Той се срещна с представители на сдруженията "Когито" и "ИРИОН" във връзка с тяхно писмо относно наскоро приетия Закон за развитието на академичния състав, предаде БТА

Първанов заяви, че е получил десетки становища, позиции и възражения от Софийския университет, БАН, Съюза на учените в България.
Трудно ми е да обобщя тези противоречиви мнения,  допълни той, цитиран от "Фокус. По думите му големият въпрос е в това доколко този закон отговаря на очакванията за кариерното развитие на младите учени и научния потенциал изобщо в България. Той посочи, че за него е важно да чуе мнението им.

„Аз самият имам доста бележки и доста сериозни възражения към текста, който като цяло съм склонен да приема, но изпреварвам да кажа, че твърде вероятно е да бъде наложено вето. Въпросът е дали то да е за цялостния закон, за духа, за философията му, или ако приемем заложените в него принципи, да се опитаме да усъвършенстваме текстовете”, заяви държавният глава.

Той подчерта, че законът се приема във време, в което дебатираме стратегия „Европа 2020”, в която Европа отделя ключово място на науката и образованието като фактор за развитието.

Ние се опитваме да спечелим време, за да може законът да придобие по-голяма цялост. Искаме доработване на закона, каза Стилиян Георгиев от сдружение "Когито" след среща с президента. Главните ни забележки са свързани с липсата на държавни критерии и изисквания - загатнати в закона, но препратени в правилници, а те не са разписани, както и с липсата на гаранции за безпристрастни оценки в процеса на академичното израстване, посочи той. Това което най-вече обсъждахме е наистина свързано с налагане на вето, но това не е вето срещу целия закон и посоката по принцип, защото наистина в системата трябва да има промяна, реформата е необходима, а по-скоро разговорите се концентрираха върху това какво точно и как да бъде доработено в закона, така че той да функционира, посочи Георгиев.

Законът за развитие на академичния състав бе приет от парламента на 15 април. Тогава министърът на образованието Сергей Игнатов заяви, че той дава възможност на млади и талантливи хора за по-бърза научна кариера.
"В области като физика, химия, математика един човек на 23 години може да стане професор.  Процедурата по придобиване на научна длъжност е много трудна, не мисля, че ще има "бум" на професори", каза тогава Игнатов и уточни, че е автор на 80% от текстовете в новоприетия закон.