Тръмп за Идлиб: да плачем или да се смеем?
Случаят „Идлиб“ илюстрира наивността на Доналд Тръмп по ключови теми от международната политика и повдига въпроса как ли би действал той в реална кризисна ситуация
Предисторията: в рамките на една пресконференция президентът на САЩ Доналд Тръмп обясни, че за пръв път чул за Идлиб преди четири седмици - от една жена на среща с негови привърженици. Жената му обяснила, че предстои настъпление към този сирийски град, което навярно ще доведе до десетки хиляди жертви. Тогава в Туитър президентът предупредил Русия и Иран да не допускат такава човешка трагедия. И така ги бил спрял, според собствените му думи.
"Аз съм най-великият"
Човек се чуди да се смее ли, да плаче ли, като гледа как Доналд Тръмп формира онова, което смята за свои политически действия. Сирия е едно от главните огнища на конфликти в този свят, а изходът от войната там задълго време напред ще постави своя отпечатък върху събитията в Близкия изток и върху отношенията между великите сили. Американският президент обаче научава едва преди четири седмици, че в Идлиб предстои решителната битка - и то го научава от обикновена гражданка. После прочита в един вестник подробностите (и очевидно не ги разбира съвсем), пише съобщение в Туитър и смята проблема за решен, а самия себе си - както винаги - за най-великия.
Отчайваща наивност
Дори ако оставим настрана факта, че случващото се в Идлиб е малко по-различно от интерпретацията на Тръмп, на човек пак му се изправят косите от наивността, с която този президент се отнася към комплексни международно политически проблеми. И задължително възниква въпросът: Как ли би действал, ако възникне някоя криза на живот и смърт?
За такава ситуация навярно трябва да се разчита на малкото останали "възрастни хора" в Белия дом. А още по-добре - на Господ-бог.
Николас Бусе, ФАЦ
Frankfurter Allgemeine Zeitung
www.faz.net
Всички права запазени
Frankfurter Allgemeine Zeitung GmbH, Frankfurt am Main
Публикувано в DW