Арабистът Владимир Чуков определи пред Dir.bg като нееднозначен отзвукa от споразумението в Сочи между Русия и Турция. Големите печеливши това са двамата държавни глави Владимир Путин и Реджеп Ердоган, които вчера се срещнаха очи в очи. Според него двамата са натрупали много сериозни дивиденти. След шестчасови преговори те си стиснаха ръце и решиха турската операция срещу кюрдите в Северна Сирия да бъде прекратена, а Русия заедно с армията на режима в Дамаск, да гарантира сигурността по границата. Преговорите между Путин и Ердоган позволиха да се постигнат съдбоносни решения в Сирия, като такива ги определи и руският президент.

Ето как коментира приключилите преговори Владимир Чуков:

Турция и Русия са печелившите

Първо Русия се оказа единственият посредник, комуникатор с всички фактори на терена - с турците, кюрдите, правителството на Сирия, с Иран, комуникират и с американците. Нека да кажем, че с това споразумение до голяма степен те връщат контрола върху тази приблизителна 1/3 от територията на Сирия, която от 2011 година бе извън неин контрол.

В каква степен ще стане това ще видим в скоро време, но вероятно ще поемат контрол върху цялата граница. Вероятно върху всички административни сгради ще се вее сирийското знаме, нещо което до този момент не бе факт. Що се отнася до така наречената автономна администрация на кюрдите, вероятно тя ще остане, но подозирам, че тя ще има двойнствено отношение. Там, където кюрдите са мнозинство вероятно няма да бъде пипана, а там където те са малцинство, например като в Рака, вероятно правителството ще иска нов състав на управляващите местни органи.

На този етап ми е трудно да гадая, не знам какво точно ще се получи, нека да кажем, че сирийската армия се настани в ключови обекти.  Руските военни започват да заемат позиции дори в неотдалечени райони като Хасакей, в които досега не е била.

Големите печеливши са от една страна Русия, която държи инструментите за механизма за сигурност в Сирия, но също така и Реджеп Ердоган, който реално постигна целите си без да продължи военната интервенция, която беше изключително силно критикувана в цял свят. Видяхме, че Турция остана изолирана, подкрепиха я само Хамас и Катар. Личното ми мнение винаги е било, че основният инструмент е вътрешнополитическата причина, за атаката в Сирия. Поражението, което Ердоган претърпя на местните избори в големите градове в Турция, особено в Истанбул бе отчасти заличено от тази операция. Ердоган чрез нея си вдигна рейтинга, който буквално в средата на тази година беше паднал с около 10%. Вдигна рейтинга и на неговата управляваща партия. Опозицията го следва, тя е тази, която му диша в гърба. И това е негов много силен вътрешен ход по отношение на президентските избори, макар и те да са след четири години. Турският избирател е много чувствителен на тази тема.

Кой губи от договорката в Сочи

Губят естествено кюрдите, които ясно казаха, че не признават това споразумение, дори го определят като против законите и международното право. Самата шефка на кюрдската администрация - председателката на Изпълнителната комисия на Сирийския демократичен съвет /своеобразна министър-председателка/ Илхам Ахмед е във Вашингтон. На снимката тя е със сенатора - демократ Крис ван Холън, който заедно с колегата си републиканец Линдзи Грейям поискаха в зоната за сигурност в Северна Сирия да бъдат изпратени международни войски и да бъдат наложени строги санкции на Турция. И това, което те искат от американците да наложат зона забранена за полети, което само показва, че кюрдите не са се отказали да не се съобразят с това, което е подписано в Сочи, тъй като те реално не присъстват там.

Снимка: Фейсбук

Това което виждаме е един етап на относително спокойствие от уреждането на сирийската криза, дали той ще продължи, ще видим. Реално полевите престрелки, те не са прекратявали.

Т.е имаме голямо примирие, като кюрдите са изпълнили американо-турското споразумение те са се оттеглили в зоната между Тел Абияд и Рас ал Айн. Като трябва да започнат да се оттеглят и останалите зони.

Какво ще следва от тук насетне

Има детайли, които не са уточнени нито в едното споразумение, нито в другото. Интерпретацията на взаимоотношенията по места, считам че режима и кюрдската администрация ще бъдат основните, които ще определят детайлите. Личното ми мнение е, че тази администрация ще си остане в регионите по местата, където кюрдите са мнозинство. Там, където те са малцинство, вероятно племена и всякакви външни елементи ще искат да има промяна.

Що се отнася до плановете на Ердоган за настаняването на тези 2 милиона сирийски бежанци, един милион, след това още един милион, поне на този етап ми се струва нереално, тъй като става въпрос за огромни суми в милиарди, чийто спонсори той счита, че трябва да бъдат ЕС и богатите страни от Персийския залив, като на първо място това е  Саудитска Арабия.  

Това е един голям урок за Европа, която малко със закъснение Хайкомас и министъра на отбраната на Германия Крамп Каренбауер предлагат да има европейско становище и на следващото заседание, което ще бъде утре на европейския парламент ще бъде една от точките, които ще дискутират. Какво показва това споразумение, че Европа, която инкасира бежанската вълна, тероризма на Ислямска държава на своя територия, е вън от решаването на тази кризисна ситуация. Това за мен не е естествено. Европа много бързо, много ясно трябва да ускори процеса за формиране на собствен институционален сектор, който да има отношение към сигурността на нашия континент, на ЕС  във връзка с такива кризисни ситуации, които са в непосредствена близост до нашия европейски континент, заяви в заключение Чуков.

Ето за какво се договориха вчера Турция и Русия:

  1. Подкрепят политическото и географското единство на Сирия, както и гарантирането на турската национална сигурност.
  2. Борба с тероризма във всичките му форми и сепаратистки организации в Сирия.
  3. Поддържане на статуквото между Рас ал айн и Тел Абиад на дълбочина 32 км в рамките на операцията "Извор на мира".
  4. Подкрепят Споразумението от Адана, а Русия (без да се споменава Турция) ще улесни прилагането на споразумението в светлината на настоящите обстоятелства.
  5. Отстраняването на "Кюрдските сили за защита" (така е изписано името на прокюрдските "Части за народна защита") от сирийската територия, която е по протежение на турско-сирийската граница и която се намира извън зоната на "Извор на мира" и е в дълбочина от 30 км. Това ще направят руски военнослужещи и сирийски гранични войски. Операцията по извеждането ще започне в 12.00, в сряда, 23 октомври и завършва след 150 часа. В същото време съвместни руско-турски части ще патрулират в районите, западно и източно от зоната на операция "Извор на мира", с изключение на града (а не на района) на Камишли, в дълбочина от 10 км.
  6. Премахване на "терористичните" елементи (т.е. кюрдите) от Манбиж и Тал Рифаат, заедно с оръжията си.
  7. Страните предприемат необходимите мерки, за да предотвратят проникването на "терористи" (без да посочват от къде ще дойдат).
  8. Съвместни действия за улесняването на безопасното и доброволно връщане на бежанците.
  9. Създаване на механизъм за наблюдение и надзор, който да гарантира прилагането на това споразумение.
  10. Участниците в процеса в Астана подкрепят усилията за намиране на политическо решение в Сирия и подкрепят задачите на комисията за изготвянето на конституцията.

Според представител на прокюрдските Сирийски демократични сили, който определи споразумението като акт "извън законите и международното право" новите зони на влияние в Сирия са изобразени на следната карта. Той заявява, че СДС не са упълномощавали Русия да ги представлява.

Снимка: Фейсбук

.