01:20 | 29.04.24

17-11-2017 20-11-2018

5 причини защо Иран и "Хизбула" биха се въздържали от ескалация на конфликта с Израел

И една защо това може да се случи

17:35 | 4 ноември 2023 | Автор : Стоян Гогов 104 16455 Снимка: Скрийншот/Телеграм

Противно на очакванията, Хасан Насрала не обяви война на Израел в своята реч, посветена на случващото се в Газа. Ако анализираме цялото му изявление, извън гръмките фрази, ще открием, че лидерът на "Хизбула" заема изчаквателна позиция.

Избрано

"Нашата отговорност е да спрем войната срещу Газа и "Хамас" да победи... Ако Израел бомбардира нашите цивилни, ние ще бомбардираме техните цивилни, как ще действат те ще определи как ще действаме ние", заяви Насрала.

Мнозина очакваха и продължават да очакват "Хизбула" да отвори нов фронт срещу Израел на север. Ислямската организация официално е призната за най-силната недържавна армия в света. Тя има 100 000 бойци, хиляди ветерани и модерна техника. "Хизбула" има балистични ракети, ракетна артилерия и модерни ирански дронове. Намесата на цялата тази сила в конфликта между Израел и "Хамас" ще запали фитила на войната в целия Близък Изток.

Израел, Иран, "Хизбула" и останалите държави в региона нямат интерес от ескалация. Заплахата за ответни удари спрямо развоя на събитията в Газа със сигурност цели да ослаби желанието на Израел за окупация на анклава. Но дори и това да се случи, то не е сигурно, че заплахите ще бъдат реализирани спрямо най-апокалиптичните очаквания.

Има поне 5 причини "Хизбула" да не предприеме ескалираща намеса, а да се ограничи до спорадични сблъсъци с израелските сили по границата.

Иран влияе на ливанската организация "Хизбула"

Снимка: iStock by Getty Images

1. Иран ще загуби ключов лост за влияние в региона

Колкото и неочаквано да звучи, но най-големият аргумент срещу ескалацията и мащабната намеса на "Хизбула" в конфликта между Израел и Газа идва от Иран. Ситуацията е сходна с шаха.

Докато "Хизбула" съществува, Израел ще е под постоянна заплаха от масивни ракетни удари. 100-хилядите войника на организацията, нейните дронове и модерни тактики са съществена сила на възпиране. През последното десетилетие те са една от основните спирачки пред предприемането на въздушна атака по ядрените центрове на Иран. Благодарение на "Хизбула", Техеран може да предприеме твърде тежък ответен удар.

Ако "Хизбула" се намеси с огромната си сила в конфликта между Израел и Палестина, тя ще "отблокира" силите на Израел и САЩ срещу Иран.

Подобна намеса, която няма как да мине без масивни ракетни удари, ще даде силен аргумент за атака срещу основния спонсор на "Хизбула" - Иран. Според данни на западните разузнавания всяка година Техеран финансира организацията със 700 милиона долара.

Може да сравним това с ход в шаха, при който офицерът на черните заплашва царицата на белите, но ако я вземе, черният цар би попаднал в тежка шахова ситуация. В този случай изчаквателната позиция е най-логична.

Отвъд имиджа си лидерът на "Хизбула" е доста премерен стратег

Снимка: AP/БТА

2. Обществото в Ливан е разпокъсано, а властта на "Хизбула" не е безгранична

В продължение на около 15 години Ливан е арена на междурелигиозни сблъсъци, прераснали в гражданска война и довели до пряката намеса на САЩ и Израел. Ливан е разделен в религиозно отношение - 28% са сунити, 28% са шиити, 40% са християни, а 4% са други. Християните също не са еднородни - маронити католици и православни. Освен религиозно, страната е разделена и етнически. Всички тези групи са разпръснати разнородно по цялата територия на страната. Площта на Ливан е сравнима с общия размер на областите Благоевград и Кюстендил. Населението обаче е само с 1 милион по-малко от това на България.

Макар "Хизбула" да е най-силната военна организация в страната, а мнозина да я наричат държава в държавата, тя не се радва на подкрепа от всички ливанци.

Ако "Хизбула" обяви директна война на Израел, е почти гарантирано, че това ще счупи крехкия сектариански баланс в Ливан. Резултатът би била нова гражданска война в малката страна.

Репутацията на шиитската организация "Хизбула" се разраства положително сред други вероизповедания след 2000 година, когато Израел напуска Ливан. Престижът им се вдига и след като успяват да отблъснат военното нахлуване на Израел от 2006 година. През последните години обаче се наблюдава спад в доверието към "Хизбула". Причината е тежката икономическа криза в Ливан, започнала още през 2019 г.

Макар и слаба, централната власт в Ливан не е за подценяване. Особено когато армията на страната наброява 72 000 войника. Ако Израел се сдобие със северен фронт, благодарение на "Хизбула", организацията също ще се сдобие с втори фронт.

Американските самолетоносачи целят възпирането на Иран

Снимка: БТА/АР

3. Силата на САЩ. Интересите на Китай и Русия

Ако войната в Близкия изток ескалира по вина на Иран и "Хизбула", това би накарало САЩ да предприемат така желаните от Израел въздушни удари срещу Ислямската република и нейното прокси в региона. Вашингтон вече е струпал внушителна сила. Тук влизат не само двата самолетоносача, бойни и десантни кораби, но и останалите въздушни бази в Близкия изток.

Както казахме по-горе, тази сила би мога да се ползва не само срещу "Хизбула", но и срещу Иран.

САЩ нямат никакво желание да бъдат въвлечени в тежка война в Близкия изток. Това е причината те да обезкуражават Израел от провеждането на мащабна кампания в Газа. Силата им в региона гарантира, че останалите страни биха се замислили от допълнителни провокации към Израел.

Русия и Китай може би също нямат интерес от пряката намеса на Техеран в конфликта. Китай купува значителни количества петрол от Иран, а Русия е клиент на оръжейната промишленост на страната. Нито една от двете свръхсили не би имала интерес приоритет за Иран да намали износа заради ескалация на проблема със собствената си сигурност.

Влизането на Иран в явна конфронтация с Израел би повлияло зле на китайската икономика, която според някои анализатори не е в най-доброто си здраве. Причината е, че цената на петрола ще се "изстреля до небесата", а доставките за азиатския гигант със сигурност ще намалеят. Ескалацията би поставила прът и в колелото на военните планове на Москва в Украйна.

Египет не може да позволи обезлюдяването на Газа

Снимка: БТА/AП

4. Пасивната позиция на арабските държави

Египет, Йордания и дори Сирия избягват активна позиция в конфликта. Всички те се ограничават със символични изказвания.

Сирия, чиито две летища бяха ударени от израелски ракети преди седмица, е повече от пасивна. Тя не може да си позволи да участва в нова война, докато гражданския конфликт в страната се разгаря с нова сила.

Дори лидерите на палестинското движение "Фатах" от Западния бряг имат интерес "Хамас" да бъде заличен, а ескалацията на напрежението да се ограничи в Газа.

Йордания и Египет категорично отказват да приемат бежанци от Газа, защото това сериозно би дестабилизирало властта там. В техен интерес е конфликтът да деескалира, а не да се разрасне.

Йордания вече има най-големия брой палестински бежанци. През 2021 г. местният политик Джавад Анани изчислява, че приблизително 50% от населението на Йордания има палестински корени от Западния бряг. Приемането на ново количество бежанци би преобърнало съотношението на популацията и ще е заплаха за властта на краля.

Приемането на палестинци от страна на Египет би се разтълкувало като помощ към Израел. Отварянето на границата с Газа би било най-големия подарък, който Египет може да направи за Израел. На практика то ще помогне за обезлюдяването на анклава. Тогава окупацията на Израел би могла да премине към колонизация и анексация на Газа. През 1999 година в териториалните води на ивицата бе открито голямо газово находище. Това прави територията на анклава една идея "по-апетитна".

Отварянето на границите с Газа би могло да запали вълна от протести срещу все по-едноличната власт на президента Сиси.

Всъщност, нито една от арабските държави не вижда ескалацията на конфликта като част от интересите си. Причината е, че това би рикоширало обратно към тях.

Ако предположим, че войната се разпали значително, то можем да очакваме много доброволци от целия арабски свят. Когато конфликтът приключи, те ще се върнат по родните си места с боен опит и влияние. Това е рецепта за размирици и елитите в региона го знаят.

Военната кампания на Израел в Газа вече е придружена с много невинни жертви сред палестинците. Това удря по репутацията на страната

Снимка: AP/БТА

5. "Хизбула" са обиграни в информационната война, а ситуацията е от полза за "Хамас"

"Хизбула" е организация с много голям боен опит, датиращ от началото на 80-те години на миналия век. В годините групировката е разбрала значението на информационната война.

"Хизбула" има радио, телевизионни канали, страници в социалните мрежи и съществено онлайн присъствие. Лидерите на групировката знаят, че винаги е по-добре да са в позицията на "жертва", а не на "агресор". В този контекст, заемането на реактивна позиция, която няма да задава тона в конфликта, е повече от логично.

Можем да кажем, че Иран провежда психологическа операция срещу Израел. Пример за това е ескалиращата реторика, провеждането на мащабни военни учения, активизирането на бунтовниците в Йемен и ангажиментът на "Хизбула". Резултатът от тази кампания е успешен.

Израел изпраща огромно количество армия и техника по северната си граница. Силите на страната не могат да бъдат изцяло в Газа и вече са разпокъсани. Много е вероятно основната бойна група да е съсредоточена именно на север.

Израелските стратези са предпазливи и не искат да предизвикат сериозен отговор от Иран и "Хизбула", казва Райън Бол, старши анализатор за Близкия изток и Северна Африка, пред CNBC.

Ангажирането на военната сила на Израел в северно направление е може би най-голямата подкрепа, която "Хизбула" може да окаже на "Хамас". Това допълнително затруднява провеждането на мащабна и успешна инвазия в Газа. Протакането на конфликта удря по репутацията на Израел като военна сила и създава риск от изобразяването на страната като замесена в етническо прочистване.

Логиката показва, че е по-вероятно конфликтът да не ескалира драматично спрямо сегашната си фаза. Иран и "Хизбула" имат повече за губене, отколкото за спечелване. Въпреки това, подобна бе и ситуацията преди 24 февруари 2022 година. Тогава анализаторите също не очакваха Москва да предприеме военната си инвазия.

"Хизбула" твърди, че Израел никога не е бил толкова слаб

Снимка: БТА/AП

Какво би накарало Иран и "Хизбула" да действат?

На първо място не знаем нищо за реалната икономическа ситуация в Иран. От над десетилетие режимът е под различни видове санкции, спъващи икономическото развитие на страната. Техеран често се сблъсква и със спорадични протести - Зелената революция от 2009 година, промонархически бунт през 2016-а, бунт срещу увеличението на цената на бензина от 2019-а и размирици, започнали след смъртта на Махса Амини. Всъщност, всяка година от 2016 г. насам в Иран избухват протести.

Започването на война срещу външен враг с цел сплотяване на народа и успокояване на вътрешнополитическата ситуация е тактика на хилядолетия. Ако икономическата обстановка е твърде лоша, този ход би могъл да се рационализира от някои хардлайнери в Иран. Ако изненадващо за всички Иран обяви, че притежава ядрено оръжие, то това би позволило изразходване на сдържащия потенциал на "Хизбула".

"Хизбула" също може да има интерес от ескалация. В техния случай това ще е свързано по-скоро с репутацията им. Неслучайно Хасан Насрала каза, че следващият ход на организацията зависи от това какво ще се случи в Газа.

Ако Израел проведе бърза и успешна операция и окупира успешно целия анклав, това би било голям удар по репутацията на "Хизбула", която е стояла и бездействала. В миналото империите са рухвали, когато заплахите им са ставали празни и безплодни. Ако "Хизбула" и Иран покажат, че не могат да покажат сила, това автоматично значи, че тя е намаляла. Но дори в този случаи е по-вероятно ескалацията от страна на ислямската република и нейното прокси в региона да бъде ограничена.

От някаква гледна точка Русия и Китай също биха имали интерес от ескалация. Ангажирането на Вашингтон в Близкия изток би могло да е изтощително за военния бюджет на Пентагона, особено ако то трябва да се съчетае с помощи за Украйна и Тайван.

Ефектът от запалването на региона обаче ще е твърде тежък за икономиката на Пекин. Подобен развой може да повиши вероятността от Трета световна война над предела, желан от всички замесени играчи. И отново - загубите при подобен сценарий ще надхвърлят всякакви възможни ползи.