50% увеличение на смъртността от рак на яйчниците предвиждат специалистите до 2040 г.

Знаем ли как да се проследяваме, ако сме в рисковата група?

07:30 | 8 септември 2023 | Автор : Анелия Николова 12 5675 Снимка: iStock by Getty

Всяка година през септември се отбелязва Месеца за борба с рака на яйчниците - седмото по честота онкологично заболяване сред жените, което засяга предимно жените в менопауза, над 50-годишна възраст.

Здравето ни

300 000 жени в световен мащаб и близо 800 в България ежегодно чуват диагнозата рак на яйчниците. За съжаление, континентът ни е сред регионите с най-висок брой на нови случаи. Скрининг за тази болест няма нито у нас, нито по света, защото все още не е открит ефективен метод за тестване. Диагностиката е оставена на добрата воля и възможностите на жените. Трансвагиналният ултразвук обаче не винаги може да открие ранния стадий на заболяването. Цитонамазката изследва друга област от женската анатомия, а туморният маркер CA125 може да покаже положителен резултат и при възпалителен процес. Ранни симптоми няма или те са толкова сходни с други състояния - болка в корема или таза, вагинално кървене, запек или диария, подут корем, силна умора, често уриниране, - че често се пренебрегват или поне рядко стават повод за посещение на лекарски кабинет, още по-малкото гинекологичен. Това са и най-честите причини над 80% от случаите да се откриват в напреднал стадии и респективно да се увеличи и бройката на починалите. По данни на експерти и анализатори до 2040г. се очаква с над 50% да се увеличи бройката на изгубилите битката с рака на яйчниците спрямо сега.

Как да се изследваме за рак на яйчниците?

Както вече стана ясно, трансвагиналният ултразвук, прегледът на тазово дъно и кръвните тестове не винаги могат да засекат ранни промени. Те са добри методи при жени, които редовно проследяват състоянието на тези органи и нямат висок риск. Образните изследвания - Ядрено-магнитен резонанс (ЯМР), позитрон-емисионна томография (ПЕТ скенер) и Компютърна томография (КТ) са по-надеждни методи, особено за жени с висок риск. Те обаче трябва да се извършат от специалист онколог, който да прецени кой метод е най-подходящ предвид анамнезата (клинична история) на пациента и неговите субективни и обективни оплаквания. Биопсия и молекулярно изследване се предприема, когато вече има налично изменение, което тревожи гинеколога. При наличие на асцит (в случая течност в корема) се прави парацентеза и определено количество от течността се изследва микробиологично и цитологично.

Кои жени са в риск?

Когато говорим за рак на яйчниците трябва да се има предвид, че той може да се развие освен в тъканта на яйчниците, но също и във фалопиевите тръби или в перинеума. Според вида на клетките се разграничават епителен, герминативноклетъчен и стромален, като епителният се среща при 90% от случаите.

Въпреки, че генетичната предразположеност е водеща причина за появата на рак, тя не е единствен рисков фактор. Най-цитираните от тях са:

Възраст - заболяването рядко се среща при жени под 40 години. Половината от всички случаи са при пациентки над 60;
Затлъстяване - жени с индекс на телесната маса 30 или повече са изложени на по-голям риск от развитие на заболяването;
Късно забременяване, липса на бременност, ранна първа менструация (преди 12-годишна възраст) и късно настъпване на менопауза (след 51-годишна възраст);
Хормонална терапия след менопауза също увеличава риска от заболяването;

Промени в гените BRCA1 и BRCA2 се свързват с повишен риск от развитие на рак на яйчниците, но мутациите могат да не бъдат наследствени, а да възникнат и от епигенетични фактори (фактори на околната среда, които променят гените). Установяването на мутирала BRCA 1 увеличава доживотния риск от развитие на рак на яйчниците с близо 40%, докато при BRCA2 мутация той е 10-20%.

Лекува ли се ракът на яйчниците?

Възможностите за лечение на овариален карцином зависят от стадия на заболяването, прогнозата, както и възможността за оперативна намеса. В много от случите се прилага хирургично лечение и/или химиотерапия, хормонална терапия, таргетна терапия и имунотерапия.

Около 90% от жените с рак на яйчниците, диагностицирани в първи стадий на заболяването, имат 5-годишна преживяемост. Колкото по-късно е открито заболяването, толкова и по-малък процент от пациентките достигат 5-годишна преживяемост - 70% от пациентките, диагностицирани във втори стадий, 39% - в трети стадий, и едва 17% - в четвърти стадий. Целите на терапията са да се забави прогресията на заболяването за възможно най-дълго време. За жалост понастоящем около 70% от пациентките имат рецидив в рамките на три години след първоначалното лечение. Тези статистики показват, че има още много какво да се направи за лечението, както и за ранната диагностиката на жените с рак на яйчниците. А дотогава инициативността е оставена в ръцете на всяка жена.

ИЗБРАНО