Едно рутинно посещение при стоматолог - няколко кариеса, пулпит-два - нищо особено. Предложена е упойка, защото детето се страхува (а може би родителите? Или са убедени, заради удобство на стоматолозите?) Детето е клинично здраво. Няма явни противопоказания...

Останалото го знаете от новините.

Случаи като този, макар и изключително редки, предизвикват вълна от социална тревожност.

Как е възможно привидно безопасна процедура да доведе до фатален изход?

Може ли нещо скрито в тялото на детето да се отключи именно от упойката?

Ако не се е проявило досега - значи ли, че не съществува?

И какво изобщо знаем за това, което наричаме "анестезия"?

Тази статия не цели да адвокатства на нито една от страните в злощастното събитие, а да осветли по-широко какво всъщност представляват упойките, как действат, какви са възможните рискове и има ли начин да се предскаже реакцията на организма. Все въпроси, с не толкова еднозначни отговори.

За мнозина упойката е просто нещо, което те приспива или премахва болката. За лекарите това е внимателно балансирана комбинация от медикаменти, която засяга всяка система в организма - от мозъка, през дишането, до сърдечната функция. А за детето (особено ако е за първи път) това е най-голямото изпитание за неговия организъм, което дори може да разкрие недиагностицирани състояния.

Но да започнем последователно. Как действа упойката?

В медицината терминът "упойка" обхваща различни видове анестезия, тоест, медикаментозно повлияване на нервната система с цел временно блокиране на болка, съзнание или движение. Съществуват три вида анестезии: локална, седация и обща.

Локална анестезия (местна упойка)

Локалната упойка е метод за временно блокиране на болката в определена част от тялото, без да се засяга съзнанието на пациента. Тя се използва при малки интервенции с повърхностно разположени нерви, като при възрастните тя е предпочитан метод за стоматологични процедури, докато при децата, за съжаление, заради страха от иглата, често се прилага пълна упойка (обща анестезия), особено когато тежестта на процедурата не изисква такава. При все това, дори в детската стоматология локалната упойка е основен инструмент за безболезнено лечение - от пломбиране до екстракция (изваждане) на млечен зъб.

Формите на локална анестезия в стоматологията са главно две: повърхностна (топикална), която представлява гел или спрей, нанасящ се върху лигавицата, за да обезболи проникването на следващата упойка - инжекционната, която от своя страна спира провеждането на болковите импулси от нервите към мозъка.

Най-често използваните вещества за повърхностната упойка е лидокаин, а за инжекционната - артикаин или мепивакаин. Действието им е временно и обикновено чувствителността на обезболеното и изтръпнало място се възстановява в рамките на час-два (при долни зъби може и по-късно).

Крие ли рискове местната упойка?

Макар и много безопасна при правилно приложение, локалната анестезия не е напълно безрискова. Децата често хапят езика или вътрешната страна на бузата си, понеже не усещат болка и това може да доведе до рани и болезнена оточност. При страх или силно напрежение местната упойка може да доведе до гадене или леко замайване, а съдържащите адреналин упойки могат да доведат до бързопреходно сърцебиене или треперене. Токсичност може да се прояви само при предозиране, което е отговорност на стоматолога и при един опитен, детски зъболекар, подобна реакция не би трябвало да се очаква.

За щастие, алергичните реакции при съвременните локални анестетици са изключително редки, но точно в това е разковничето: Нима има значение процента случаи на алергични реакции като цяло, ако такава се случи на Вас или на Вашето дете, защото тогава тя ще е 100%?!

По принцип, теорията казва, че такива тестове за местни упойки не са рутинни и се правят само при съмнение за предходна реакция, семейна анамнеза или при наличие на множество алергии и астма. За по-щадящи медикаменти с по-ниска доза се обсъждат случаи на деца с неврологични състояния или сърдечни заболявания, както такива, които са имали припадъци или са припадали след упойка. Аз обаче съм тревожен родител и подложих детето си на тест и въпреки това не бях спокойна и ще разберете защо. Затова пък я убедих да стисне геройски зъби ( в случая парадоксална метафора) и да изтърпи болката...

За тези от Вас, които ще подходят като мен и ще заведат детето си на алерголог, ето какво ги очаква:

Има два вида кожни тестове: интрадермален и провокационен. Първият е класически, при който кожата се драсва с минимално количество от веществото и се изчаква за следи от зачервяване, подуване или сърбеж. При провокационния тест, който се счита за златен стандарт при съмнение, въпреки отрицателна интрадермална проба, се инжектира малко количество от упойката в условия на медицински контрол.

Но, това, което не ме успокои въпреки негативния тест на дъщеря ми, беше, че дори негативния тест не е напълно безопасен. Защо?

По принцип негативният тест значи нисък риск, но не дава 100% гаранция за липса на реакция, тъй като реакциите към упойки понякога се дължат НЕ на самото активно вещество, а на консерванти или стабилизатори (напр. метилпарабени, сулфити), които не винаги са включени в теста, да не говорим, че съществуват и вазовагални реакции (припадъци, гадене, сърцебиене), които не са алергия, но имитират такава и понякога объркват родителите и лекарите.

А ето и какви са видовете реакции, които макар и редки, съществуват (в далеч по-голям процент при нетествани деца):

Анафилаксия - изключително рядка, но тежка алергична реакция.

Сърдечна аритмия - при свръхчувствителност към адреналина в упойката.

Неврологични реакции - при преминаване на препарата в кръвта (при неволно инжектиране в кръвоносен съд).

Поведенчески реакции - уплах, хипервентилация, припадък (особено при тревожни деца, което няма общо с алергия).

По тази тема теорията казва, че не е нужен тест, ако детето е имало предишни упойки и не е имало реакция към тях, но ако веднъж е получило някаква реакция, в никакъв случай не се прави повторна упойка без тест. Дори леката реакция (сърбеж или обрив) е сигнал за консултация с алерголог, а стоматологът (и това е отговорност на родителя) трябва да е информиран за всички алергии на детето - към лекарства, храни, ухапвания от насекоми и т.н.

И сега идва тежкият въпрос:

Ако тестът е отрицателен, могат ли да се проявят тежки реакции, водещи до фатален изход?

Отговорът е изненадващ: Да, възможно е, макар и изключително рядко, въпреки отрицателен алергологичен тест. И макар смъртните случаи от локална упойка при деца да са изключително редки, в литературата са описани такива инциденти, а те почти винаги се дължат на комбинация от фактори, които не зависят изцяло от алергичната реактивност. Кои са те?

Неалергични (идиосинкратични) реакции, които не се дължат на имунната система, а на непредвидима токсична или метаболитна реакция на организма към медикамента. Тоест, при натрупване на упойка в кръвта (особено при по-малки деца).

Анафилаксия към добавки в препарата. Това вече го споменахме, но когато тестът се прави към активното вещество, тежката алергична реакция може да е към консервант в анестетика като метилпарабени, сулфити или епинефрин. Затова е добре да изисквате тестът да е към цялата упойка, не към активното й вещество само.

Възможни са и сърдечносъдови реакции, когато упойката случайно се инжектира в кръвоносен съд. Това може да причини аритмии, падане на кръвното налягане, гърчове - неща, които не са свързани с алергия. Това е особено рисково при упойки с адреналин, затова такива се избягват при работа с деца.

Скрити заболявания. При някои деца може да има неоткрити вродени сърдечни, метаболитни или неврологични проблеми, които се декомпенсират под стреса на упойката или страха.Такива са митохондриални болести, вродени ритъмни нарушения или ензимни дефицити.

Седация

Седацията е другата разглеждана в материала анестезия. Тя всъщност не е пълна упойка, но не е и просто "успокоително". Това е процес на умишлено потискане на съзнанието, за да се намали тревожността, страха и болката по време на стоматологичната процедура. Прилага се при деца, за да могат да останат спокойни и неподвижни, без да се травмират.

Има минимална (лека) седация, при което детето е будно, но отпуснато. То може да отговоря на въпроси, но не усеща тревожност.

При умерената (съзнателна) седация детето е сънливо, но реагира при докосване или глас. То може да не помни процедурата и все още диша самостоятелно.

Дълбока седация вкарва детето в дълбок сън и макар това да не е пълна упойка (обща анестезия) вече съществува риск от потискане на дишането.

Седацията може да се приложи орално под формата на сироп, което я прави подходяща при малки деца, може да се вдиша през носа като това дава по-бърз ефект и е подходяща при кратки процедури. Такъв е райският газ. Може да се инжектира интравенозно, но се изисква поставяне на абокат. Тази седация е най-прецизна. И може да се приложи като капки в носа.

Независимо от използвания метод, седацията потиска дейността на централната нервна система като забавя реакциите, намалява тревожността, потиска страха и болката.

Макар да изглежда безобиден метод и седацията носи потенциални рискове дори при здрави деца. Те са свързани с:

Прекомерно потискане на дишането (особено при сънна апнея, алергии, затлъстяване);

Проблеми със сърцето - рядко, но възможно при скрити сърдечни дефекти;

Парадоксални реакции - вместо да се успокои, детето става раздразнително, плачливо или агресивно;

Алергични реакции - макар и редки, те могат да са сериозни.

Както при локалната анестезия и тук тестовете към седативите не е 100% гаранция за липсата на инцидент, поради това, че и тук реакциите могат да не са чисто алергични, а физиологични или генетично обусловени. Тестовете се препоръчват при същите критерии, както при локалната упойка.

Обща (пълна) упойка

Общата анестезия не е просто "дълбок сън", както много от родителите предполагат. Това е контролирано медикаментозно състояние, при което детето не усеща болка, не се движи и не съзнава какво се случва. Обикновено се прилага при по-големи хирургични процедури, но понякога и при дентални манипулации, особено, когато процедурата е по-дълга или се спестяват няколко посещение с едно, по-продължително, в което трябва да се свърши повече работа.

Няма да навлизам подробно във видовете молекули, прилагани при обща анестезия, но е важно да се знае, че се използва комбинация от медикаменти (инхалаторни газове, венозни анестетици, мускулни релаксанти, аналгетици). По тази причина тестове се правят само за някои основни вещества, а не за всички помощни агенти, а от друга страна, реакции като спад на кръвното, аритмия, гърчове и мускулна ригидност могат да възникнат по токсичен или фармакологичен път, без да са алергични.

Какви са рисковете при общата анестезия?

Малигнена хипертермия. Това е рядко, но животозастрашаващо генетично състояние, при което определени анестетици предизвикват внезапно повишаване на температурата, мускулна ригидност, киселинност в кръвта и сърдечна аритмия. То не се открива с кожни тестове, а изисква специализиран мускулен биопсичен тест, който не се прави рутинно. Липсата на фамилна анамнеза не е гаранция, защото това състояние може да е скрито и да се отключи именно при поставяне на пълна упойка.

Най-честите медикаменти, причиняващи истинска алергична реакция по време на обща анестезия са мускулните релаксанти. Те също не са винаги част от тестовия панел и при тях също, дори при отрицателен тест за други медикаменти, реакцията може да дойде от нещо друго в сместа.

Може да ви звучи почти невероятно, но съществуват и реакции към латекса или антисептика, които се използват по време на процедурата. В стоматологията това най-често са ръкавици или йодни /хлорхексидинови антисептици, към които децата могат да имат неизвестна алергия.

И тук, както и при останалите видове упойки скрити заболявания на сърцето, белите дробове или метаболизма могат да предизвикат тежки, животозастрашаващи реакции, но далеч по-често, защото общата анестезия натоварва сърдечната и дихателната система. Дете със неоткрита сърдечна малформация, електролитен дисбаланс, респираторна слабост или ензимен дефицит може да декомпенсира. И понеже това не е алергия, няма как да се предвиди с тест.

Как се намалява рискът?

При общите анестезии е задължително преди манипулацията детето да бъде прегледано от анестезиолог. Тогава се събира предварителна и фамилна анамнеза за алергии и злополучни анестезии в рода (или при детето), както и наличие на сърдечни проблеми, припадъци, метаболитни заболявания и др. Трябва да се избере максимално безопасен медикамент в правилна доза, да се избягват рискови вещества като латекс или специфични газове и по време на упойката детето трябва да се наблюдава със специфична за това апаратура, за да може при неблагоприятно развитие да се реагира бързо. Това означава мониторинг на сърдечния ритъм, кислород, кръвно налягане и то по време на цялата процедура. И може би най-важното: опитен екип, защото детска анестезия не се прави по "съкратена схема", тъй като децата не са миниатюрни възрастни. Развитието на организма им в отделните възрасти е специфично и различно, затова анестезията трябва да бъде внимателно адаптирана към нуждите на всяко дете, като се вземат предвид не само възрастта, но и индивидуалните физиологични особености и здравословното състояние.

А родителите? Те трябва да знаят, че няма "нулев риск" при обща упойка, но той може да бъде сведен до минимум, когато се спазват всички протоколи, че анестезията при деца трябва да се извършва от екип, специализиран в педиатрична медицина и въпроси, като "Има ли анестезиолог?", "Как се следи състоянието на детето?" и "Какви медикаменти се използват?" са задължителни, не нахални, защото общата упойка не е рутинна, особено в извънболнични условия. Затова информираността, от страна на медицинския екип и на родителите, е най-добрата превенция, тъй като дори напълно здраво дете може да носи скрито заболяване, което да се прояви под ефекта на упойката. Но с подходяща подготовка, наблюдение и екип - рискът става предвидим, а денталната процедура - безопасна.