The Economist: Русия е готова да се възползва от политическото разделение в Украйна

Политиката се завърна, но борбата не стигна доникъде

18:28 | 29 ноември 2023 | Автор: The Economist 255 10517 Снимка: БТА/AП

Предложението да станe министър на културата би трябвало да е безсмислено. Като ръководител на Института за национална памет на Украйна Антон Дробович има необходимия опит. А през много от предишните месеци той се сражава в най-опасните операции на украинската контраофанзива в Запорожка област или се възстановява от тежки наранявания в болница. Дробович не отхвърля предложението категорично, но познанията му за политическата сцена в Киев са достатъчни, за да посеят съмнения. Ще може ли той да оцелее при отново възникващите идеологически схватки, брифинги и бюрократични битки? Не, той решава да се върне в редиците на своята щурмова част. "Реших, че имам по-важна работа на фронтовата линия".

Русия - Украйна

Дробович е един от многото украинци, които се намират в два все по-различни свята: мрачната реалност на окопната война и все по-оскъдното политическо бойно поле в Киев. Когато Русия започна инвазията си през февруари 2022 г., конкурентната политика изпадна в хибернация. Тя се завърна, когато екзистенциалната заплаха за Украйна намаля по-късно същата година. Депутатът от опозицията Ярослав Железняк казва, че все още има "широко съгласие" по основни въпроси на националната сигурност. Но виден депутат от партията на самия президент казва, че шуробаджанащината вече е направила Украйна "нестабилна".

Грешки се допускат "от всички страни". А опитите на президента да "централизира вземането на решения" и да "заглуши инакомислието" имат обратен ефект.

Появили са се пукнатини не само по политическа линия, но и, което е най-тревожно, между военното и политическото ръководство. Отношенията между президента Володимир Зеленски и неговия главнокомандващ Валерий Залужни са ужасни. За първи път за различията в мненията бе съобщено през лятото на миналата година. Неотдавнашното откровено интервю на "Иконъмист" с генерала, в което той заяви, че войната в Украйна е достигнала до патова ситуация, извади този конфликт наяве. Зеленски публично упрекна своя генерал за заглавията. В по-късно интервю той сякаш предупреди Залужни да се придържа към военните дела, а не да "прави политика".

Високопоставен правителствен източник предполага, че откритият конфликт в ръководството е "предвидим" резултат от зациклилата контраофанзивна операция, която "не е протекла по план". Служителят казва, че Залужни вероятно е бил неразумен да противоречи на по-оптимистичните публични позиции на своя президент, но малцина в правителството биха могли да спорят с трезвите му заключения. В момента тече игра на обвинения за това кой е отговорен за провала. "Политиците казват, че техните генерали са съветски обучени двойкаджии. А генералите казват, че политиците са глупаци. Победата има много бащи, но никой не иска да бъде родител на безизходица".

Друг фактор, който играе роля, е съобщението за наказателно разследване на отбраната на Южна Украйна. Това е единственият район, в който руските сили успяха да постигнат бърза и изключително важна победа през февруари и март 2022 г., създавайки нов сухопътен коридор към Крим за няколко седмици. Мостовете не бяха взривени, както би трябвало да бъде. Армията също беше зле подготвена. Според някои съобщения Залужни в момента е посочен само като свидетел на проверката; но това може да се промени в нещо по-сериозно. Съюзниците казват, че възможността за наказателно обвинение има за цел да го държи в подчинение. Според източник от генералния щаб ангажиментът му в медиите може да се разглежда като застрахователна полица.

Залужни не е заявявал политически амбиции, а малкото му стъпки на политическата сцена не бяха никак умели. Това не означава, че той не представлява заплаха за Зеленски. Президентът, който през 2019 г. е бил комик, знае колко бързо украинското общество може да направи и да пречупи своите лидери. Вътрешни проучвания сочат, че президентът, някога възхваляван за ролята му в защитата на страната, е опетнен от корупционните скандали в неговото правителство и от загрижеността за посоката на развитие на страната. Данните от средата на ноември сочат, че доверието в президента е спаднало до +32 %, което е по-малко от половината от това във все още почитания генерал Залужни (+70 %). Шефът на украинската разузнавателна служба Кирил Буданов също има по-добри оценки от президента (+45%).

Същото проучване показва, че Зеленски рискува да загуби президентските избори, ако някога се изправи срещу своя главнокомандващ. Украинското общество вероятно не би приело с удоволствие каквото и да е непредизвикано предизвикателство. Засега осем от всеки десет украинци са против самата идея за провеждане на избори, които първоначално трябваше да се проведат през март следващата година. Президентът също ги е изключил, позовавайки се на военното положение. Но понижаването на рейтинга му може все пак да го убеди да промени решението си. Руската пропаганда несъмнено ще се възползва от възможността изборите да не се състоят.

Източници от украинското разузнаване твърдят, че Русия вече се опитва да се възползва от амбициите и напрежението. Андрий Черняк, говорител на ГУР твърди, че има доказателства, които показват нови руски стратегии за различни групи избиратели: една от тях е да се подкрепи Русия, друга - да се подкопае доверието в Запада, а трета - да се засили недоволството в Украйна. Според него има отделна кампания за дезинформация на украинските войници с дълбоко фалшиви видеоклипове, за които се твърди, че показват командири от различни нива, които насърчават подчинените си да се предадат. "Русия не успя да направи това, което трябва да направи на бойното поле, но тук има истински успех", казва той.

Високопоставеният правителствен източник предполага, че руската пропаганда е набрала сила, защото има материал, с който да си играе. Има и корупция, признава той. Управлението често е неефективно. Украйна не е поставила икономиката си на достатъчна военна основа. Но само Русия може да спечели, ако президентът бъде принуден да напусне поста си. "Някои от нашите политици не се тревожат достатъчно за руската заплаха и това ме ядосва. Те си мислят, че могат да си оспорят властта, да унищожат Зеленски и това няма да има никакви последствия". Службите за сигурност ефективно са елиминирали повечето лостове за руско влияние от началото на войната, добавя той. Сега най-ефективните лостове са "самите украинци".

На фронтовата линия Русия се радва на сравнително добър период от войната. Тя задоволява голяма част от нуждите си от жива сила, като набира хора от бедните слоеве на населението и затворите; наскоро един осъден канибал беше помилван, за да се бие. Украйна, напротив, се бори да мобилизира населението. Началниците на армията набират хора на ниво, което почти покрива естествените загуби на фронта. Но ако мнозинството от мобилизираните в началото на войната са знаели за какво се сражават, то малко от новобранците имат такова желание и запълването на квотите става все по-трудно. Политическото напрежение едва ли ще подпомогне този процес.

Съмненията у дома и в чужбина относно посоката на войната започват да достигат и до войниците на фронтовата линия. Изглежда, че те не са променили съществено поведението или морала, поне засега. "На хората под обстрел им е все едно дали Залужни се е скарал със Зеленски, или не", казва един командир. Дробович е съгласен. Когато разговаря с другарите си на фронта, никой не говори за необходимостта да се върне в Киев, за да "оправи политиката". "Единствената дискусия е за това как да останем живи. За тази кохорта украинци няма съмнение в риска, който врагът все още представлява. "Русия ни задава един прост въпрос: живот или смърт. Това ще ни накара да се борим, независимо от това какво се случва в Киев или Вашингтон", казва той.

ИЗБРАНО