За Конституционния съд, особените мнения като "апел към интелигентността на бъдещия ден" и още нещо

За решение № 3/2003

Снимка: БТА

За Конституционния съд, особените мнения като "апел към интелигентността на бъдещия ден" и още нещо

За решение № 3/2003

08:48 | 3 август 2024 | Автор: Екатерина Баксанова*, правен експерт в Института за пазарна икономика 1 1163 Снимка: БТА

В решението си от миналия петък (решение №13/2024) Конституционният съд (КС) се е позовал 14 пъти на прословутото тълкувателно решение №3/2003 (к.д. №22/2002 г.). Достатъчно хора припомниха контекста, в който това решение е взето, а именно, че то възпроизвежда искането на тогавашния главен прокурор Никола Филчев, според което тълкуването на "форма на държавно управление" трябва да е разширително*. Добре е обаче да се припомни и друго - особеното мнение на съдията Румен Янков по същото дело:

"Независимо от това искането като цяло е недопустимо. (...) В крайна сметка с питането се цели да бъде постигната една импликация - ако "се премахва или премества конституционно установен държавен орган от една в друга институция", какво ще се получи? Но условието "преместване", "закриване" на органите към времето на питането не е осъществено! И в това е проблемът.

Ако съдът тълкува сега, последицата ще е очевидна - да внушава как и в какъв състав да действа Народното събрание, ако реши да извърши промени в Конституцията. Но подобен род тълкуване подменя кардинално стойностите - въпросите да се решават не от гласуването в тъмната стая и там от пряко легитимираните да законодателстват, а от конституционна юрисдикция, която да определя априори правилата им за поведение. Оказва се така, че Конституционният съд в ролята на оракул раздава политически индулгенции и запазва статукво."

Другото особено мнение по същото дело е на съдия Пенка Томчева, която твърди, че промени в конституционно определените органи и институции по никакъв начин не могат да доведат до автоматична промяна във формата на държавно устройство и на държавно управление без промяна в чл.1 и чл.2 от Конституцията.

Съставът на КС, постановил Решение №3/2003 г. пристава на главния прокурор и не прекратява делото, макар основание за това да е налично, тъй като не са налице конституционни изменения, които да бъдат тълкувани. Така заради подробните мотиви на Решение №3/2003 на практика 10 съдии влияят и диктуват (към тогавашния момент, а очевидно и за в бъдеще) на пряко избрани от гражданите народни представители как следва да се извършват политики и как това да се облече в норми. Подобно виждане обаче внася безпорядък в демократичните ценности. Не само защото конституционен съд предварително определя правилата на поведение на имащите политическа власт и процедурния ред, който НС трябва да следва (ОНС или ВНС), но и защото конституционните съдии не носят и не могат да носят политическа отговорност за това. За съжаление, с решението от миналата седмица мнозинството от настоящия състав на КС обръща внимание, че всяко НС трябва да се ръководи от тези "изведени измерения", когато пристъпва към конституционни промени.

За особените мнения

Съвсем валиден е въпросът какво значение имат особените мнения при положение, че доминиращото мнозинство вече се е произнесло по отправеното искане и резултатът е ясен. Ако отправим поглед отвъд родния контекст, ще видим, че понякога те могат да бъдат хелиографско копие на това как даден обществен въпрос би могъл да се развие в бъдеще. Или както казва съдията от Върховния съд на САЩ Рут Бейдър Гинсбърг в статията си "Ролята на особените мнения": "Описвайки влиянието на особените мнения извън съда, председателят на Върховния съд Хюс казва: "Особеното мнение в съд от последна инстанция е апел... към интелигентността на бъдещия ден, когато едно следващо решение е възможно да поправи грешката, за която несъгласният съдия е убеден, че е допусната, защото съдът е бил подведен."

"Особените мнения от този вид, както съдия Скалиа правилно е отбелязал, "увеличават, а не намаляват престижа на Съда." Той обяснява, че "когато историята показва, че едно от решенията на Съда е било наистина ужасяваща грешка, успокояващо е... като погледнем назад, да видим, че поне един от върховните съдии ясно е предвидил опасността и е изразил, най-често красноречиво, своите опасения."

Според Гинсбърг ползата от тях може да бъде:

вътрешноинституционална - те могат да предизвикат автора на решението на мнозинството да прецизира и усъвършенства първоначално разпространения проект;
обществена - такива, които целят да привличат непосредственото общественото внимание и така могат да предизвикат законодателна промяна.

"Брандейс (...) е осъзнал, че...произволните особени мнения...отслабват институционалното влияние на Съда и по този начин осакатяват фундаменталната му задача. Особените мнения... трябва да се пазят за най-важните въпроси, иначе Съдът би изглеждал нерешителен и свадлив.... Да се откажеш от някои [от собствените си] особени мнения е върховен пример за саможертвата [на Брандейс] в името на силата и последователността на Съда. И той е получил своята награда - неговите изстрели са били още по-тежки, защото той е подбирал своите битки."

КС не е свещена крава

Друга роля, която особените мнения могат да имат е разобличителна. Когато мнозинството превишава правомощията си, отделни членове на състава могат да бъдат здравият разум, който показва, че конституционният или върховният съд на която и да е държава не е свещена крава. Избраните да правораздават там съдии могат да концентрират прекалено много мощ. Мощ, която не може да бъде възпряна чрез взаимен контрол, и заради което се стига до:

нежеланата ситуация върховен/конституционен съд да е квазизаконодател, подобно на положението у нас що се отнася до решение №3/2003.

В тази връзка към по-горния цитат на покойния съдия Румен Янков може да се добави и това, че прекалената власт, съсредоточена в съдии, може "да крие риск от тирания (съдиите са несменяеми, с различна политическа нагласа, избрани по окултен за широкото общество начин и не носят политическа отговорност)" - особено мнение на Янков по решение №8 от 2005 г. Заслужава внимание и становището на съдия Белазелков по петъчното решение на съда:

"Отклонения от този създаден по абстрактни съображения модел [с КРБ от 1991 г.] са необходими и неизбежни, колкото и съвършен да е изглеждал той, тъй като единствено неговото прилагане в обществената практика може да покаже пригодността му да гарантира правата на човека...(...) Сравняването на всяка промяна с тази уредба и измерването на степента на отклонението е непродуктивно, тъй като всичко ново съставлява някаква (голяма, малка, съществена или несъществена) "промяна във формата на държавно устройство" или във "формата на държавно управление", защото същественото съдържание на Конституцията е уредбата на такова държавно устройство и държавно управление, които благоприятстват в най-голяма степен свободното развитие на личността.

нарушаване в такава степен на вече съществуващи правила, че да се внесе сериозно сътресение в демократичното управление чрез дебалансиране на властите.

Подобно развитие има в САЩ, където мнозинството от Върховния (ВС) съд в делото 23-939 Тръмп с/у САЩ на практика създаде опасен прецедент, по силата на който президентът на страната стои дори над наказателния закон. На този фон особените мнения на съдия Сотомайор и на съдия Джаксън изпъкват още по-силно:

"Оставете президента да нарушава закона, оставете го да използва изкушенията на властта за лична изгода, да използва правомощията си злонамерено. Защото, ако един ден трябва да носи отговорност за нарушаване на закона, той може да не е толкова смел и безстрашен, колкото на нас ни се иска бъде. Това е посланието на мнозинството днес.

Дори ако тези кошмарни сценарии никога не се разиграят, а аз се моля това никога да не се случи, вредата е нанесена. Отношенията между президента и хората, на които той служи, се промениха безвъзвратно. При всяко използване на правомощията си, президентът вече е цар над закона.

Едностранчивата фиксация на мнозинството съдии върху необходимостта на президентът от смелост и оперативност игнорира противостоящата нужда от отговорност и възпиране. (...)

Никога в историята на нашата република президент не е имал причина да вярва, че ще има имунитет срещу наказателно преследване, ако, като е използва правомощията си, е нарушил наказателния закон. Гледайки напред, обаче, всички бивши президенти ще бъдат защитени от подобен имунитет. Ако президент злоупотреби с власт за лична изгода, наказателният закон, който останалите от нас трябва да спазват, няма да служи като предпазна мярка.

Подписвам особено мнение със страх за нашата демокрация." (съдия Сотомайор)

"Накратко, Америка традиционно разчита на закона, за да държи своите президенти отговорни. От днес обаче, американците трябва да разчитат на съдилищата, за да определят кога (ако въобще) наказателните закони, които техните народни представители са приели, за да насърчат и гарантират индивидуалната и колективната сигурност, ще действат като възпираща мярка към действие или реакция на президента. Преди саморегулиращо се, върховенството на правото сега се превръща във върховенство на съдиите, като съдилищата се произнасят кои престъпления, извършени от президент, трябва да бъдат отменени и кои могат да бъдат възприети като непозволени. Така че, в крайна сметка, самият Върховен съд ще реши дали законът ще бъде някаква бариера за каквато и да е престъпност, извършена от Овалния кабинет в бъдеще. Потенциалът за нанасянето на огромна вреда на американските институции и самите американци е очевиден."

Вместо заключение

Гласът на особените мнения на малцинството съдии във ВС на САЩ обаче е чут. Администрацията на президента Байдън предложи реформа на ВС и Конституцията, чрез която да се гарантира, че президентската власт е ограничена, а не абсолютна, а върховните съдии имат ограничен мандат и следват етичен кодекс. Желание за реформа на Федералния конституционен съд има и в Германия - постигнат е консенсус за това от всички партии без AfD с цел създаване на повече гаранции срещу политическо овладяването на съда, особено от крайно десни политици.

Как ще завършат тези реформи е неясно. Ясно е обаче, че има държави, в които демократични рефлекси съществуват и ако дадена власт или група от хора, акумулира твърде много мощ, ще има реакция. У нас дали подобни рефлекси не са развити или пък са атрофирали е спекулация, но липсата им е видима. Слепотата на конституционния ни съд за влиянието на главния прокурор е непонятна, а витиеватите аргументи изглеждат по-скоро като оправдание.

* Т.е. не се определя единствено от характера на държавата като парламентарна или президентска република или монархия, а включва и съществуването, мястото в съответната власт, условията, начина на формиране и мандатите на системата от висши държавни институции (НС, президент, МС, КС, ВКС, ВАС, прокуратура, следствие, ВСС). Към това се числели и възложените от КРБ на тези институции дейности и правомощия, "доколко с изменението им се нарушава баланса между тях при съблюдаване на основните принципи, върху които е изградена държавата - народен суверенитет, върховенството на основния закон, политически плурализъм, разделението на властите, правовата държава и независимостта на съдебната власт.

*Екатерина Баксанова е част от Правната програма на ИПИ от началото на 2019 г., където продължава да развива и надгражда дългогодишния си опит в областта на устройството и организацията на съдебната власт и нейната независимост. Автор е на публикации в български и международни издания в областта на съдебната независимост, фунционирането на съдебната власт, възстановителното правосъдие и др. Работила е както в неправителствения сектор, така и в международни организации (ООН).

Завършила е Право в СУ "Св. Климент Охридски" и има магистратура от Чикагския университет Лойола (Rule of Law for Development). Основател и член на управителния/редакторския екип на студентския журнал PROLAW® (2011 - 2012).

Материалът може да се прочете ТУК >>

ИЗБРАНО