Страхил Делийски пред Dir.bg: Само пиарите на партиите не искат кабинет, но такъв ще има

13:14 | 29 ноември 2022 | Автор : Ива Капкова 51 11685 Снимка: Фейсбук

За да има ново ляво обединение, трябва да има движение отдолу, а не лидерска инициатива на отломки от БСП, смята политологът Страхил Делийски. Той намира за похвален всеки опит за единение, но коментира, че в случая става въпрос по-скоро за електорален проект с хоризонт следващия предсрочен вот и най-вече контра на онова, което направила с БСП Корнелия Нинова. "Със сигурност има нужда от нещо ново и от нещо ляво, но това изглежда като контра на Нинова и няколко човека", скептичен е анализаторът. И не приема насериозно поканата на соцлидерката напусналите БСП да се завърнат в партията. У нас няма левица и десница, защото няма политически сблъсък, а технократско-популистки проекти, твърди Делийски. Той е категоричен, че ожесточените спорове за машини и бюлетини не са "политически разговор". "И накрая ще направим изборно законодателство, в което ще има машини и хартии, така че да няма нито един, който да не смята, че не е опорочен избирателният процес", казва политологът в интервю за Dir.bg. Прогнозата му обаче не е за избори, а за правителство. Колкото повече се отдалечаваме от датата 2 октомври, толкова по-голяма става вероятността да има редовен кабинет, какъвто не искат само пиарите на партиите, убеден е Страхил Делийски.

Избрано

- Ново ляво обединение и има ли почва то у нас? Лицата са старите, едни и същи, но реалистично ли е, според вас, първо те да се разберат помежду си, а после да приобщят и БСП?

- Със сигурност има нужда от нещо ново и от нещо ляво. Дали обединение, не знам, но със сигурност то трябва да е функция на някакво движение отдолу. Сега и в трите критерия - нещо ново, нещо ляво и движение отдолу, имаме разминаване с това, което се случва. Първо, това не е функция на някакво движение отдолу, видно е, че става въпрос за личностно-лидерски разговор.

- По-скоро лидерска инициатива?

- Да, точно. Едно е движение отдолу, което масово да излъчи някакъв тип послание, друго е лидерска инициатива - първо. Второ, с цялото ми уважение към всички участници, това са в голямата си част достойни хора, заслужили политици, но не е новото, което левицата трябва да предложи. А доколко е наистина левица, също е малко спорно, особено ако малко по-задълбочено видим какви хора има там, с какви позиции през годините и т.н.

В този смисъл, да, това е нещо, което по-скоро трябва да е реакция срещу онова, което прави Нинова с БСП, нещо, което е ориентирано към евентуалните избори. Нещо, от което вероятно българският политически процес има нужда, но за ново ляво нещо... не знам дали стига дотам амбицията на тези, които ще го правят. Иначе всяка форма на консолидация и опит за представителство би следвало да бъде поздравявана и толерирана.

- Според вас това е една конструкция, по-скоро проект, който се прави на прага на евентуални предсрочни избори?

- Да, проект с цел някаква електорална мобилизация с оглед на избори в контекста на това, което Нинова прави с БСП. Не мисля, че тук става въпрос за някаква по-дългосрочна концепция за политическо представителство на определени социални групи.

- Дали този проект ще бъде огледало на БСП?

- Така изглежда. Изглежда като контра, и то не на БСП, а на Нинова, защото има БСП и социалисти в партията, има си и Нинова и няколко човека около нея. Тези социалисти, които са били и са в момента в БСП, търсят някаква форма на организация, която да се освободи от това, което Нинова направи с партията.

- Отчаян ход на лидера на БСП Корнелия Нинова ли е поканата към бившите социалисти да се завърнат в партията?

- Това не е сериозно! Очевидно, че не е сериозна покана.

- Намирате, че това е само поза от нейна страна?

- Да, да, това абсолютно не е сериозно. То, ако беше сериозно, нямаше да прозвучи по този начин, еднократно, а и най-малкото Нинова нямаше да направи всичко онова, което правеше през последните години. Не бива да обръщаме внимание на тази покана. Но пак, забележете, ние говорим за хора като Нинова, Първанов, Дончева, Паскалев и т.н., и в същото време говорим за някаква нова левица. Говорим не просто за личности, а за едни точно определени личности. Това е похвална инициатива, с нелоши намерения, но си има ограничен периметър, електорални цели. Дано не съм лош пророк, но не съм убеден, че такъв тип проект дори има и някакъв кой знае какъв електорален потенциал. Вместо нова левица, това е консолидирани отломки от социалистическата партия.

- ...от старата левица.

- Да, която явно отдавна си е изпълнила ролята и функциите в българския политически процес. Виждаме какви са резултатите - аз не го казвам от някаква злонамереност. Подкрепата на изборите показва достатъчно.

- Аргументът на учредителите на обединението е, че лявото е разбито, че няма кой да го консолидира у нас, но по пътя на такива обобщения - не е ли разбито и дясното? И въобще, има ли десница и левица у нас, или само проекти си имаме?

- Да, така е. Няма левица и десница. Няма, защото няма същински политически сблъсък. Има някакви личностни сблъсъци, но тях ги има, защото няма политически сблъсък. Защото основният политически сблъсък е какво ние разбираме като основен конфликт в обществото. Да речем, в американското общество ключовият конфликт е расов в този момент и политическият сблъсък, естествено, отразява този ключов конфликт. В някои други общества ключовият конфликт, да речем, е свързан с център-периферия, някакъв териториален, и партиите отразяват това. Ние сякаш нямаме конфликт в българското общество.

Имаме проекти, така наречените технократско-популистки проекти, които казват:"Няма политика, няма конфликт, всичко е ясно". Просто едни неграмотни, стари, корумпирани елити трябва да бъдат заменени с едни технократски, нови, некорумпирани, по възможност - учили в чужбина нещо". И няма политика. Технократите знаят решенията. Решенията на технократите са безотносителни към това, което искат хората. Всеки, който реферира към желанието на мнозинството, е "долен, мръсен популист", а ние, технократите, сме истинските. Тази тежка деполитизация на политическото ние наблюдаваме в България.

А очевидно е, че основният конфликт в българското общество е класически икономически, класов конфикт. Ние имаме тежки разслоения в обществото, изключително голяма пропаст между тези, които имат, и тези, които нямат. Едно изключително малко, свито икономическо малцинство успява да налага политическия дневен ред. И когато липсва разбирането за този конфликт, и политиката се разказва през всякакви други неща, образи и символи, то за разказвачите на този тип политика остават около трийсетина процента от имащите право на глас. Просто останалите се интересуват от друг тип политика.

Така че, когато говорим за персонификация в българската политика, за фокусирането върху личности, трябва да си даваме сметка, че става въпрос за системен проблем. Тук не става въпрос за някакви наши културологични дефекти и недоразвитост. Тук проблемът е с деполитизация на политическото, който пък е функция на определен тип идеологическо мислене, наложено през последните трийсет години.

- На този фон как прогнозирате, че ще се развият баталиите за Изборния закон, скандалът с кодовете и разломът от двете страни на барикадата - машина или бюлетина?

- Ще произведат още по-ниско изборно участие. Защото тук не става въпрос за разговор за това какъв е проблемът на представителната демокрация, защо хората не участват и отказват да участват в нея, а става въпрос за това коя технология е по-порочна. Разговорът и спорът за това коя технология е по-порочна, колко е близо до усещането на масовия избирател за легитимността на представителната система и особено на партиите и проектите, няма нищо общо с това.

В крайна сметка, съвкупният резултат от това е, че половината смятат, че машините са порочни, другата половина смятат, че хартиите са порочни. И накрая ще направим изборно законодателство, в което ще има машини и хартии, така че да няма нито един, който да не смята, че не е опорочен избирателният процес. Чак ми е неудобно да коментирам този разговор. Това не е политически разговор.

- Месец след консултациите президентът призна, че резултат за кабинет няма. По-близо или по-далеч са шансовете сега, след като ГЕРБ "изчетка" ДБ, че без тях не може да има правителство, а Стефан Янев очевидно ще се опита да сглоби коалиционно такова от третия път?

- Аз си мисля, че колкото повече се отдалечаваме от времето на изборите през октомври, толкова повече вероятността за редовен кабинет става по-голяма, въпреки заявките на партиите. Моят анализ показва, че факторите, които влияят за съставяне на редовно правителство, са по-силни и повече, отколкото тези, които влияят в обратна посока. Така че аз мисля, че ще имаме редовен кабинет, въпреки играта на власт, чисто пиарската игра, която някои лидери се опитват да играят. Единствено в момента пиарите не искат да има редовен кабинет. Защото те така разбират политиката. Лошото е, че прекалено много проекти има, в които пиарите са по-важни от политическите стратези. То няма и политика в тези проекти. Те са до голяма степен маркетингови проекти. Затова и пиарите са толкова важни. Но те така си представят - тук е нашето племе срещу другото племе, ние сега ще втвърдяваме нашето племе, ще комуникираме на него. "Племе" - това дори го има в маркетинговата теория, не искам да обидя никого.

В същото време виждаме, че огромна част от населението иска правителство - поне 70-80%, по последни данни на социолозите. Външните партньори искат правителство - по обясними причини. Ето два ключови фактора, които искат правителство. Най-вече правителство искат спонсорите на партиите, инвеститорите в политиката. Защото трябва да се направи бюджет, да се задвижи Планът за възстановяване и устойчивост, а само през европари и през евробюджет тези спонсори и инвеститори могат да си избият инвестициите. Те инвестираха достатъчно в рамките на година и половина, не им се инвестира повече в нови избори. Те чакат вече да си връщат тези инвестиции.

Така че, три ключови фактора влияят върху това да има редовен кабинет, само пиарите не искат, та си мисля, че с времето другите фактори ще надделеят.

ИЗБРАНО