В началото на хилядолетието цели 61% от българите са предпочитали мъжкото управление, в момента обаче само 48 на сто мислят, че мъжете са по-пригодни за политически лидери. Съвсем теоретично, при това положение шансът българите да изберат жена за политически лидер е почти 50%. (Единиствените кандидат-президенти жени на тези избори са Меглена Кунева и Мария Капон - бел. ред.).

Практиката обаче изглежда другояче. Същият доклад отчита, че отношението, демонстрирано в анкетите, може и да се променя, но това няма особено влияние върху реалността. Доказателството: вече 20 години процентът на жените в Народното събрание си остава непроменен. През 1990 г. жените са били 21 на сто от всички депутати. През 2010 г. цифрата е същата.

Не само в политиката - жените се срещат по-рядко и по другите управленски етажи в България. Процентът на жените ръководители в частния сектор е доста нисък. А заплатите на работещите българки си остават с 13-14% по-ниски от тези на мъжете, дори когато става дума за еднакви позиции. Работещите жени също са по-малко като процент от работещите мъже - нищо, че българските жени са мнозинство от населението.

Преди няколко месеца и Европейската комисия би тревога по същия повод. Нова е констатацията на Световната банка, че краят на комунизма е върнал назад часовника на женските права и привилегии в Източна Европа. България не представлява изключение. Участието на жените в трудовия пазар навсякъде в региона е намаляло след 1987 година, намаляло е и парламентарното им представителство, гарантирано преди от квоти.

В България, заявяват от Световната банка, сред причините за слабото участие на жените в управлението e предизвиканият от ниската раждаемост повик за връщане към по-консервативни социални модели: жените да си стоят у дома и при семейството, да си гледат "женските работи". Освен това работодателите в новата посткомунистическа ера предпочитат мъже, твърди световната институция.

Интересни са данните за "женските работи". Според доклада България почти се равнява с Пакистан по брой на часовете, прекарвани от жените в домакински труд. В тези уж просветени времена българките домакинстват по 4.7 часа на ден, а мъжете отделят за същото едва 2.6 часа на ден. Дори когато работят и носят по-големия доход в семейството, жените мъкнат на гърба си 50% от домакинските задължения.
Забележително малко време българите отделят на децата си - мъжете се занимават с тях по 0.1 час на ден, показва още проучването.

Може би шансовете българските жени да се насочат към по-амбициозна роля в обществото са в това, че като цяло те са по-образовани от мъжката част на населението: според доклада българките стигат по-далеч в образованието си от българите.

Но и извън политиката и управлението жените биха могли да играят много важна икономическа роля. Навсякъде те живеят по-дълго от мъжете; в България с цели 7 години. Световната банка смята, че включването на образованите и дълголетни жени в трудовия пазар би решило някои проблеми, свързани с катастрофалното застаряване на населението в Европа.
По данни на банката до 2040 година Старият континент ще изгуби 24 милиона работници. Ако обаче жените се включат по-масово и за по-дълго, Европа ще изгуби само 3 милиона работници, отбелязва Дойче Веле.