Тази седмица Европейският съюз реши да удължи санкциите срещу около 1800 руски компании и физически лица с още шест месеца, но също така отмени санкциите срещу три богати лица. Наред с това беше извършена и преквалификация на правата на държавите членки, което означава, че в името на предотвратяването на "износа" автомобилите, телефоните и дори тоалетните принадлежности на отделни руски пътници могат да бъдат конфискувани при влизане в страната. Тези решения предизвикаха предвидима буря.

Тримата щастливци, чиито санкции бяха отменени, са милиардерът Фархад Ахмедов и бизнесмените Григорий Берьозкин и Александър Шулгин, които бяха подложени на ограничения заради връзките си с Кремъл. (Четвъртият човек, полковник Георги Шуваев, също беше изваден от списъка, но тъй като той вече е починал, това вероятно не му носи особено облекчение).

ЕС не посочва причините за тези решения. Но например Шулгин, който преди това е бил главен изпълнителен директор на "Озон" - често описван като "руския "Амазон" - току-що е спечелил дело в Съда на Европейския съюз, който е намерил недостатъчно доказателства, че той е останал влиятелен бизнесмен, когато се е оттеглил.

Извратено е, че бизнесмени, които някога са търгували заради връзките си с Кремъл, сега отчаяно спорят колко малко са имали такива. Нека бъдем наясно, че в съвременна Русия е почти невъзможно да се издигнеш до върха без някаква връзка с държавата, дори и да не си бил един от приближените или пълномощниците на Путин.

Въпреки това изборът на ЕС се оказа противоречив, не на последно място поради факта, че той не извади от списъка Аркадий Волож, основател на технологичния конгломерат "Яндекс". Волож не само напусна Русия и по същество скъса с компанията си, но и публично осъди войната по начин, по който го направиха малцина от неговите колеги емигранти магнати.

Фондът за борба с корупцията на лишения от свобода опозиционен лидер Алексей Навални реагира с недоверие. Мария Певчих, председател на управителния съвет на фондацията, посочи Берьозкин, като заяви в Twitter, че той е отговорен за запушването на устата на медиите в Русия и "печели милиарди чрез енергийни компании в Русия". Тя изтъкна твърденията, че Унгария почти е поискала - "изнудвала" по думите на Певчих - Березкин да бъде отписан от списъка. В края на краищата решенията трябва да се вземат с единодушие, което дава възможност на отделните държави членки да се въздържат, докато не бъдат подкупени.

Особено поразително е, че докато трима богати руснаци имат основание да празнуват, много други, голяма част от които са противници на войната и режима, имат нови причини да се тревожат. ЕС публикува нова редакция на правилата си, която позволява на държавите членки да ограничават износа от Русия.

Правилата, които изрично целят да предотвратят схеми, предназначени да "генерират значителни приходи за Русия", сега могат да бъдат прилагани по редица нови и потенциално дребни начини. Автомобилите вече бяха обект на посегателство, като германските власти конфискуваха редица автомобили с руски регистрационни номера, дори ако те са били управлявани от руснаци, които са емигрирали. Обосновката, че те могат да бъдат предназначени за продажба в подкрепа на руското правителство, вече беше явно доста несъстоятелна, но сега по същия начин се гледа и на личните вещи на руснаците - от мобилни телефони и лаптопи до паста за зъби и куфари.

Като се има предвид, че златните бижута - които със сигурност биха били по-подходящи за тайно генериране на доходи, отколкото наполовина използваните тубички с паста за зъби - остават освободени от данъци, неизбежно е руснаците и от двете страни на политическото разделение да гледат на това като на злоба. Това са по същество правила, които дават възможност за прилагане, а дали и как ще се прилагат, зависи от отделните държави-членки. Въпреки това перспективата на някой, който сега може да живее в чужбина и дори да е бил жертва на държавата на Путин, да бъде конфискуван телефонът му при преминаване на границата на ЕС, предизвика неизбежен протест.

Може да се окаже, че извън автомобилите и индивидуалните предмети с относително висока стойност, чиято руска регистрация е много видима, тези правила никога няма да се прилагат. Въпреки това, както и при решенията за отмяна на личните санкции, самата липса на яснота и прозрачност играе в полза на пропагандистите на Путин, които използват всяка възможност да представят Запада като лицемерно русофобски, воден не от морални виждания, а от вътрешна омраза към Русия и руснаците.

Това се използва и за оправдаване на отмъстителността на самия Кремъл. Замразяването и конфискуването на руски активи в чужбина например се използва като оправдание за все по-разширяваща се кампания за блокиране на активи на компании, които се опитват да се измъкнат. Неотдавна Danone и Carlsberg, които бяха близо до излизане от руския пазар, се оказаха принудително поставени под държавна администрация. Всъщност Danone сега се управлява временно от Якуб Закриев, 32-годишен чеченски министър на земеделието и, едва ли не между другото, племенник на чеченския диктатор Рамзан Кадиров.

Икономическата, социалната и политическата война между Русия и Запада се изостря. Дълбоките икономически връзки, които преди свързваха двете системи, се прекъсват и отслабват една по една; дори човешките връзки се разкъсват.

Това може би е неизбежно, а някои дори биха казали, че е необходимо. Въпреки това е ясно, че подходът на Запада е лишен от визия и последователност. Когато един олигарх, който рискува да си навлече гнева на Кремъл, критикувайки войната, е санкциониран, а други, които не се притесняват, не са санкционирани, когато руснак, който бяга от страната, за да не бъде мобилизиран, има същия шанс да му бъде конфискуван телефонът, както и този, който протестира срещу Путин, и когато руският суров петрол е забранен за европейските пазари, но се внася открито, след като е бил рафиниран в Индия, е основателно да се запитаме: каква точно е стратегията на Запада?

Марк Галеоти оглавява консултантската компания Mayak Intelligence и е почетен професор в Училището по славянски и източноевропейски изследвания на Калифорнийския университет и автор на над 25 книги за Русия. Последната му книга, "Войните на Путин: от Чечня до Украйна", вече е на пазара.