The Economist: Уволнението на генерал Залужни е нов ключов етап във войната

За съжаление, Зеленски рискува да сгреши, пише изданието

Снимка: Скрийншот/You Tube/БТА

The Economist: Уволнението на генерал Залужни е нов ключов етап във войната

За съжаление, Зеленски рискува да сгреши, пише изданието

22:14 | 9 февруари 2024 | Автор: The Economist 153 13528 Снимка: Скрийншот/You Tube/БТА

"Новина" едва ли е най-подходящата дума за описание на съобщение, за което се говори от седмици, но така и не се стига до него. Въпреки това, когато на 8 февруари президентът на Украйна Володимир Зеленски най-сетне замени Валерий Залужни с Александър Сирски като командир на въоръжените сили в рамките на по-широка реорганизация, сякаш току-що се беше случило нещо важно.

Русия - Украйна

Това се дължи отчасти на решаващата роля на генерал Залужни в доблестното отблъскване на руските сили в първите дни на инвазията, както и на популярността му сред войниците и цивилното население на Украйна. Но уволнението на генерала е смущаващо и поради друга, по-важна причина. То бележи нова и решаваща фаза във войната - фаза, която Зеленски рискува да сбърка.

Различията между актьора, превърнал се в политик, и неговия закален в битките командир са отчасти свързани с културата и личността. След като Русия нахлу в Украйна на 24 февруари 2022 г., тези различия бяха маловажни - всъщност може би дори бяха предимство. В един вдъхновяващ пример за "мрежовата" култура на Украйна всеки компонент на съпротивата в страната се съсредоточи върху собствената си задача. Вместо да упражнява централен контрол, Зеленски се справи с ролята си на главен патриот, давайки гласност на предизвикателния отказ на нацията му да отстъпи пред агресията на Русия. Генерал Залужни, който на практика вече от години е във война с Русия, се съсредоточи върху бойните действия. Едва когато руската и украинската армия се окопаха и фронтовите линии се застояха, тези търкания започнаха да нанасят вреди.

Не е тайна, че с влошаването на отношенията им двамата мъже се разминават и в мненията си за това какво да се прави на бойното поле. Зеленски и неговата администрация смятаха генерал Залужни за отговорен за неуспешната контраофанзива миналата година. Те искаха украинската армия да се подготви за нови атаки и настояваха той да изготви бойни планове и да поеме непопулярното бреме да мобилизира повече войски.

Генералът отхвърля техните аргументи. Той отбеляза, че предпазливостта му след неуспеха на първоначалната атака е довела до спестяване на жизненоважни войски и въоръжение. Твърдеше, че не може да планира следващата контраофанзива, ако не знае с какви ресурси разполага. Той заяви, че политиците са отговорни за мобилизирането на обществото - и беше прав.

По време на война не е необичайно политиците и войниците да имат ниско мнение един за друг. Това, което наистина обрече отношенията между Зеленски и генерал Залужни, беше промяната на мнението на президента за това как войната ще определи в каква държава трябва да се превърне Украйна.

Когато The Economist за пръв път интервюира Зеленски в Киев, само няколко седмици след инвазията, той говори красноречиво за това как страната му се бори за съдбата си на европейска демокрация. Украйна, каза той, цени повече живота, отколкото територията. Напоследък обаче президетството на Зеленски се определя от целта да се възвърне цялата окупирана територия на Украйна. Когато ставаше все по-ясно, че тази военна цел не може да бъде постигната, нетърпението на Зеленски към неговия генерал нарастваше. Той и неговите служители се чувстват застрашени от популярността на генерал Залужни. Това е една от причините той да се стреми да централизира властта в президентския комплекс в Киев.

Вероятно е било неизбежно, че с напредването на войната ще започнат да се проявяват съкращенията на нормалната политика. За съжаление политиката в Украйна не е като политиката във Вашингтон или Париж. Тя е неприкрита борба за ресурси и власт, финансирана от олигарси и фракции, а в наши дни и от чуждестранни донори. На Запад идеите често са на второ място, а в Украйна те обикновено отсъстват.

При тези обстоятелства беше правилно генералът да си тръгне. В условията на демокрация въоръжените сили трябва да са подчинени на политиците. Авторитетът на генерал Залужни като главнокомандващ вече беше фатално накърнен от слуховете за неговото уволнение. Колкото по-дълго Зеленски се оказваше твърде слаб, за да го уволни, толкова повече страдаше и собственият му авторитет. Въпросът е къде остават президентът и новият главнокомандващ на Украйна генерал Сирски, който беше повишен от командващ сухопътните войски на страната.

Един от рисковете за Зеленски ще бъде недоволството, предизвикано в армията от уволнението на един много обичан командир. Генерал Сирски има репутацията на човек, който е готов да се бие с врага, дори ако цената за това в жива сила и техника е висока. Той е разединяваща фигура, която предизвиква силни реакции от страна на служещите офицери. Едни хвалят професионализма му, други казват, че той ужасява подчинените си и управлява със страх. По-малко вероятно е да поставя под съмнение приоритетите на своя президент. С поемането на висшата длъжност той ще трябва да смекчи стила си на командване и да се научи да говори истината пред властта.

Реорганизацията ще доведе и до сътресения, тъй като военните ще преминат на нови позиции в командната верига. Важно е тези промени да не намалят боеспособността на Украйна. Не след дълго страната ще се нуждае от нова мобилизация, дори ако генерал Сирски използва войските си предимно за отбрана - както засега трябва да прави.

Тъй като генерал Залужни беше герой в Украйна, уволнението му ще има и политически последици. Изявлението на Зеленски, с което той обяви напускането си, беше неясно по отношение на това какво ще прави по-нататък. Онези, които познават генерала, не го смятат за естествен политик, но той няма да е първият стар войник, на когото обещанието за власт е завъртяло главата. В страна като Украйна един или друг олигарх несъмнено ще види в него средство за осъществяване на собствените си амбиции. Той трябва да запази чувството си за смирение. От своя страна Зеленски трябва да бъде достатъчно просветен, за да разбере, че ако той и неговата администрация се опитат да задушат недоволството, ще навредят на политическата култура, която се опитват да спасят.

Най-важният въпрос е дали Зеленски може да се възползва от уволнението на генерал Залужни, за да пренасочи визията си за войната. Днес той все още публично се придържа към обещанието си, че Украйна ще си върне всеки сантиметър земя, окупиран от руските сили, дори ако в частен план знае, че това няма да се случи скоро, ако изобщо се случи. Ако украинските сили успеят да прогонят руските нашественици, това би било нещо прекрасно. Въпреки това, освен ако не се промени нещо напълно неочаквано, една война, определена от територията, е война, която Украйна не може да спечели.

Ето защо Зеленски трябва да възприеме тази реорганизация като шанс да преформулира визията си за войната. За да може да се справи с предстоящата дълга борба, Украйна трябва да увеличи своята устойчивост. Във военно отношение това означава по-добра противовъздушна отбрана и артилерия, както и способност за текущи ремонти. Като се има предвид отказът на републиканците в Конгреса на САЩ да се споразумеят за голям пакет от оръжия и пари, Украйна се нуждае от още по-голяма способност за производство на оръжия - особено на дронове. В икономическо отношение Украйна трябва да привлече инвестиции и помощи и да добави повече стойност към това, което изнася. В политически план това означава, че Зеленски трябва публично да се посвети отново на война за ценности.

Украйна ще излезе като победител от този кървав конфликт, стига да бъде просперираща, демократична страна с ориентация към Запада. Правителството му трябва да се фокусира върху това като лазер. За това не трябва да има разлика между президента и неговите командири.

ИЗБРАНО