Храненето, заедно с дишането, са фундаменти за поддържането на биологичния живот при хората. За разлика от дишането, което е рефлекторно и автономно явление, за чувството на глад и ситост са отговорни биохимични сигнали - ензими, които ако функционират добре, ни вкарват в режим, познат като закуска, обяд и вечеря.

Но храненето не е просто поставяне на ядливи вещества в устата и преглъщането им. От това как се храним, какво ядем, кога го ядем и какво правим след това зависи качеството ни на живот. Кога определени храни дразнят, причиняват болка или дискомфорт и дори могат да ни разболеят, е тема за широка дискусия. Сред нея се нареждат съпътстващите състояния и заболявания на човек, както и режимът му на живот, нивата на стрес и дори географското му местоположение.

В тази и последващи статии ще се опитам да обърна внимание на различните аспекти в общата тема за болезненото хранене, или храненето, което ни създава повече проблеми, отколкото ползи извличаме от него. Има хранителни грешки, които ако избегнем, ще можем да се храним безболезнено във всички аспекти на тази дума, защото дискомфорта след ядене е сигнал за процес, който е абнормален.

Не е все едно как подреждаме храната в стомаха си?

Стомахът е кух контейнер, в който има съдържание на стомашен сок, представляващ коктейл от ензими за разграждане на попадналата в него храна. Сред тях присъстват и химични вещества, които имат за цел да създадат защитена среда, тоест да унищожат определени бактерии, да "бракуват" храна, която е развалена или отровна. Особено важно е да разберем, че редица добавки в съвременните храни не преминават през процеса на катаболизъм (разграждане на веществата от сложни на по-прости) и безпрепятствено се движат по целия храносмилателен тракт, докато голяма част от тях не се просмучат през червата и попаднат в кръвта. Стигнали там, някои се превръщат в токсична клетъчна храна, а други, разпознати от имунните клетки като вредни, стават причина за създаването на антитела, които повишават в пъти риска от автоимунни процеси и заболявания. Така че, на първо време, за да говорим за здравословно хранене, трябва да изискаме поне наличието на естествени хранителни продукти.

Процесът на храносмилане започва още от устната кухина, където слюнката обработва част от храната и разгражда в иопределена степен единствено въглехидратите. Попаднала в стомаха обаче храната се подрежда по реда на постъпване, като активно се разгражда само тази, която е на дъното, условно потопена в стомашния сок. Когато тя премине към следваща фаза, на нейно място идва постепенно следващата "порция" - нещо като смилането на продукти в блендер с ножчета на дъното, но без завихрящия механизъм.

Различните храни и вещества имат различно време за разграждане. Макар въглехидратът да се разгражда най-бързо, в стомаха за суровите плодове и зеленчуци са нужни близо 2 часа, докато напуснат стомаха, а някои, като банана, нара, пъпеша и дюлята, престояват дори до 4 часа. Тук трябва да се вземе предвид и това, че тези хранителни продукти не съдържат единствено въглехидрати.

Чест симптом при консумацията на смесени храни, завършващи с въглехидрат (десерт, плод дори салата) е подуване на стомаха, сърцебиене, сънливост. Преди да се опитам да обясня кои могат да са вероятните причини за това, изключвайки налични заболявания като захарен диабет тип 2, гастрит, рефлуксна болест и нарушена сърдечна електропроводимост, ще дам някои основни характеристики на принципа на храносмилането.

За да не отежнявам статията, няма да се спирам върху видовете мазнини, протеини и въглехидрати, но е важно да се спомене, че всяка една група има представители от "полезни" или "вредни" вещества.

Десертът и плодовете трябва да се консумират самостоятелно, а салатите трябва да постъпват първи при хранене.

Проблемът при плодовете, когато са консумирани като десерт е, че те постъпват последни в стомаха и докато дойде редът им на разграждане, могат да разчитат единствено на действието на слюнчените ензими, постъпили в тях при процеса на дъвчене. Стомахът не разгражда въглехидрати и по тази причина тази храна напускат органа последни, когато достигнат състояние на химус (частично смляна храна с примес на вода, ензими и др). Едва тогава, под въздействието на ензимите от панкреаса и жлъчката, те се разграждат.

Мазнините в стомаха се разграждат най-бавно. Още повече те потискат стомашната секреция на ензими и като цяло забавят цялостния процес на обработка на храната. Не случайно най-късно се огладнява след консумиране на мазна храна.

Ферментират ли плодовете и зеленчуците в стомаха?

Погрешно е схващането, че въглехидратите подуват стомаха, защото ферментират по начина, по който познаваме ферментацията във външни условия. Процесът на ферментация става възможен благодарение на ензими, произведени от специфични бактерии, тогава, когато имаме повишена температура и прекъснат растежен процес на въпросния плод или зеленчук. В стомаха обаче, въпреки високата телесна температура, процесът на гниене не може да се случи по познатия начин, защото високата киселинност унищожава бактериите в хранителния продукт.

Въглехидратите обаче могат да ферментират в стомаха под влиянието на ензимния комплекс цимаза, който се намира в маята. По тази причина консумацията на хляб или други продукти с мая могат да предизвикат процес на ферментация върху други въглехидрати, като плодове и зеленчуци.

Ферментацията се свързва с отделянето на газове, които повишават стомашното налягане и освен подуване, водят и до отделяне на газове.

Важно ли е да се движим след хранене и защо често ставаме сънливи след хранене, очаквайте в следваща публикация по темата "Болезнено хранене." Както и защо понякога получаваме гръдна болка или сърцебиене след хранене. Ще засегнем и темата за нервното хранене и стомашните спазми, след което ще преминем към някои от най-честите патологии.