Малко повече от два месеца ни делят от парламентарните избори на 4 април, които ще бъдат първите у нас, провеждани по време на световна здравна пандемия. 

След поредица от обсъждания как да се случи вотът - като това дали българите в чужбина да гласуват по пощата или в повече избирателни секции, дали да има видеонаблюдение в секциите у нас, преброяването на бюлетините и изборните протоколи да става онлайн, или пък да се премахване ръчното броене на машинния вот, в крайна сметка парламентът засега се произнесе само по въпроса с гласуващите под карантина и в болница. 

На първо четене депутатите решиха карантинираните да могат да гласуват с преносими урни, а за тези, които се намират в болница - да бъдат обособени специални секции. Медицинският протокол за изборите ще изготви здравното министерство, а Централната избирателна комисия е натоварена с правила, които да гарантират здравето и безопасността на избирателите. Което пък очаквано донесе критика от страна на червената опозиция, че се прехвърля отговорност на ЦИК.  Няма да е изненада Изборният кодекс да бъде прекроен още преди изборите. БСП например внесе законопроект за изчистване на списъците от "мъртви души" чрез активна регистрация и видеонаблюдение на броенето на бюлетините и съставянето на протоколите. А "Алтернатива за Българско Възраждане" (АБВ) пък предложи пред президента гласуване в два поредни дни. 

Последната идея например вече я видяхме на практика в Европа, където по време на пандемия на няколко страни им се наложи да проведат избори

Северна Македония 

Южната ни съседка гласува предсрочно за ново правителство през юли, като за целта бяха определени цели три дни, при това делнични, което е прецедент за страната. В първия ден от работната седмица там гласуваха поставените под карантина, като членове на комисии със защитно облекло носиха урни до домовете на над 10 000 изолирани. Във втория ден гласуваха болните и тези, които излежават присъди в затвора, а на третия - всички останали. Секциите останаха отворени малко по-дълго - до 21 часа, за да се избегне струпване на хора.

Първоначално вотът беше определен за април, но заради разразилата се пандемия, се наложи да бъде отложен. С ниска избирателна актиност - около 30%, и с крехка преднина за социалдемократите пред националистическата десница, отново начело на македонското правителството застана Зоран Заев. Той получи малко над 36% от гласовете срещу близо 35 на сто за опозицията и оформи коалиционно правителство с Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети и Демократичната партия на албанците. 

Румъния 

Северната ни съседка си избра ново правителство през декември, с най-ниския интерес към вота от началото на демократичните промени досега. Само 33% от имащите право на глас гласуваха, което означава, че две трети от румънските избиратели така и не са отишли до урните. Според наблюдатели, които изтъкват пълните молове и незаинтересоваността на младите, не пандемията е била причина за това, а по-скоро разочарованието у избирателите как властта се справя с нея. Пример за това е, че при отворени молове, бяха затворени училищата и фермерските пазари на закрито, на фона на препълнени интензивни отделения. 

Самият вот не се случи с големи иновации - хората под карантина имаха възможност да гласуват с мобилни секции, като за да бъде изпратена такава, избирателите трябваше предварително да заявяват, че са в изолация. За останалите в изборния ден не бяха разписани извънредни мерки, освен общоприетите изисквания за носене на предпазни маски и ръкавици, миене и дезинфекция на ръцете и спазване на социална дистанция.

А резултатът - след оспорвана битка между управляващи и опозиция, в крайна сметка парламентарните избори спечели опозиционната Социалдемократическа партия (СДП) с 30% от гласовете. Раздирана от скандали обаче и без желание на парламентарно представените партии да се коалират с нея, правителство състави управляващата Национална либерална партия (25%), чийто коалиционен партньор - либералната партия USR-PLUS, получи 19% подкрепа. 

Черна гора 

Черна гора пък си избра ново правителство през лятото с традиционно гласуване в един ден и без сериозни мерки, като по това време пандемията беше затихнала. Любопитното там обаче бе, че имаше рекордно висока избирателна активност - близо 74%. Това обаче се дължеше по-скоро на недоволството от закона за свобода на вероизповеданията, предвиждащ изземване на собственост на Сръбската православна църква, заедно с недоволството от тежката епидемична и икономическа обстановка. 

Управляващата Демократична партия на социалистите (ДПС) на президента Мило Джуканович се класирала на първо място, пред просръбския и проруски опозиционен блок "За бъдещето на Черна гора". Но на управлявалия близо 30 години Джуканович се наложи да отстъпи властта, след като водещите опозиционни сили - "За бъдещето на Черна гора", "Мирът е нашата нация" и "Черно и бяло", съставиха правителство заедно. 

Португалия

В условията на усложнена епидемиологична обстановка Португалия пък избра президент този януари. Макар да се размина леко с първата вълна, по време на тези избори страната имаше най-висока средна седмична заболеваемост и брой смъртни случаи на милион жители. А това доведе и до ниска за страната избирателна активност - около 40%. Повечето португалци смятаха, че изборите трябва да бъдат отложени. Строгият локдаун изискваше от тях да останат по домовете си, но в деня на изборите им се наложи да се насочат към урните с лични химикалки, маски и спазвайки социална дистанция. 

Изборите се проведоха в рамките на един ден, в който действащият президент Марселу Ребелу де Соуза беше преизбран за втори мандат с около 60% подкрепа, оставяйки на второ място кандидатът на социалистите Ана Гомеш с 13-16%. Интересен момент беше потвърждаването на възхода на крайнодесните сили в страната. Втора в надпреварата бе социалистката Ана Гомез, която получи около 13% от гласовете и задмина крайнодесния кандидат Андре Вентура с 1%, което крайната десница определи като исторически резултат. 

Къде още ще гласуват

До вота у нас остават около два месеца, в които в Нидерландия през март ще гласуват на общи избори, а в Лихтенщайн през февруари ще избират ново правителство. 

Извън континента интересно ще бъде в Израел, където на 23 март ще се проведат поредни парламентарни избори за последните две години. Вотът ще е труден не само заради пандемията, но и заради политическата нестабилност в страната. 

А през септември в Германия предстои парламентарен вот. Любопитен е опитът, който федералното правителство наблюдава в Бавария и който смята да заимства. В германската провинция на 15 март имаше местни избори, на които избирателната активност се увеличи с близо 4% в сравнение с предходните местни избори. Освен изисквания за хигиена и дистанция, хората трябваше да носят ръкавици и собствени химикалки, а онези, които не можеха да отидат до урните, предадоха бюлетините си на предварително посочен свой близък. И нетипично за Германия, вторият тур пък се наложи да е изцяло по пощата, след като между двата тура беше въведена карантина. Според наблюдателите именно това е повишило интереса на баварци да участват във вота. 

Европейските страни, които вече проведоха избори по време на пандемия, показаха, че по-често се случва така, че интересът към вота да е нисък. А изборите в повечето страни бяха спечелени от представителите на статуквото и по-големите партии, а там, където имаше изненади, не доведоха до сериозни размествания на фигурите. Любопитен момент е и засилването на избирателната активност с гласуването по пощата - нещо, което обаче засега у нас не стои на дневен ред.