Всички чакат "пълна ярост" срещу Израел. Но гневът е риск, който Иран не може да си позволи

22:34 | 11 април 2024 | Автор : Стоян Гогов 85 35733 Снимка: iStock by Getty Images

В началото на този месец консулството на Иран в Сирия бе унищожено с ракетен удар. При атаката бяха убити генерал Мохамед Реза Захеди, ръководител елитните сили "Кудс", неговият заместник - генерал Мохамед Хадж Рахими и още 5-има висши офицери. Техеран обяви, че зад атаката стои Израел и обеща "суров отговор".

Ивицата Газа

"Злият ционистки режим ще бъде наказан от ръцете на нашите смели мъже. Ще ги накараме да съжаляват за това, а и за останалите си престъпления", каза върховният лидер аятолах Али Хаменей в изявление, публикувано на официалния му уебсайт на 2 април. В същия ден президентът Ебрахим Раиси подчерта, че действията на Израел няма да останат без отговор.

Веднага започнаха спекулации, че Иран ще атакува с балистични ракети цели в Израел.

В последните дни се наблюдава засилена активност на американските военновъздушни сили в Близкия Изток, като до базата Ал Удейд в Катар вече са направени няколко необичайни полета.

Израел отрече да стои зад атаката в Сирия, но започна подготовка, за подобряване на своята защита. Тел Авив е активизира GPS заглушители против балистични ракети и е мобилизирал някои свои части в северно направление. Луфтханза спря международните полети до Иран от съображения за сигурност.

САЩ твърдят, че разполагат със сигурни данни за планиран ответен удар. Силите на Вашингтон в региона са приведени в по-висока степен на бойна готовност. На фона на тези новини, мнозина анализатори очакват сериозна ескалация в Близкия Изток.

"Иран няма друг избор, освен да атакува Израел. С всички сили на Съпротивата. Тази война ще бъде започната от шиитите, но в един момент няма как да не стане война на всички мюсюлмани. Трябва да вземем предвид времето: Байдън изобщо не го иска, тъй като негов приоритет са изборите и подкрепата за Украйна срещу руснаците, но Тръмп, от друга страна, не го е грижа за руснаците, а Израел му е скъп. Следователно Техеран има всички основания да започне война с Израел възможно най-скоро. При Байдън и преди Тръмп. САЩ и НАТО определено ще се намесят, но с голямо нежелание. Междувременно руснаците ще превземат Киев и ще укрепят драматично антизападния полюс. Точно там ще влезе Тръмп или ще избухне гражданска война в САЩ. И светът вече ще бъде необратимо многополюсен", прогнозира Александър Дугин.

Виж още Десетки загинаха при израелски въздушни удари в Сирия

Противно на очакванията, историята показва, че режимът в Техеран винаги е бил много умерен в своите "отмъщения".

Ето няколко причини защо ескалацията не е в полза на Иран:

От началото на конфликта между Хамас и Израел регионалният баланс в Близкия Изток се изместил в полза на Иран и в ущърб на Израел.

Ако преди 7 октомври 2023 година конфликтът между Израел и Иран се водеше основно на територията на Сирия - далеч от границите на Израел, то днес ситуацията е съвсем различна.

От над 6 месеца Тел Авив е изправен пред тежка война в ивицата Газа. В резултат на кръвопролитните сражения загинаха десетки хиляди цивилни палестинци. Макар това да не донесе санкции за Израел, международният отзвук бе достатъчно голям. В резултат на войната Турция обяви, че прекъсва икономическите си взаимоотношения с Израел, а Йемен взе под прицел всеки кораб в Червено море, свързан дори минимално с Тел Авив.

Израел е и под постоянна заплаха от отварянето на втори фронт срещу Хизбула - групировка, която е много по-тежко въоръжена и добре обучена от силите на Хамас.

Виж още 5 причини защо Иран и "Хизбула" биха се въздържали от ескалация на конфликта с Израел

Същевременно позициите на Иран в региона са се подобрили.

Мнозина виждат в страната защитник на Палестина и на онеправданите мюсюлмани. Саудитска Арабия е нормализирала отношенията си с Техеран и е изоставила предишната политика на "студена война" с ислямската република.

Ако Иран атакува директно Израел, тези постижения ще останат в миналото. На практика режимът ще извърши агресия срещу друга страна, а ответният военен удар е гарантиран. Войната ще се прехвърли на иранска територия.

Така стигаме до следващата основна причина за въздържане от ескалиращи действия.

Силите на Иран и Израел не са равни. Техеран нито е технологично конкурентен на Тел Авив по отношение на бойните системи, нито може да разчита на директната военна подкрепа на мощен съюзник.

Иран осъзнава възможните последици от влизането в пряк конфликт с Израел и прерастването му в пълномащабна война.

"Ако Техеран отговори директно, международната общност ще бъде склонна да осъди Иран. Това осъждане може да влоши изолацията на Техеран и да усложни преследването му на регионални цели", гласи анализ на Атлантическия съвет.

Вътрешната обстановка в Иран се характеризира с разпространено социално и политическо недоволство. Тези предизвикателства ограничават капацитета на режима да приоритизира въпросите на външната политика.

Не на последно място, разузнаването на Израел е много по-добро от това на Иран. Тук говорим както за наличните апарати в космоса, така и за изградените агентурни мрежи.

Опитът от миналото сочи, че Иран изпитва затруднения в организирането на атаки срещу цели на Израел в други страни. Това се доказва от неуспешните атентати в Индия, Грузия и Тайланд през 2012 г., които не само не успяха да постигнат очакваните резултати, но и принизиха Техеран до спонсор на международния тероризъм.

Така стигаме до още една много важна причина, свързана с миналото.

В началото на 2020 година Доналд Тръмп нареди командващия силите Кудс, генерал Касем Солеймани, да бъде ликвидиран. Солеймани имаше статут на национален герой. В ранните часове на 3 януари 2020 г. той бе ликвидиран с ракетен удар от американски дрон, който го убива в колата му близо до Международно летище Багдад.

Тогава последва серия от официални заплахи за отмъщение към САЩ. За "главата на Доналд Тръмп" дори бе предложена парична награда. Отговорът бе несъразмерно обран.

Техеран отговори, като изстреля балистични ракети по бази на американската армия в Ирак. Казармите се оказаха предварително изпразнени и не загина дори един американски войник. Липсата на последваща реакция от страна на САЩ позволи да се спекулира, че "отмъщението" може да е било договорено.

Това не попречи на пропагандата в Техеран да представи атаката не само като смъртоносна, но и като голям удар по влиянието на САЩ в региона.

В по-далечното минало Иран дори не е отговарял на подобни атаки, защото политическият елит е осъзнавал колко по-тежки биха били последствията.

През 1988 година военновъздушните сили на САЩ погрешка свалят ирански пътнически самолет. Загиват всичките 290 пасажери. Това става в период на изключително обтягане на отношенията между Техеран и Вашингтон. Правителството на САЩ се извинява, но Иран твърди, че атаката е била умишлена. Въпреки изострената риторика от Техеран, "отмъщение" липсва.

Геополитическите действия на Иран следват своя рационална логика и съобразени с международните фактори. Противно на заявлението на Дугин, което може да цели и умишлена провокация, влизането на Иран в остър регионален конфликт би било пагубно за Русия.

Москва разчита изключително много на военната индустрия на Иран, като превърна дроновете "Шахид" в своето най-често ползвано оръжие за атаки по украински цели в дълбочина.

Доброто им представяне в конфликта генерира допълнителен интерес към тях от страни в Африка, Азия и Южна Америка. Сделките носят съществени печалби на иранския военнопромишлен комплекс.

Ако Иран атакува цели в Израел, ще последва ответен отговор. Той ще бъде насочен основно срещу военнопромишления комплекс на страната. Техеран ще изгуби способност да произвежда дронове за международния пазар, което допълнително ще ощети бюджета на страната.

Русия не е единствената, която може да загуби от ескалацията в Близкия Изток. Приблизително 90% от износа на суров петрол на Иран отива в Китай. Поне така изглеждат данните за 2023 г. на европейската фирма за анализи Kpler, цитирани от Nikkei.

Техеран захранва икономиката на Китай с над 1 милиона барела петрол дневно. Освен това те се купуват не с долари, а в юани.

При пряка война с участието на Иран, неговите рафинерии и петролни кладенци са почти сигурна цел. Това би могло да причини сериозни главоболия за китайската икономика. Пекин би направил всичко, за да не допусне подобен развой.

Така стигаме до най-важния въпрос - какво би могъл да спечели Иран с директна атака срещу Израел?

Теоретично - нищо. Тя би превърнала Тел Авив в жертва на агресия и отново би усилила международна подкрепа към Израел. Последвалият ответен удар ще струва скъпо за икономиката и военния потенциал на Техеран. Възможна е дори намесата на САЩ.

Основните съюзници на Иран биха понесли съществени загуби от подобен развой на събитията.

Всичко това не изключва възможността за отговор, включително и той да бъде наистина непропорционално жесток и на практика контрапродуктивен за Иран.

Иран не може да си позволи да не отговори, защото в противен случай би демонстрирал слабост. Това би била покана за още ненаказани удари по знакови за режима лица. От това би последвало отслабване на влиянието в региона и намаляването на поддръжниците на режима във вътрешен план. Според някои изследователите прекалената "мекушавост" може да се разглежда като смъртна присъда за всеки авторитарен режим.

Отмъщението за удара по консулството в Сирия е почти гарантирано, но е доста по-вероятно то да бъде реализирано чрез прокси групи в региона, за да може Иран да избяга от директна отговорност.

От територията на Сирия, Ирак, Йемен или Ливан може да бъдат изстреляни дронове и ракети по цели в Израел, а Техеран да заеме удобна поза, в която няма да носи пряка отговорност.

ИЗБРАНО