След високото разпространение и заболеваемост от вирусни инфекции в тазгодишния зимен сезон, ново предизвикателство застава на пътя на родители и деца - скарлатина. 70 пъти увеличение на случаите спрямо миналата година отчитат от Националния център по заразни и паразитни болести. Инфекцията, причинена от бактерия, не създава дълготраен имунитет и създава потенциална възможност от повторно заразяване.

Заразни ли са здравите носители, трябва ли да тестваме децата си при установен контакт с болно дете и кога сме вън от опасност от усложненията на скарлатината, на тези и още въпроси отговаря педиатърът д-р Пламен Масларски.

Д-р Масларски, няма как да не Ви попитам с какво си обяснявате повишението в десетки пъти на случаите на скарлатина?

Високата честота на скарлатина и респираторните вирусни инфекции тази година отчитаме като следствие от свалената защита след годините на пандемия от Ковид, която ограничи естественото присъствие на сезонните инфекции във въпросния период. На лице е и по-слабия хигиенен контрол, както и свободното събиране на големи групи хора в затворени помещения.

Кога се очаква пика на вълната от скарлатина?

Можем да кажем, че в момента сме на този пик. Само в София се регистрират 3500-4000 деца седмично, което показва една повишена заболеваемост от стрептококова инфекция. Бактерията, причиняваща скарлатина е широко разпространен микроорганизъм, а сезонът е подходящ за предаването му. Докато в началото отчитахме клъстерно разпространение, с днешна дата вече можем да кажем, че то е дифузно в повечето детски колективи.

Какво можете да ни кажете за бета-хемолитичния стрептокок от група А - причина за скарлатината?

Трябва да разграничим причинителя от заболяването скарлатина, защото носителството на бета-хемолитичен стрептокок от група А не е задължително да е скарлатина. Тази бактерия може да причини фарингит, гнойна ангина или фарингит, а усложненията могат да доведат до сериозни заболявания на сърцето, ставите или бъбреците.

Самата скарлатина се характеризира с висока температура, болки в гърлото и типична картина на гърлото и сливиците с леки хеморагии по фаринкса. Дни след началото на заболяването се появява обрив по раменете, гърдите, корема, а лицето добива характерен вид със зачервени бузи и бледост по долната и горната устна, т.нар. "Триъгълник на Филатов". След преболедуването се наблюдава обикновено трицевидно люшене на кожата на пръстите, дланите и ходилата.

Правилно ли се нарича скарлатината шарка, след като е от бактериален произход?

Да, скарлатината е единствената бактериална шарка и единствената, която се лекува с прием на антибиотик, но по-характерното за нея е, че не изгражда траен имунитет, както при рубеолата, морбили или варицела и при малшанс детето може да се разболее неколкократно.

Какъв е най-често инкубационния период?

Периодът е кратък. От 3 до 7 дни след инфектирането може да се появи обрив, но трябва да вземем предвид това, че 10-20% от децата го носят без да са болни.

Безсимптомното носителство или децата в инкубационен период могат ли да заразяват?

Да, но вече в много по-тесен контакт, като целувка, дълги разговори от близко разстояние, споделяне на общи предмети и т.н."

До какви усложнения може да доведе скарлатината?

За щастие, все по-рядко се наблюдават усложнения, защото повечето хора са добре информирани, а и ние имаме доказано оръжие за борба със скарлатината. Това са антибиотиците от пеницилиновата група. Първият пеницилин е открит точно за лечение на бета-стрептокок от група А, така че тази шарка подлежи на етиологично лечение. Ако скарлатината обаче не се лекува, може да се стигне до усложнение, свързано с увреда на ставите (ревматизъм), сърдечните клапи и да се възпали вътрешната обвивката на сърцето (ендокардит), както и да се увредят бъбреците.

При правилна и навременна терапия може ли да се каже, че сме вън от опасност?

Препоръчваме 20 дни след установяване на заболяването да се направи нов гърлен секрет и да се изследват специфични антитела чрез кръвен тест (антистрептолизинов титър), чиито нива са показателни за евентуални усложнения. Прави се ПКК (пълна кръвна картина) и се дава урина и ако всичко е наред, считаме случаят за приключен. Ако има отклонение при антителата и другите показатели, се предприема последващо проследяване и евентуална консултации с ревматолог, кардиолог и нефролог.

Коя възрастова група е най-рискова за скарлатината?

Това е детската възраст между 3 и 15 години. След тази възраст човек пак може да се разболее от стрептококова инфекция, но тя не протича с обрив, както при децата, а само с гнойна ангина, която също може да доведе до гореспоменатите усложнения - ревматизъм, сърдечни и бъбречни увреждания. Затова възрастни, които имат такива симптоми - висока температура, болки в гърлото, също е добре да се изследват.

Антителата, за които говорите, имат ли отношение към тежестта на прекарване на скарлатината?

Ако 20 дни след лечение и след безсимптомно носителство тези антитела са високи, тогава се налага допълнителна консултация и то първо с кардиолог.

По отношение на тежестта на протичане, това няма връзка с изработването на антитела. Може да има безсимптомно носителство и висок титър, или силно изявена симптоматика, а антителата да бъдат ниски.

Трябва ли да се лекува безсимптомно дете, само заради наличието на стрептокока?

Не. В тази връзка искам да добавя хората да не изпадат в паника, а при наличие на симптоми да се правят необходимите изследвания. Иначе мерките са обичайните - да се прекарва повече време на открито, да се спазва лична хигиена и смятам, че полека-лека това заболяване ще отмине.

В края на инфекциозния сезон, когато имунната система на повечето често боледуващи деца е занижена, един антибиотичен прием няма ли да компрометира още повече имунната система?

При правилно дозирано и добре диагностицирано и проследявано лечение не би трябвало това да даде някакво сериозно отражение.

За колко време се възстановява имунната система след вирусни заболявания?

Обикновено за месец.

А при каква външна температура бактерията не е активна?

При 60 градуса.