„Археологът Иван Христов, прочул се миналата година с откриването на столицата на одрисите и голямо тракийско светилище на Зевс и Хера на връх Кози грамади, отново работи в Стара планина край родния си град Троян. В една от сградите на римската крайпътна станция "Состра" е открита баня, каквито българските му колеги със завист казват, че са виждали само по учебниците", коментира проф. Божидар Димитров – директор на Националния исторически музей, пред Фокус.

Археолози от НИМ, водени от доц. д-р Иван Христов, откриха отдавна търсената римска крайпътна станция Состра - на пътя Ескус – Филипополис. Станцията е била важен пункт за почивка на високопоставени лица (включително на императорски особи и на техните роднини), които са преминавали по пътя от Ескус (днешното село Гиген, Плевенско) за Филипополис (Пловдив).

Находката е открита през април тази година, съобщиха днес от Националния исторически музей (НИМ), цитирани от БГНЕС и БТА.

До този момент от крайпътния комплекс са открити и проучени античен мавзолей, некропол, укрепен лагер (кастел), светилище на Тракийския конник, сгради от цивилното селище (викус), трасе от античен път.

Вижте снимки >>>

Изброените структури маркират плътно застроена площ от 6 кв. км в долината на река Осъм в землището на троянското село Ломец, което е предпоставка Состра да бъде определена, съгласно съвременната историческа терминология, като селище с полуградски статут.

Останките от крайпътната станция са открити в махалата Ломешки ханчета, в близост до водослива на река Ломешка с Осъм. Става дума за три големи, верижно подредени, помещения в североизточната част на станцията, която, според предположенията на учените, е имала обща площ от 2 декара. Помещенията са били отоплявани от различни разновидности на т. нар. хипокаустна система, при която топлият въздух затопля не само подовете на сградите, но и стените им. Към тях е бил построен басейн за топла вода (калдариум), запазен до естествената си височина от 1.20 м.Той разполага със седалки и пейки в ниши (екседри).

Иван Христов е открил и сложна система от зидани с тухли канали, по които е течала вода, която е била пренасочвана от минаващата наблизо река Осъм.

На дъното на един от каналите са открити ценни предмети, сред които теракотена глава на бог Пан, костни игли, част от златен накит, множество монети.

Подчертаният лукс на комплекса може да бъде оприличен с богат днешен петзвезден крайпътен мотел.

Освен добре запазени, постройките са и добре датирани с изключително запазена монета на императрица Фаустина Млада, отсечена в град Филипополис. Тя е поставена от неизвестен майстор в бетона на пода на южно от басейна помещение, с цел да се датира построяването на комплекса – около 169 г.

Известно е, че именно съпругът на Фаустина - император Марк Аврелий, възстановява със собствени средства старите крайпътни станции, изградени по римски образец при управлението на император Нерон. В средата на III век готите за първи път опожаряват станцията и свидетелство за това е малка колективна находка от бронзови монети, отсечени от градските управи на няколко града в провинция Долна Мизия и Тракия. Сред ценните открития трябва да споменем и две златни монети (солиди) на император Хонорий, датирани за 402-403 г