The Spectator: Срещата на Путин с Ким беше същински театър

Руските дипломати в Пекин със сигурност са държали китайците в течение на преговорите

23:50 | 16 септември 2023 | Редактор : Денис Коробко 367 24382 Снимка: БТА/AП

Въпреки че заводите му работят денонощно, руският президент Владимир Путин очевидно иска повече боеприпаси за войната си в Украйна, пише The Spectator.

Русия на Путин

Съобщава се, че севернокорейските боеприпаси са със зашеметяващо лошо качество, но по-добре нещо, отколкото нищо, а и поне са произведени по руски калибър. Трудно е да се повярва на твърденията, че Путин иска да привлече и севернокорейски войници, но може би има място за работници, работещи по проектите за възстановяване на окупираните територии, пише изданието.

Списъкът с покупки на Ким е доста по-дълъг и разнообразен. Макар че той очевидно не иска да пропусне храната, страната му е недохранена до степен на периодични гладувания, благодарение на лошото управление и отклоняването на ресурси за армията и поддържането на щастието на елита. Освен зърно, той вероятно се надява на военни технологии и помощ при опитите на Северна Корея да навлезе в космоса.

Неотдавнашните резултати на руснаците може и да не са повод за гордост, но те поне, за разлика от севернокорейците, са демонстрирали способността си да изведат сателит в орбита, а Путин посочи, че този вид подкрепа е на дневен ред.

Затова космодрумът "Восточний" беше не само подходящ фон за разговорите им, но и предаде правилната атмосфера на високотехнологична заплаха и глобален обхват. След години на често напрегнати отношения Москва и Пхенян искаха да покажат нова близост. Ким беше особено словоохотлив, като благодари на Путин, че е долетял до руския Далечен изток, и похвали Русия за "свещената й борба за защита на суверенитета и сигурността ѝ срещу хегемонните сили". Северна Корея, каза той, "винаги ще подкрепя решенията на президента Путин и руското ръководство... и ще бъдем заедно в борбата срещу империализма".

Путин, верен на своята форма, не беше толкова словоохотлив, но все пак изрази задоволство от посещението на Ким и се позова на дългогодишното приятелство на Москва с Пхенян - в крайна сметка СССР беше първата страна, която призна новата държава. Разказът за събитието беше оставен на неговите пропагандисти. По държавната телевизия срещата беше обявена за "крайъгълен камък в световната политика", а учен от Руския Университет на дружбата между народите нарече двамата лидери "творци, художници", които "сега ще нарисуват нов пейзаж на отношенията в Далечния изток".

И все пак се оказва, че те са повече драматурзи, отколкото художници, защото това събитие е режисирано с цел постигане на максимален ефект. Руските дипломати в Пекин очевидно са държали китайците, които имат свои собствени сложни отношения със Северна Корея, в течение на преговорите, желаейки да се опитат да сведат до минимум напрежението на този фронт. Всъщност е възможно в бъдеще Пекин, ако иска да засили подкрепата си за Москва - без съмнение срещу висока цена - да използва Северна Корея за "пране" на боеприпаси, които може да предостави. Въпреки това, както за Путин, така и за Ким, това е и възможност да покажат, че не са изцяло в сянката на Си.

По-скоро публиката е Западът. Както Северна Корея, така и Русия са подложени на санкции и осъзнават твърде добре, че техните врагове много биха искали да видят как режимите им падат. Когато Ким предложи той и Путин да "работят по 100-годишен план" за изграждане на силни и трайни отношения между страните им, за да постигнат "истинска международна справедливост", той даде сигнал за нещо, което може да се нарече "ос на нелюбимите".

В края на краищата, това е една от ирониите на режимите, живеещи под санкции, които Западът все по-често използва като инструмент в такива ситуации. Те несъмнено оказват влияние върху деградацията на държавния капацитет и разрушаването на целевите икономики. Все пак авторитарните режими могат да поемат голяма част от болката (не на последно място като я прехвърлят върху собствените си поданици) и да придобият извратено пространство за маневриране. Ако Русия продаде оръжие на Северна Корея например, това ще бъде нарушение на санкциите на ООН. Но тъй като Москва е сигурна в правото си на вето в Съвета за сигурност и вече се чувства като парий, може да не й пука.

Има граница на това, доколко Путин ще иска да стигне далеч с Ким. Той вероятно няма да иска да предостави технологиите за ядрени подводници и ракети, които севернокореецът несъмнено има в списъка си за покупки. Също така, дори ако оставим настрана несъмнените проблеми с контрола на качеството, Пхенян може да направи само това да помогне за преодоляване на недостига на руските запаси от боеприпаси, докато се опитват да въведат в експлоатация нови мощности.

Въпреки това и за двамата мъже това е не само възможност за прагматична търговия, но и шанс да натрият носа на Запада и да ни напомнят, че колкото повече ги изолираме, толкова по-малко ограничения чувстват, пише в заключение изданието.

ИЗБРАНО