23:06 | 28.04.24

17-11-2017 20-11-2018

В сняг и студ десетки хиляди се прощават 3 дни с първия ни патриарх след Евтимий (снимки)

Негово Светейшество Кирил е първият глава на Българската православна църква след възстановяването на патриаршеския ѝ статут през 1953 г.

11:33 | 23 март 2024 | Автор : Надежда Христова 12 21388 Снимка: Църковен вестник

В нощта на 9 срещу 10 март 1943 г. стотици пловдивски евреи са събрани на площада, за да бъдат изпратени в лагерите на смъртта. Някои успяват да стигнат до дома на митрополит Кирил. Той спешно изпраща телеграма до цар Борис III с текст: "Ваше Величество, в името на Бога, горещо Ви моля за милост към евреите!". И предупреждава: "Ако изпратите евреите в лагерите, аз ще легна на релсите пред заминаващия влак".

БПЦ

Думите на духовника, който десет години по-късно ще бъде избран за първия глава на Българската православна църква след възстановяването на патриаршеския ѝ статут, са началото на съпротивата в България срещу депортирането на евреите в нацистките лагери. А десетилетия по-късно за това му дело митрополит Кирил Пловдивски ще бъде обявен за "праведник на народите".

Всички снимки ВИЖТЕ ТУК >>

"На Бога и църквата обричам аз това си дете"

Костантин Марков Константинов е обречен да служи Богу още при рождението си. Четвъртият син в седемчленното набожно православно семейство на Марко и Поликсена Константинови проплаква на 3 януари (нов стил 16 януари) 1901 година в Ючбунар - беден западен квартал на София, населен предимно с работници. Във фамилията свещеническият сан се предавал по наследство - прадядо му е бил свещеник, а дядо му - митрополит на Гора, Албания.

Между 1905 и 1910 година християните в Ючбунар често срещат малкия Константин, хванат за ръка от баща си, да влиза в църквата "Свети Николай". Съседите пък чуват Марко да казва с гордост: "Ние сме църковен род. Той носи името на свещеник в рода ни. На Бога и Църквата обричам аз това си дете".

Затова и никому не е чудно, че през 1914 година Константин вече е ученик в Духовната семинария в София, а след това става и студент по богословие в Белград.

Завръщайки се в България през есента на 1923 г., след разгрома на Септемврийското въстание, Константин е решен да стане монах. На 29 декември 1923 г., малко преди да навърши 24 години, той е постриган от Софийския митрополит Стефан в катедралния храм "Св. Неделя" в София с името Кирил.

Снимка: alef-bg.org

Като главен секретар на Синода, на 12 юли 1936 г. архимандрит Кирил е ръкоположен за епископ на Стобийска епархия, а след смъртта на митрополит Максим Пловдивски, на 12 май 1938 г. е избран за пловдивски владика.

След политическите промени на 9 септември 1944 г. много свещеници, сред които и Кирил Пловдивски, са вкарани в затвора. По този повод той пише в дневника си: "След 9 септември 1944 г. аз бях отново в затвора". Според разкази на очевидци там насила му обръснали брадата, но след няколко месеца и по молби на влиятелни евреи, за спасението на които той така активно се застъпва, е освободен.

Първойерарх на БПЦ

На 3 януари 1951 г. Светият Синод избира за свой наместник-председател Пловдивския митрополит Кирил и в продължение приблизително на 2,5 години той изпълнява най-висшата по това време църковна длъжност. От същия този ден Българската православна църква има нов устав, който провъзгласява Българската екзархия за Българска патриаршия.

На 8 май 1953 г. в София е свикан Третият църковно-народен събор, който официално утвърждава новия устав и обявява Българската църква за Патриаршия. Неговите заседания протичат при тържествена обстановка в големия салон на Българската академия на науките, като председател на събора е Кирил. Два дни по-късно съборът преминава в Патриаршески-избирателен. На 10 май 1953 г. със 104 от общо 107 гласа съборът избира Пловдивския митрополит Кирил за първи български патриарх след възстановяването на статута.

Снимка: Българска патриаршия

Актът на възстановяване на патриаршеското достойнство на Българската православна църква не е признат от Вселенската Патриаршия и от други православни църкви, но осем години по-късно това се случва в резултат на продължителни тежки преговори на патриарх Кирил с Вселенския патриарх Атинагорас.

На 17 януари 1971 г. в патриаршеската катедрала "Св. Александър Невски" в София патриарх Кирил празнува 70-годишния си юбилей.

Месец по-късно здравословното състояние на главата на Българската православна църква се влошава и в началото на март той е приет в Правителствена болница.

В сняг и студ десетки хиляди се прощават 3 дни с първия ни патриарх след Евтимий

На 7 март 1971 година камбаните на катедралния храм "Свети Александър Невски" бият траурно. В 8.20 часа в Правителствена болница патриарх Кирил Български се е преставил в Господа. Във фоайето на Светия Синод е създаден траурен кът с бюста и портрета на покойния патриарх, а на площада пред "Св. Александър Невски" започват да се събират хора.

На следващия ден - 8 март, митрополитите - Врачански Паисий, Варненски и Преславски Йосиф, Неврокопски Пимен, Ловчански Максим и Великотърновски Стефан посрещат тялото на покойния Кирил пред сградата на Светия синод.

Снимка: Църковен вестник

Архиереите отслужват панихида в параклиса на Светия Синод, а духовници започват да четат Евангелие до тялото на покойния предстоятел на Българската църква. В 19.30 часа духовниците вдигат тялото на покойния патриарх и го поставят за поклонение в Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“.

"Студено е. Виелица. Ледена киша. Сняг се сипе на едри парцали. Множество народ се тълпеше на площада. И млади и стари скърбяха. Жалост бе завладяла сърцата. Тъга засени ведрите лица. Сълзи и болка преливаха. Изчезна радостта. Глухота някаква цареше. Покъртени от жалост люде бавно пристъпяха към храма, за да отдадат последна почит“, пише в "Църковен вестник".

Митрополитите отслужват опелото на патриарх Кирил

Снимка: Църковен вестник

"Тялото на покойника бе поставено всред храма на висок подиум. Отслужена бе заупокойна молитва. Около ковчега заеха места свещеници. След време ги замениха други. През цялата нощ се редуваха и четяха откъси от Светото Евангелие. Народът пък в тази късна доба бе изпълнил просторния храм. Поклонението не секна до зори".

В дните 9-10 март се отслужват заупокойни литургии, а в София идват представители на всичките Поместни православни църкви, както и представители на римокатолическата, англиканската и други църкви и християнски деноминации.

В същото време върволицата от вярващи, които идват в храма, за да се простят с главата на Българската православна църква, не секва.

Снимка: Църковен вестник

"Венец от върволица люде бе обгърнал ковчега. Тази жива плетеница непрекъснато се обновяваше. Нови и нови все по-буйни вълни прииждаха за прошка със Светейшия патриарх. Венецът на всенародното поклонение растеше", разказва протодякон Велянов.

Патриарх Кирил издъхва два месеца, след като навършва 70 години

Снимка: Църковен вестник

Опелото на патриарх Кирил е на 10 март сутринта. Няколко часа по-късно свещеници внасят тялото на покойния в олтара на "Свети Александър Невски", заобикалят с него светия престол и го изнасят на площада.

"Десетки хиляден народ изпълняше храма и целия площад. Часът на раздяла настъпи. Натъженото множество с унили сърца изпрати покойния патриарх за неговото вечно жилище", допълва протодякон Велянов в "Църковен вестник".

Изнасянето на ковчега от "Свети Александър Невски"

Снимка: Църковен вестник

Последната воля на Негово Светейшество е да бъде погребан в Бачковския манастир. Затова и траурната колона от 32 коли и 4 омнибуса потегля към Пловдив.

"Пътят от София до Пловдив в населените места бе очертан. Застанали по тротоарите люде с букети и венци, дълго бяха чакали, въпреки студеното и дъждовно време, да отдадат последна почит на своя архипастир. Трудолюбци по полето спираха труда, сваляха шапки, прекланяха глави, заставаха чинно. Църковните камбани в цялата страна непрекъснато биеха“, четем още в траурния брой на Църковен вестник от 1971 г.

Три дни продължава поклонението пред тленните останки на патриарха

Снимка: Църковен вестник

Преди погребението тялото на патриарха е поставено за поклонение и в пловдивския митрополитски храм "Света Марина":

"И тук се начена всенародно поклонение. Поток от опечалени люде потече към смъртния одър. Нескрита скръб бе покорила сърцата. Венци, цветя, сълзи на обич и умиление отрупаха ковчега на покойния патриарх".

Поклонение има и в пловдивския храм "Света Марина"

Снимка: Църковен вестник

В 9.30 часа на 11 март траурната процесия потегля към Бачковския манастир. Там вече са събрани стотици миряни от цялата страна.

Стотици миряни са пристигнали в Бачковския манастир за погребението на патриарх Кирил

Снимка: Църковен вестник

В храма е отслужена заупокойна молитва. При пение на "Вечная памет" ковчегът е спуснат в гроба. Патриарх Кирил е погребан в централния манастирски храм "Света Богородица" на Бачковския манастир, вдясно от входа, под чудотворната икона.

Гробът на патриарх Кирил е под чудотворната икона на Света Богородица

Снимка: Църковен вестник

Два дни по-късно Ловчанският митрополит Максим е избран за наместник-председател на Светия синод. На 4 юли 1971 г. след Божествена света литургия, извършена в синодалния параклис "Св. цар Борис" в София, той е обявен за Български Патриарх и Софийски Митрополит.