Украйна не изпълнява ключово условие за членство в НАТО

Ген. Хайнрих Браус не изключва възможността рано или късно Путин да предложи на Запада замразяването на украинския конфликт

17:00 | 1 октомври 2022 | Редактор : Виктор Стефанов 370 41637 Снимка: AP/БТА

"Ускорено приемане в НАТО може да означава много неща. Не е ясно дали Алиансът ще се съгласи да обсъжда членството на Украйна. Така че в момента не виждам пряко следствие за хода на бойните действия". Това коментира в интервю за "Събота 150" на БНР генерал-лейтенант Хайнрих Браус, до 2018 година зам.-генерален секретар на НАТО по отбранителна политика и планиране във връзка с обявеното намерение на президента Володимир Зеленскии Украйна да подаде молба за членство в НАТО по ускорена процедура.

Русия на Путин

Ген. Браус подчерта, че процесът по приемането на една държава в НАТО е дълъг, има критерии за членство.

"И един такъв политически критерий е Алиансът да не бъде въвлечен във военен конфликт. Украйна не изпълнява това условие, а то е ключово за блока. Дори само обсъждането на възможността Украйна да влезе в НАТО би било прекалено голям политически жест към Путин. Не съм сигурен, че съюзниците искат това. Не съм сигурен, че Путин ще реагира на заявката на Зеленски с военна сила. По-скоро ще я използва за пропагандна цел и ще обясни на руснаците, че ето - Украйна все пак винаги е искала да се присъедини към НАТО и НАТО все пак се приближава до нашите граници."

Путин се опитва да печели време. Украинската армия нанесе на руските сили тежък удар край Харков и в обозримо бъдеще няма да са в състояние да отговорят, каза ген. Браус. "Още повече че руската армия изпитва трудности и в югозападна Украйна, в района на Херсон. Толкова големи трудности, че се наложи Путин да забрани на командващите тамошните сили да напуснат района. На мобилизираните също им трябва време за обучение, преди да бъдат хвърлени в боя."

С анексирането на четирите украински области Путин освен че печели време, се опитва да размени ролите в конфликта - от агресор да се превърне в защитник на своя територия. Затова чухме предупреждение, че ако Украйна и "колективният Запад", както се изразява Путин, нападнат новата руска територия, Москва ще отговори с всички средства, с които разполага. Нещо, което Западът разбира като ядрена заплаха, коментира бившият ръководител в НАТО.

За вероятността Путин да нанесе нов удар, ген. Браус обясни, че в Украйна скоро започва "калният" сезон. "Ние, германците, добре знаем, колко голям проблем е това - в тази кал заседна Вермахтът. Никакво придвижване на военни сили извън асфалтираните пътища не е възможно. Затова предполагам, че руснаците са концентрирали плановете си върху пролетта, а дотогава Путин иска така да подсили армията, че да може отново да нападне. Друга възможност, макар да не разполагам с конкретни данни, е отварянето на нов фронт. На север от Харков, в посока Суми. Това би разкъсало украинските сили, които са разположени предимно на изток. Не изключвам и опит за разширяване на войната с въздушни удари по цели на цялата територия на Украйна."

Във връзка със заплахите за ядрен удар ген. Браус направи разграничаване, като отбеляза, че "заплахите са реални, но целта им е сплашване". "Прави впечатление, че освен Медведев, бившият президент и сега заместник-председател на Съвета за сигурност, никой друг не жонглира с ядрената заплаха - нито външният министър Лавров, нито заместникът му Рябков. Нито дори самият Путин! Ние, в Европа, и американците разбираме добре формулировката за използването на "всички налични оръжия" при нападение срещу територията на Русия. Очевидно става дума и за ядрени оръжия. Точно това е целта на Путин - да накара Западът да мисли върху стратегията си на поведение, защото Путин много добре знае, че ядрените оръжия са политически оръжия. Те оказват влияние върху политическите решения и върху чувствата на хората. Ядрените оръжия предизвикват страх. Путин може да използва ядрено оръжие на територията на Украйна, но и над Черно море, за да сплаши Запада. Но не мисля, че Путин ще посмее да заплаши страна членка на НАТО, защото е наясно, че ще изправи срещу себе си целия Алианс във война, която не може да спечели."

Във връзка с това ген. Браус поясни, че всяко ядрено оръжие е оръжие от огромно политическо и стратегическо значение, включително "тактическите" ядрени оръжия. "Бомбите над Хирошима и Нагазаки не бяха тактически, а преследваха стратегическа цел, и я постигнаха - капитулацията на Япония. Наричат ги тактически, защото обикновено се имат предвид ракети с по-малък обсег от стратегическите междуконтинентални ракети, с които разполагат двете големи ядрени сили - Съединените щати и Русия. Но не забравяйте - притежават ги, за да сдържат един друг."

Володимир Зеленски държи подписаното заявление за „ускорено присъединяване към НАТО“, Киев, петък, 30 септември 2022 г.

Скрийншот: Телеграм/Володимир Зеленски

"Под тактически ядрени оръжия се разбират ракети с малък или среден обсег между 500 и 2000 километра. Русия разполага с много такива ракети. Но нека не ни заблуждава изразът "тактически" - ядреното оръжие е ядрено оръжие и не бива да се използва - петте ядрени световни сили потвърдиха това споразумение малко преди руското нахлуване в Украйна. Ако Русия използва такова оръжие, ще наруши ядреното табу и ще предизвика ответен американски удар. Но може би по-важното за Путин е, че Китай ще обърне гръб на Русия. Това е равносилно на тотална и окончателна политическа изолация."

"Службите на Запад разсъждават и върху възможността Путин да нанесе демонстративен удар - не срещу конкретна държава, а над водите на Черно море. А може би в Арктика. И така да покаже на целия свят, че ядрената заплаха е реална. Но честно казано не вярвам Путин да го направи, защото най-малкото Съединените щати ще отговорят подобаващо."

Дали ще има време за реакция, дали западните служби ще разберат навреме за подготовката за ядрен удар? "Да. Но това не омаловажава опасността от използването им. Както при нас, така и в Русия, ядрените бойни глави и носителите им - междуконтиненталните и балистичните ракети и стратегическите бомбардировачи - се комплектоват чак когато американският или съответно руският президент издадат изрична заповед. А придвижването на ядрените бойни глави и носителите им може да се проследи. В днешно време разполагаме с изключително прецизни средства за проследяване. Така че Западът веднага ще разбере, ако има някакво движение. Това внася известно успокоение, още повече че Путин няма да изпусне възможността лично да нагнети допълнително напрежението с изговарянето на нови заплахи или пък с великодушното смекчаване на тона."

"Всички заплахи, които чухме досега - за използването на ядрени или химически оръжия - не бива да се пренебрегват или омаловажават. Всяка заплаха, всяка стъпка на Москва, трябва внимателно и трезво да се анализира. Нямаме нужда от прибързани действия. В същото време Путиновите заплахи не бива да ни разколебаят в подкрепата ни за Украйна."

На въпрос дали пък чрез анексирането Путин се опитва да си осигури по-добра изходна позиция за евентуални бъдещи преговори ген. Браус отговори, че това не е изключено. "Путин може и да е променил военните си цели, без да го е оповестил публично. Може би вече се е отказал да подчини цяла Украйна, но никой освен него да не го знае. Може би ще се задоволи с анексирането на четирите украински области - кой знае? Путин властва еднолично над публичното пространство в Русия и само той решава дали и как да промени стратегията си."

"За момента обаче няма признаци за промяна и смятаме, че все още се придържа към първоначално обявената амбиция да унищожи Украйна. Въпреки това не изключвам рано или късно да предложи на Запада замразяването на украинския конфликт. Това обаче не означава, че веднага ще седне на масата за преговори. Помним какво стана в Абхазия и в Приднестровието. Няма да се учудя, ако и този път Путин заложи на изтощението на Запада, не на последно място заради сериозните икономически последици от войната за нашите икономики. Но не вярвам, че Западът ще падне в този капан - просто се случиха прекалено много неща."

ИЗБРАНО