Три сценария за продължение на войната в Близкия изток и мрачни перспективи за бъдещето

Агенция Bloomberg разглежда възможните варианти и икономическите им последствия

14:04 | 14 октомври 2023 | Редактор : Денис Коробко 91 10765 Снимка: БТА/AP

През изтеклата седмица на боеве, обстрели, взаимни обвинения в престъпления и прочее светът многократно се запита какъв ще бъде изходът от поредното изостряне на ситуацията в Близкия изток - дали това ще приключи за дни или ще се стигне до по-мащабен конфликт с участието на повече страни.

Ивицата Газа

Агенция Bloomberg анализира три варианта за развитие на събитията и техните икономически последици

Вариант №1 "Конфликт в Газа"

През 2014 г. израелската операция в Газа отне живота на повече от 2 хил. души. Боевете не излязоха извън пределите на палестинската територия. Въздействието им върху цените на петрола и световната икономика беше незначително. Този път е възможно повторение на тези трагични събития, съчетано с по-строги санкции на САЩ върху иранския петрол.

През тази година Техеран увеличи производството на петрол със 700 000 барела на ден и се очертаваше размразяване на отношенията между САЩ и Иран. Ако тези барели изчезнат под натиска на САЩ, Bloomberg Economics изчислява, че цените на петрола ще се повишат с 3-4 долара. Въздействието върху световната икономика при такъв сценарий би било минимално, особено ако Саудитска Арабия и ОАЕ компенсират загубата на иранските барели със своя свободен капацитет.

Говорейки на срещата на Международния валутен фонд, министърът на финансите на САЩ Джанет Йелън заяви, че Вашингтон "наблюдава потенциалното икономическо въздействие на кризата". Но тя не очаква тя да бъде "основният вероятен фактор при определяне на перспективите пред световната икономика". Ако конфликтът бъде овладян, тази оценка вероятно ще бъде правилна.

Вариант №2 "Прокси-война"

Ако конфликтът се разпространи в Ливан и Сирия, където Иран също подкрепя въоръжени групировки, той на практика ще се превърне в прокси война между Иран и Израел. Ескалацията в тази посока ще увеличи вероятността от пряк конфликт между Израел и Иран, което ще доведе до повишаване на цените на петрола.

По време на кратката, но кървава война между Израел и Хизбула през 2006 г. цената на петрола скочи с 5 долара за барел. Ако се добави шокът от сценария на "ограничена война", подобна стъпка днес би повишила цените с 10% до около 94 долара за барел.

Напрежението може да нарасне и в региона като цяло. Египет, Ливан и Тунис се намират в състояние на икономическа и политическа стагнация. Отговорът на Израел на нападението на Хамас вече предизвика протести в няколко държави от региона. В арабските страни антиизраелските шествия могат бързо да прераснат в антиправителствени вълнения. Не може да се изключи повторение на Арабската пролет.

Всичко това ще доведе до забавяне на световния икономически растеж до 2,4%. С изключение на кризата с COVID-19 през 2020 г. и глобалната рецесия през 2009 г. това ще бъде най-слабият растеж от три десетилетия насам.

По-високите цени на петрола също така ще увеличат глобалната инфлация с около 0,2 процентни пункта, за да се задържи тя на ниво от 6 %. Централните банки ще бъдат принудени да поддържат строга парична политика в условията на неустойчив растеж.

Вариант №3 "Иранско-израелска война"

Този сценарий е малко вероятен, но опасен. Той може да предизвика глобална рецесия. Рязкото повишаване на цените на петрола и спадът на рисковите активи биха нанесли значителен удар върху икономическия растеж, а инфлацията би станала още по-висока. Никой не желае този вариант.

Израел отдавна разглежда ядрените амбиции на Иран като екзистенциална заплаха. Действията на Техеран за създаване на военен съюз с Русия, възстановяване на дипломатическите връзки със Саудитска Арабия и изглаждане на отношенията със Съединените щати засилват тревогата.

При такъв сценарий повишеното напрежение между свръхдържавите би влошило още повече ситуацията. САЩ са близък съюзник на Израел, докато Китай и Русия задълбочават връзките си с Иран. Западните служители се опасяват, че Китай и Русия ще използват конфликта, за да отклонят вниманието и военните ресурси от други части на света.

Тъй като една пета от световните доставки на петрол идват от района на Персийския залив, цените на петрола рязко ще се повишат. Не е изключено проиранските сили да нанесат повторен удар по съоръженията на саудитския петролен гигант Saudi Aramco както това стана през 2019 г. Тогава почти половината от доставките на саудитски петрол бяха спрени.

Възможно е цената на петрола да не се увеличи четирикратно, както през 1973 г. Но ако Израел и Иран започнат да се обстрелват взаимно с ракети, цените на петрола може да се повишат до 150 долара за барел. Свободният производствен капацитет на Саудитска Арабия и ОАЕ може да не спаси положението, ако Иран реши да затвори Ормузкия проток, през който преминават 20% от световните доставки на петрол.

В резултат на това световният икономически растеж ще спадне до 1,7 % през 2024 г. Тогава световната инфлация през следващата година ще бъде 6,7 %. В САЩ целевият показател на ФРС от 2% ще остане недостижим. Скъпият бензин ще се превърне в пречка за предизборната кампания на президента Джо Байдън.

Големият брой израелски жертви повишава възможността за кърваво отмъщение и регионална война, коментира в друга публикация Блумбърг. Засега обаче всичко клони към овладяване на конфликта. Той ще има огромни жертви, но ограничени икономически и пазарни последици.

Едно е сигурно: надеждите за по-стабилен Близък изток са попарени. През последните години сближаването между Саудитска Арабия и Иран, мирните договори между Израел и няколко арабски държави и перспективата, че саудитците скоро ще последват примера им, породиха надежди, че десетилетията на конфронтация в региона ще приключат.

Вместо това в региона се разгаря нов пожар. Конфликтът на Русия в Украйна, търговската война между САЩ и Китай и нарастващото напрежение около Тайван показват, че геополитиката отново се превръща във фактор за икономическите и пазарните резултати.

Продължителен и мащабен конфликт в Близкия изток ще отклони ресурсите от усилията на Запада срещу Русия в Украйна. От амбициозните опити на администрацията на Байдън да се противопостави на нарастващото влияние на Китай в Близкия изток няма да остане много. Дори борбата да се ограничи до ивицата Газа, тя ще подложи на по-голямо международно внимание това, което Amnesty International в доклад по-рано тази година нарече "двоен стандарт" на Запада по отношение на човешките права по света.

Както и сега за много хора по света няма убедителен отговор на въпроса, зададен от палестинския активист Мустафа Баргути в интервю за Си Ен Ен:

"Защо САЩ подкрепят Украйна срещу окупацията?", докато в Близкия изток подкрепят "окупатор, който продължава да окупира".

Не е изненадващо, че нито Китай, нито Русия, които до неотдавна бяха приятелски настроени към Израел, дори не споменаха за убийствата и отвличанията на цивилни граждани от страна на Хамас, камо ли да изкажат съболезнования. Москва и Пекин явно се надяват на поредната си победа в глобалната си пропагандна война, която представя западните държави пред останалия свят като арогантни лицемери.

За съжаление, те вече са подпомогнати от необмислените действия на Запада. Такова е например решението на Европейската комисия да спре помощта за Палестинската автономия. Вярно е, че това решение беше бързо отменено. Със сигурност Китай и Русия само ще се възползват от картините на смърт и разрушения в Газа, причинени, наред с другото, от американски бомби.

В същото време Израел вероятно ще осъзнае, че повторните опити за осигуряване на мир чрез разгръщане на насилие този път ще дадат още по-слаб резултат. Прониквайки дълбоко в израелската територия и израелските страхове, Хамас постигна изключителен психологически тласък - и то не само за себе си. Не може да се подценява и колко силно се е разширило усещането за възможност сред потърпевшето мюсюлманско население по света.

Една от непосредствените опасности е, че наглостта и безпощадността на Хамас, широко показани в медиите, могат да вдъхновят подражатели. А и много мюсюлмани, които сега живеят при все по-крайно десни правителства в Европа, както и в Южна Азия, Северна Африка и Близкия изток, не смятат, че имат какво да губят. Както след 11 септември, дистанционната война, която се вижда по телевизията и в интернет, може да избухне по западните улици, докато Китай и Русия стават все по-силни.

Можем само да се надяваме, че засиленото чувство за взаимна уязвимост между израелци и палестинци ще отвори отново пътя към преговори. В края на краищата винаги е било ясно как изглежда истинската нормализация: край на израелската окупация и поява на суверенна палестинска държава, в която организации като Хамас вече не могат да се хранят с мизерия и безнадеждност. Ако това не се случи, всички трябва да се подготвим за дни, по-мрачни от тези след 11 септември.

ИЗБРАНО