, и с него, въпросът е да имаме спокоен разговор, да си обясним детайлите - иначе с писма и с разговор по телефона не става.

Работим по всички задачи със срок вчера. Това, което сме направили за един месец наистина показва темпото, с което се работи, подчерта той.

До две седмици ще имаме разговори с Хановер, ще имаме и с Виена, но това е нашето действие, а това какво ще последва от разговорите не мога да гарантирам.

Д-р Христов коментира в Сутрешния блок още, че в момента имаме около 500 трансплантации на бъбреци, около 55 трансплантации на сърце и около 150 на черен дроб.

Нашите бази работят от години, нашите специалисти са високо специализирани и извършват тази дейност, никой не може да каже, че трансплантацията на бял дроб е нещо много по-сложно от трансплантация на сърце, например. Няма профилиране специално.

ИЗБРАНО