България отбелязва 80 години от спасяването на българските евреи с поднасяне на цветя, шествие на толерантността и откриване на документални изложби.

В шествието в столицата се включиха президентът Румен Радев, вицепрезидентът Илияна Йотова, премиерът Гълъб Донев, Симеон Сакскобургготски, главният прокурор Иван Гешев, министри, дипломати, столичният кмет Йорданка Фандъкова, представители на еврейски организации, духовници от БПЦ и гости - сред тях известният историк и общественик от Израел проф. Михаел Бар-Зоар, роден в София, както и посланикът на Държавата Израел Йорам Елрон.

Още снимки от церемониите вижте тук >>

Шествието започна от Националната библиотека "Св. Св. Кирил и Методий", където по-рано президентът Румен Радев откри документалната изложба "80 години от спасяването на българските евреи", към Паметните плочи на спасителите на българските евреи.

Президентът заяви, че осем десетилетия след събитията, безпрецедентният акт на спасяването на българските евреи остава "нашата здрава морална основа в борбата с омразата, ксенофобията и съвременните прояви на антисемитизъм".

"Преживяла две национални катастрофи, България прави всичко възможно, за да избегне въвличането й в поредната война на Стария континент.

Снимка: БТА

Въпреки натиска на нацистка Германия върху българските институции, нашият народ отхвърля антисемитизма и сам, разпокъсван и преследван, търси пътя към диалога, към мирната ревизия на несправедливия Ньойски диктат", заяви президентът Румен Радев при откриването на изложбата, която представя документални свидетелства за живота на евреите по българските земи и по време на Втората световна война.

Снимка: БТА

"За мен е чест да открия тази изложба в присъствието на нашите израелски приятели и на уважавания, скъп почетен гост проф. Бар-Зоар - общественик, историк, верен приятел на България. Неговата забележителна книга "Спасение" разкрива по един неповторим начин пред света събитията от пролетта на 1943 г., довели до спасяването на българските евреи", каза Радев. "Проф. Бар-Зоар разкрива и толерантността, приятелските чувства и хуманизма на българския народ в един от най-мрачните периоди в човешката история, когато Европа е смазана от Хитлеристкия ботуш", добави държавният глава, цитиран от БТА.

Снимка: БТА

По думите му, изолирана и заплашена от окупация, България е била принудена да се включи към Тристранния пакт.

Загубеният неутралитет доведе до приемането на антиеврейско законодателство, но това не промени отношението на нашия народ към приятелите, съседите, съучениците и колегите евреи, каза Радев.

Снимка: БТА

Държавният глава заяви, че българите не са изневерили на толерантността и съпричастността към страдащите.

"Българските институции продължиха да издават транзитни визи на хилядите бягащи от окупирана Европа евреи. Наши дипломати подчертават, че натрапеното отвън антиеврейското законодателство в България ще бъде прилагано така, че да озапти всеки опит за насилствен антисемитизъм", каза президентът.

Снимка: Булфото

"В дни на върховно изпитание българската държава и народ издържаха тест с огромна историческа стойност, като не позволиха нито един български евреин да загине в лагерите на смъртта или да бъде убит в България", каза Радев.

Той добави, че спасяването на българските евреи продължава и днес да е пример за силата на обществената и политическа енергия, посветена на една справедлива кауза.

Снимка: БТА

"В историята ни завинаги ще остане държавническият урок на 43-мата депутати от правителственото мнозинство в Народното събрание, подписали писмото на подпредседателя Димитър Пешев, на достойните духовни водачи на Българската православна църква, която по това време е част от държавата, на активната обществена позиция на редица научни и професионални сдружения, на моралната роля на интелектуалния елит, останал верен на традициите на своя народ и държава. Няма да забравим и приноса на българските евреи в антифашистката съпротива", подчерта държавният глава.

Снимка: Булфото

"Има нещо специално в българския народ. И това нещо трябва да бъде като една светлина, като един лъч, който огрява целия свят. Да видят хората как в най-мрачните, в най-тежките моменти, цял един народ, от всички слоеве на обществото, е станал и спасил своите евреи", заяви известният историк и общественик от Израел проф. Михаел Бар-Зоар каза днес при откриването на изложба от документи, книги, периодични издания и спомени в Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" (НБКМ) като част от програмата за отбелязването на 80 години от спасяването на българските евреи.

Снимка: БТА

"Аз го виждам това, и моите приятели, като един свещен дълг, който имаме към България - да разпространим в целия свят тази история за спасяването на евреите. Понеже това не е събитие от един ден или два дни. Това е нещо много дълбоко и трябва да го пазим в българската душа и в нашите спомени", каза проф. Михаел Бар-Зоар.

"И съм много щастлив, че мога да кажа тези думи днес, в моя роден град София, на толкова важна публика. Така че, моля ви се, помогнете ми да можем да разпространим тази история. Това е за чест на българите, за чест на моята родина", каза още той.

Националната програма за отбелязване на 80 години от спасяването на българските евреи по време на Втората световна война е под патронажа на държавния глава.

Снимка: БТА