Димитър Ганев пред Dir.bg: Може и да има кабинет след изборите, но без ярки партийни лица

Дистанцията между ПП и ГЕРБ се увеличава по-скоро заради ерозия при първите, отколкото заради ръст при вторите, коментира политологът

07:20 | 5 септември 2022 | Автор : Ива Капкова 127 12458 Снимка: Николай Илиев

Ако след изборите на 2 октомври бъде съставен кабинет, той няма да издържи цял мандат, прогнозира политологът и съосновател на "Тренд" Димитър Ганев в интервю за Dir.bg. Анализаторът признава, че му е трудно да си представи министрите в евентуално бъдещо правителство като партийни лица, на фона на напрежението между първите две формации ПП и ГЕРБ, които вече "не просто се карат, но и се съдят".

Избрано

Един от центровете на кампанията ще бъде отношението към доставките от "Газпром" и отношението към Русия като цяло
Разделението през 2020 и 2021 г. беше на "статукво" и "промяна", около което се групира и кабинетът на Петков. Днес вече имаме два други лагера - този на евроатлантиците - ГЕРБ, ПП, ДПС, ДБ и тези с нюансирана позиция - "Възраждане", "Български възход", БСП
Пред българите в момента има само една точка в дневния ред и тя е социалната. Всякакви опити за друг тип послания в кампанията ще бъдат куршуми във въздуха
Ако въобще има някакъв шанс за редовен кабинет, той вероятно ще бъде без участието на ярки партийни лица, с конкретни задачи, конкретна програма и с предварително определен хоризонт.

- "Тренд" изнесе данните от социологическата снимка през август спрямо юли. На какво се дължи дърпането напред на ГЕРБ или пък изоставането на ПП, според Вас?

- Дистанцията между първите две партии се увеличава по-скоро заради ерозия при "Продължаваме промяната", отколкото поради ръст на ГЕРБ. Всъщност формацията на Петков и Василев започва да се връща на познатите ни нива на подкрепа от месец май.

Ако си спомняте, след оттеглянето на "Има такъв народ" последваха митинги в подкрепа на сваления председател на Народното събрание Никола Минчев и шествия в защита на кабинета. "Продължаваме промяната" успяха да разкажат себе си като жертва, разделиха света на "добри" и "лоши" и че те са от добрата страна. Това доведе до частично възстановяване на електоралната подкрепа за ПП, което обаче не се превърна в тенденция, а очевидно е било моментна мобилизация, която не е успяла да се задържи много дълго. В последния месец просто констатираме това завръщане на познатите отпреди няколко месеци нива на подкрепа.

- Наблюдаваме и оспорвана битка за третото място между ДПС и "Възраждане", кой има по-голям резерв да надделее?

- И при двете формации има скрит от изследванията потенциал. При ДПС това е най-вече в чужбина. Само припомням, че ДПС на последните избори имаше близо 90 хиляди гласа от Република Турция, което се явява над една четвърт от целия им електорат. Социологическите проучвания на всички агенции не отчитат тези гласове, защото изследванията се правят само на територията на страната.

За "Възраждане" скритият потенциал е по-скоро в страната - просто част от симпатизантите им не декларират, че ще гласуват за формацията, а реално са нейни привърженици. Този ефект го отчетохме съвсем ясно през ноември, когато "Възраждане" имаше по-висок резултат от този, който регистрирахме в проучванията. В този ред на мисли, състезанието на третото място не само е оспорвано, но и много трудно предвидимо.

- Данните на ДБ, които малко качват спрямо юлското проучване, опровергават ли очакването за това, че събирането на две партии в коалиция ще доведе до по-голям математически сбор от гласовете?

- Една коалиция от два политически субекта, каквито са ПП и ДБ, не означава непременно, че ще повишат резултат или ще имат просто сбора на своите електорати. Давам пример: една коалиция между "Атака", ВМРО и НФСБ през 2017 г. не само събра електоратите им, ами даде бонус още толкова. Фактически ги направи тогава трета политическа сила. В този смисъл това беше успешна коалиционна формула. Обратният случай е пък е пример пак от патриотичното пространство, когато Марешки и ВМРО направиха коалиция през 2021, и спечелиха два пъти по-малко гласове, отколкото сбора на електоратите им на предишните избори, само два-три месеца по-рано.

Тук въпросът е как "ще се разкаже" една коалиция. Това, което предпочетоха да направят ПП, е да не поемат риск с това. Очевидно Петков и Василев търсят по-центристки послания, не толкова категорични, както при ДБ. "Демократична България" има много ясно изразен профил и електорат - те представляват либералната градска общност. Това им поставя и определен електорален таван, защото с тези послания не могат да се обърнат към масовия българин. Очевидно от ПП търсят по-широк профил от това, въпреки че те доста се затвориха с позициите си в последните месеци.

- Кой ще е лайтмотивът на тази предизборна кампания? И ще се превърне ли тя в "газова", доколкото вече виждаме разделяне на коалиция "Газпром" и анти-"Газпром?

- Това, което е предвидимо от днешна гледна точка, е, че един от центровете на кампанията ще бъде отношението към доставките от "Газпром" и отношението към Русия като цяло. Защото ясно личи, че в България в последните 4-5 месеца вече има ново разделение в българската политика. То е именно по евроатлантическа линия. Това ново разделение замени напълно старото и начерта нови лагери. Разделението през 2020 и 2021 г. беше на "статукво" и "промяна", около което се групира и кабинетът на Петков.

Днес вече имаме два други лагера - този на евроатлантиците - ГЕРБ, ПП, ДПС, ДБ и тези с нюансирана позиция - "Възраждане", "Български възход", БСП. Най-нормалното би било новото разделение да бъде тази основа, на която да се формира и новият кабинет. Това обаче далеч не изглежда така. Най-малкото защото лидерите на двете големи формации не само се карат, ами вече се и съдят.

- Очаквате ли тогава да имаме правителство след 2 октомври?

- Може и да има кабинет, но трудно ми се вижда да се излъчи нещо стабилно, което да изкара цял мандат. А и при тези влошени отношения до изключително ниска точка между ГЕРБ и "Продължаваме промяната", не знам как може да се възстанови този диалог и да се появи доверие. Нещо повече - социално-икономическата ситуация през зимата ще бъде тежка и никой няма да иска да поема политическа отговорност и да плаща цената на тази задаваща се криза.

Ако въобще има някакъв шанс за редовен кабинет, той вероятно ще бъде без участието на ярки партийни лица, с конкретни задачи, конкретна програма и с предварително определен хоризонт. Не си представям типичен коалиционен кабинет, в който основни партийни фигури заемат министерските кресла. Разбира се, необходима е и конкретната спойка. Аз не виждам каква би могла да бъде тя извън евроатлантически дневен ред в контекста на войната в Украйна и някаква социално-икономическа програма за преодоляване на последиците от кризата.

- В същото време данните ви показват, че българите са в стрес от скочилите до небето цени в магазина, в това число и енергийните - по тази ос кой се вслушва правилно в гласа на хората и кой е далеч от дневния им ред?

- Пред българите в момента има само една точка в дневния ред и тя е социалната. Всякакви опити за друг тип послания в кампанията ще бъдат куршуми във въздуха. Ако някой ще направи в кампанията силен финален спринт, ще е този, който намери начинът да изговори проблемите на хората и убеждавайки ги, че ще намери решение на текущия и задаващия се социален проблем.

ИЗБРАНО