Две години и половина след първия случай в Ухан медицинската клинична и научна общност направиха равносметка. Някои хипотези и решения останаха завинаги в миналото, оценени като грешка в подхода или в протокола поради липса на достатъчно данни за вируса и за хода на болестта. Познанието се разширяваше, науката се развиваше, фактите се допълваха и подреждаха пъзела, а вирусът на COVID-19 търсеше начин да оцелее, мутирайки. Понякога с наша помощ, но по-често въпреки нас.

Науката се сблъска с лъженаука. Експерти девалидизираха други експерти. Неконсистентни политически послания се опитаха да наложат поведение, което се сблъска челно с отдавна акумулираното социално напрежение към политическата класа. Хората се объркаха, ядосаха и вече изгубиха интерес. Превърнаха темата в спорт и се разделиха в два враждуващи отбора. Медиите, често без собствени експертни критерии за достоверност на информацията, избраха рейтинга пред отговорността. Така данните се изопачаваха и се маскираха, не достигаха полагащото им се място на авторитетна публичност. Затова пък безграничната интернет гостоприемност даде възможност да се проявят експерти на друго ниво, гурута с телефони и лаптопи, представляващи сами за себе си авторитетна медия, кичеща се с експертизата на лайкове. Причините за цялата амалгама от логически несъответствия и когнитивен дисонанс са колкото неочаквани, толкова и предвидими. Вирус в условията на дигитална компетентност как да пишем коментари и да създаваме картинки с провокативни послания. Ако времето, похарчено за всеки един коментар беше осребрено в труд, щяхме да излезем от кризата COVID в икономическо благополучие. Цената на свободното ни време и ниска здравна култура обаче я платиха обруганите експерти, изтощените медици и семействата на загиналите. Плачете за живите! Мъртвият не знае, че е мъртъв.

При нас, живите, нещата продължават да се развиват. Страстта по ковид намаля! Вече си имаме нова тема, дори по-опасна и непредсказуема, но докато се опитваме да подреждаме наново приоритетите и живота си, за 12% от преболедувалите ковид този процес е мъчителен, защото борбата е на нова територия -  LONG COVID - състояние на удължено с месеци симптоматично действие на вируса, дори когато той вече не присъства в телата ни. Това не е изолиран феномен на вируса SARS-CoV-2, а е типично пост-вирусно поведение при тежко протичане при повечето вируси. Проблемът тук е, че другите вируси не се сблъскват с девствена популация и щетите, които нанасят, не се събират в единица време като нови пациенти пред лекарските кабинети.

"Докато в началото на епидемията борбата ни беше за спасяване на човешки животи, сега лечебните заведения се пълнят с пациенти с усложнения от т.нар. дълъг COVID (постковид синдром). Симптоматиката на дългия COVID е свързана с обостряне на съществуващи заболявания или отключване на нови - диабет, бъбречна недостатъчност, миокардити, перикардити и др. От COVID 19 може да се увредят всички органи и системи на човешкия организъм. Според някои проучвания причина за дългия COVID са белтъци на вируса, които остават в организма и причиняват фиброза на тъканите и други увреждания", това обясни проф. д-р Радка Аргирова - председател на Националния експертен борд по вирусология към БЛС на дискусионна среща с журналисти.

Ръководителят на Катедра "Инфекциозни болести, паразитология и тропическа медицина" към МУ-София доц. д-р Нина Янчева съобщи за съществуването на над 50 клинични прояви на дългия COVID, сред които делириум при възрастни хора, и то като единствен симптом, остър панкреатит, бъбречна недостатъчност, тромбози и тромбофлебити, обриви, наподобяващи тези при морбили и варицела, Синдром на Гилен-Баре, при който се уврежда миелиновата обвивка на нервите и пациентите могат да стигнат до пълно обездвижване, както и мн. др.

Антивирусни медикаменти за домашно лечение на COVID-19 се очакват у нас още тази година, но при доказано с PCR заболяване и индикация за риск за по-тежко протичане. Терапевтичните грешки в домашното лечение на COVID-19 в България коментира проф. Георги Момеков - ръководител на Катедра "Фармакология, фармакотерапия и токсикология" към Фармацевтичен факултет на МУ-София: "В света не съществува протокол за лечение на COVID с антибиотици, особено с така масово приемания в България азитромицин. Доказано при COVID не действа нито ивермектин, нито хидроксихлороквин, нито кортикостероидите. Кортикостероиди се използват само в болнични условия за пациенти на кислород. Антикоагуланти също се прилагат само в болница. В домашни условия това е недопустимо".

Недопустимо е също да се пускат унифицирани протоколи за лечение на основание позитивен антигенен или PCR тест; недопустимо е от първия симптоматичен ден да се прилага антибиотично лечение като превенция на късни усложнения; недопустимо е пациентът да няма достъп до адекватна медицинска помощ, да не може да мониторира хроничните си заболявания, защото болниците се преструктурират и затварят отделения, нито пък е допустимо спекулативно да се покачват цените на лекарствата от лекарствения протокол при ковид, правейки ги непосилни за джоба на голяма част от населението. Но повече от всичко е недопустимо поведението ни, с което допуснахме да имаме най-високата смъртност в света. Ниското ваксинално покритие в България драстично е увеличило процента смъртност не само сред неваксинираните. В страните с висока ваксинация смъртността след COVID-усложнения сред ваксинираните е 0, 1%. У нас тя е несравнимо по-висока. Причината не е основно в заразяването, а и в недобре контролираните хронични заболявания, късната хоспитализация, самолечението и многото терапевтични грешки на хора с лиценз да лекуват.