В началото на 2002 г. Деянов завежда дело срещу Столичната следствена служба и прокуратурата за вреди, нанесени от липсата на адекватно, своевременно и ефективно разследване на изчезването на сина му. През 2005 г. пък подава жалба срещу неоснователното забавяне на съдебното производство. Жалбата е призната за основателна и Софийски градски съд е инструктиран да ускори процеса. През 2006 г. обаче делото е изпратено по компетентност в Софийски градски съд.

Европейският съд тчита сложността на казуса, но подчертава, че основното забавяне е в периода 2002-2006 г. и изцяло се дължи на Градския съд. Присъденото обезщетение е от 2000 евро за неимуществени вреди и 400 евро за разходи и разноски.

На 6 май 1997 година 8-годишният тогава Съвестин изчезна безследно, след като излязал от семейното жилище в столичния ж.к "Люлин". Бащата смята, че детето му е било отвлечено и държавата с всичките си институции е бездействала, вместо да издирва похитителите. В последните години той подаде в български съдилища искови молби против президента, вътрешното и правосъдното министерство, прокуратурата и следствието. След 7-годишни процеси успя да осъди магистратите да му платят обезщетение от едва 700 лева.