Поражението на ставите, познато като артритна болест, е всъщност група от над 100 заболявания, които се характеризират с възпалителни процеси, водещи прогресивно до инвалидизация.

На 12 октомври се отчита Световния ден за борба с артрита, който датира от 1996 г. Анкета сред близо 500 пациента у нас отчита, че 70% от пациентите със заболяването обикалят медицинските специалисти за уточняване на диагнозата най-малко година.

Кое затруднява диагностиката?

Както споменава председателката на Организацията на пациентите с ревматологични заболявания в България г-жа Боряна Ботева, в тази група мускулно-скелетни възпалителни болести влизат не само ревматоидния и ювенилния артрит, но и лупусът и системната склероза, които са системни заболявания на съединителната тъкан, болестта на Бехтерев, псориатичния артрит, остеоартрозата, подаграта и др., и ако не се диагностицират и лекуват навреме, тези заболявания увреждат необратимо ставите и органите. За съжаление, съвременните терапии, към които имат терапевтичен отговор около 80% от засегнатите, спират или намаляват прогресията на болестта, но не водят до излекуване. Докато не се започне лечение обаче, болестта постепенно отнема мобилността на засегнатите от артрит и нарушава драматично качеството им на живот. Това прави тази група заболявания основна причина за намалена работоспособност.

Диагностиката на артрита е сериозно предизвикателство не само за пациента, който е способен да търпи сковаността и болката, често обяснявайки си ги с причини, изхождащи от физическо натоварване в битовия живот, пост-вирусни инфекции или възрастта. Един от четирима възрастни развива или е предразположен към проявата на артритна болест, което на фона на остеопорозата сред жените след менопауза поставя оплакванията от затруднени и болезнени движения редом до "нормалното" отслабване на зрението, бъбречната функция и хипертонията.

Тъй като заболяването е прогресивно, то рядко се проявава остро и по тази причина остава отложено във времето за медицинска консултация. Една част от заболяванията са автоимунни и рефлектират не само върху костите, но и върху редица жизненоважни органи. За диагностиката на тези автоимунни заболявания са нужни специфични лабораторни изследвания, голяма част от които се правят в референтни специализирани лаборатории, което затруднява достъпа до тях на хората в отдалечените населени места.

Отлагането и експертната оценка за уточняване на диагнозата, заедно с индивидуалните реакции към общодостъпните методи за повлияване, като нестероидни противовъзпалителни средства НСПВС, диетичен режим, рехабилитация и др. не са единствените фактори, които възпрепятстват пълноценното лечение.

Затруднения достъп до съвременните терапии са другото предизвикателство пред пациента. 75% от пациентите, които получават терапията си чрез протокол, са затруднени финансово или трябва да отсъстват от работа, за да се явяват на Експертна лекарска комисия (ЕЛК). Такива комисии има само в четири града в страната.

Затова от Организацията (ОПРЗБ) предлагат да отпадне явяването на ЕЛК при продължаване на протоколите. Според пациентската организация лечението на болния трябва да бъде предписвано от лекуващия ревматолог, без да се налага да се явяват пред Експертна лекарска комисия, тъй като ревматологът проследява хода на болестта и терапевтичния отговор - практика, отдавна възприета в останалите държави в Европа. Това е и почти единодушното мнение на пациентите, взели участие в проведената анкета - 93%.

Резултатите от анкетата ще бъдат изпратени на НЗОК, Министерство на здравеопазването и Български лекарски съюз, за да накарат институциите да обърнат внимание на хората с ревматоидни заболявания. Исканията им са свързани с възможност и достъп до ранна диагностика и лесен достъпът до иновативните медикаменти.