Алексей Илиев Петров, който бе застрелян по време на разходка в столичния квартал "Драгалевци", беше бизнесмен, експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм, доцент и д-р по икономика, преподавател в УНСС, експерт по корпоративна сигурност и антитероризъм и подсъдим по делото "Октопод".

В миналото - барета, застраховател, секретен сътрудник на службите, бивш съветник в ДАНС и неуспял кандидат за президент.

Снимки на Алексей Петров през годините >>> 

Роден на 23 април 1962 г. в тетевенското село Бабинци, през 1981 г. той завършва полицейската школа в Пазарджик, след което Висшия икономически институт. Осем години работи в Националната служба "Сигурност", сочи справка на отдел "Справочна" на БТА. До 1992 г. е барета в Специализирания отряд за борба с тероризма. Напуска системата по собствено желание. През 1994 г. със свои съмишленици създава Съюз на бившите барети. Започва частния си бизнес от комплекс "Спартак", където взима под аренда сауната на комплекса.

До 1998 г. участва във фирма "Будоинвест" ООД. До 2000 г. е в борда на директорите на застрахователните дружества "Аполо и Болкан" и "Спартак", сред чиито учредители е, както и на "Средец-М", а по-късно и на "Левски Спартак". До 2002 г. той вече е съдружник в над 50 фирми.

Като член на Консултативния съвет на Съюза за стопанска инициатива е бил в Надзорния съвет на Националния осигурителен институт. Бил е изпълнителен директор на Съюза за стопанска инициатива.

Дълги години е бил треньор на националния отбор по карате. Защитава докторат в Академията на МВР по проблемите на фирмената сигурност. От края на 90-те години преподава в Университета за национално и световно стопанство. Той е президент на Българската национална федерация по карате.

През 2008 г. името му е свързано като агент под прикритие в специалните служби. През 2009 г. при проверка на Комисията за разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към Държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия е установено, че Алексей Петров е бил щатен служител на Държавна сигурност, управление VI, направление "Т". Той е бил проверен в качеството му на член на Надзорния съвет на Националния осигурителен институт.

Бил е съветник на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност" (ДАНС) Петко Сертов, а на 31 август 2009 г. напуска ДАНС.

Алексей Петров

Снимка: БТА

На 10 февруари 2010 г. Алексей Петров е задържан по време на операция "Октопод". Според МВР и прокуратурата групата, към която принадлежи и Алексей Петров, се занимавала с изнудвания, силово събиране на дългове и рекет, незаконно използване на лица за платени сексуални услуги, разпространение на наркотични вещества, търговия с влияние, пране на пари, укриване на доходи, неплащане на данъци и източване на ДДС от държавния бюджет.

На 7 февруари 2011 г. СГС изменя мярката му за неотклонение "домашен арест" на "подписка". Според мотивите на съда няма опасност той да се укрие или да извърши друго престъпление, а доказателствата срещу него са силно разколeбани. На 15 февруари 2011 г. Софийският апелативен съд потвърждава мярката за неотклонение.

През октомври 2011 г. Алексей Петров е кандидат за президент заедно с Николай Георгиев като вицепрезидент, издигнати от инициативен комитет на 15 август 2011 г.

Алексей Петров

Снимка: Булфото

Имаше няколко неуспешни опита за неговото убийство - през 1999, 2002 и 2015 г.

През март 1999 г. Алексей Петров е ранен в крака от куршум в ресторант "Перла" в "Драгалевци". Тогава официално е съобщено, че стрелбата е случайна, а той е ранен от рикоширал куршум. 

На 15 август 2002 г. бе прострелян в гърдите и крака на излизане от офиса на басейн "Спартак", като бе пресрещнат със залп от куршуми от двама неизвестни стрелци. Нападателите не са открити. 

На 29 октомври 2015 г. също бе извършен атентат срещу него, този път с гранатомет в кв. "Кръстова вада" в София.

На 13 ноември 2015 г. Петров обяви награда от 100 000 долара срещу информация кой стои зад атентата. Пред медиите той обяви телефонен номер в чужбина и имейл, на който да се праща информация за атентаторите. Обяви и че е започнал собствено разследване, в което ще бъдат включени и чуждестранни експерти и допълни: "Да се бори с тероризма може единствено държавата, да бъде победен - зависи от обществото".

През 2019 г. Софийският градски съд призна украинеца Роман Логвиненко за виновен за атентата от 2015 г. и го осъди на 15 години затвор. Магистратите обаче го оправдаха по обвинението, че е подбудител и организатор на покушението. Година по-късно апелативните съдии намалиха присъдата на 10 г., но въпреки това Логвиненко я обжалва пред Върховния касационен съд. През юли 2021 г. ВКС остави в сила решението на Софийския апелативен съд. През май тази година Логвиненко е бил предсрочно освободен.