Възможно и неразумно

Можеше да не стигнем дотук, ако Законът за изменение и допълнение на Конституцията не беше гласуван между отделните четения само за седмица

11:57 | 3 февруари 2024 | Автор: Иван Брегов*, ръководител правна програма в ИПИ 26 4772 Снимка: БТА

През последните дни сензационно прозвучава възраждането на две мъртви правни фигури - Пленумът на Висшия съдебен съвет и надзорът за законност, упражняван от главния прокурор.

Последните изменения на Конституцията трансформираха общия съвет на съдии, прокурори и следователи в два отделни административни органа. Спорният въпрос за надзора за законност намери своето безспорно разрешение - беше отменен на конституционно ниво. Така широкото правомощие на държавното обвинение за намеса от името на държавата в сфери на публичния живот, нямащи нищо общо с обвинителните и разследващите функции, за кратко се връща.

Важно е да отбележим, че и двете изменения имат за цел да подпомогнат чисто административни процеси докато бъде прието изменението на Закона за съдебната власт в изпълнение на действащите конституционни текстове. Така след само няколко месеца тази законодателна поразия няма да има особено значение. А дотогава все някой на базата на законова делегация трябва да администрира бюджетните въпроси на съдилищата и прокуратурата /за детайли виж становището на ВКС тук/.

И пределно ясно е на всички, че с нормативен акт от по-ниска степен не може да бъде изменен такъв от по-висока. Със закон не можете да отмените най-висшия държавен правен акт - конституцията. Но имиджовите щети ще се помнят дълго.

Можеше ли да не се стигне дотук?

Да - ако Законът за изменение и допълнение на Конституцията на Република България не беше гласуван между отделните четения само за седмица. Тогава самата дирекция "Законодателство" в Народното събрание би имала времето да прегледа всички текстове. А да не говорим, ако бе организирано пълноценно публично обсъждане на текстовете с професионалните среди.

И тук идва другият въпрос. Дали лошата законодателна техника не издава лош държавнически манталитет, един вид реставрация на най-неприятните години на законодателстване, 2017 - 2021 г. Тогава със закон се преразглеждаха и решения на Конституционния съд и тълкувателната практика на Върховния касационен съд.

А предвидимото и непротиворечиво законодателство е именно основен белег на правовата държава - тази, която стои далеч от имитативното политическо поведение, скрито зад празни фрази като съдебна реформа, евроатлантизъм и всичко от този ред.

* Авторът д-р Иван Брегов е ръководител на Правната програма на Института за пазарна икономика от 2017 г. От 2015 г. основните интереси на заниманията му са в областта на устройството и организацията на съдебната власт. В този период е бил правен съветник на Съюза на съдиите в България, както и правен съветник на председателя на 47-ото Народно събрание. Завършил е право в СУ " Св. Климент Охридски", доктор е по философия на правото с тема на дисертационния труд "Легитимност на правния ред в посттоталитарен контекст".

Статията е публикувана в седмичния бюлетин на ИПИ >>

ИЗБРАНО